Решение № 561 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500570 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. И. Ч. срещу Решение № 14023 от 14.12.2022г. по гр.д. № 8298/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, САМО В ЧАСТТА , с която на основание чл. 34 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Х. И. П. с ЕГН ********** и М. К. К. с ЕГН ********** иск за допускане на съдебна делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, разположена в поземлен имот с ид. ***, която по комбинирана скица към СТЕ /л.164/ е отразена като жилищна сграда 06 със застроена площ от 51 кв.м, състояща се от: две стаи, хол с трапезария, баня с тоалетна, ведно с прилежащите й 125 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. ***, находящ се гр. Варна, ***, целият с площ от 468 кв.м. по КККР, като комбинираната скица към СТЕ /л.164/ представлява неразделна част от решението.

Решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Ч. срещу Х.

И. П. с ЕГН ********** и М. К. К. с ЕГН ********** иск за допускане на съдебна делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, представляваща самостоятелен обект с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет разположена в поземлен имот с ид. ***, а по комбинирана скица към СТЕ /л. 164/ съставляваща жилищна 1 сграда 01 със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от: остъклено преддверие, две преходни стаи с кухненска ниша, баня-тоалетна и входно антре, ведно с прилежащите 167.50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. ***, находящ се в гр. Варна, ул.

„Дрин“ № 50, целият с площ от 468 кв.м. по КККР, като комбинираната скица към СТЕ /л.

164/ представлява неразделна част от решението, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в тази част поради противоречие на материалния закон. Изложените съображения са, че е неправилен изводът на съда за придобИв.е по давност на правото на собственост от ответника Х. П., доколкото след извършеното през 1984г. дарение, надареният владее имота като собственик, придобил това право въз основа на владението. Собственикът не е добросъвестен или недобросъвестен владелец, като е недопустимо собственикът да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил на основание сделка. При иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазена част, надареният не може да се позове, че е придобил собствеността и по давност. В този смисъл се е позовал на съдебна практика.

Отправил искане в тази връзка, решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което делбата да се допусне на сграда 06, ведно с прилежащите й 125 кв.м. ид.ч. от ПИ при квоти 7/9 ид.ч. за Х. П. и 2/9 ид.ч. за Д. Ч..

В отговор на жалбата Х. П. оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че е установено по делото, че към настоящия момент сградите в имота са в състояние, което е по-различно от това към момента на дарението, като новоизградените такива не съвпадат с тези, за които е имало издадени разрешения за строеж на името на наследодателката.

Частичното съвпадение единствено като ситуиране на сградите в имота доказва, че същите са възникнали след факта на дарението и тяхното своене е независимо от факта на придобИв.е на правото на собственост върху обекта въз основа на оспореното дарение.

Правилни поради това са изводите на ВРС, че правото на собственост върху делбения имот е придобито от ответника на оригинерно основание. Отправил искане поради изложеното решението в обжалваната част да се потвърди.

В отговор на жалбата, М. К. оспорва същата като неоснователна в частта атакуваща отхвърления иск за делба само за 125 кв.м. ид.ч. от поземления имот с аргумент, че в случая е налице хоризонтална етажна собственост, като ПИ се явява обща част на изградените в имота сгради и делбата му е недопустима на основание чл. 38, ал. 1 от ЗС. От друга страна с оглед предвижданията на КЗП на гр. Варна е предвидено разширяване на ул. „Дрин“ от двете й страни засягащо площта на имота в насока намаляване. Така е обоснована правилност на отхвърлителното решение.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК Х. П. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу Решение № 14023 от 14.12.2022г. по гр.д. № 8298/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е постановено намаляване на дарствено разпореждане, извършено от наследодателя А.Ил.Р., б.ж. на гр. Варна, п. на *********г., извършено с договор за дарение, обективиран в НА № 108/1984г. на нотариус 2 при ВРС, в полза на Х. И. П. с ЕГН **********, като е възстановена запазената част на Д.

И. Ч. с ЕГН ********** от наследството на А.Ил.Р., п. на *********г., в размер на 5/18 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Варна, ***, представляваща самостоятелен обект с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1898/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворно място, находящо се на същия адрес, представляващо поземлен имот с ид. ***.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, по съображения, че при постановяването му съдът не е съобразил възражението за притежавано от наследодателя право на собственост върху идеали части от земеделски имот по наследяване на съпруга си, п. на 17.04.2022г., оставено му от М.Н., п. на 31.12.2000г. Липсата на скица на имота не може да е аргумент в полза на обратния извод.

Посочва, че по делото не е проведена СОЕ, която да остойности откритото налично имущество и имота към момента на дарението му във фактическото състояние, при което е дарен, за да се прецени доколко е налице накърняване на ЗЧ на ищцата след формиране на наследствена маса. В тази връзка делото е останало неизяснено от фактическа страна. Освен това оспорва идентичността на описания в исковата молба имот с фактически съществуващия такъв, от което по същество извлича неопределеност на предмета на иска, както и на ЗЧ на ищцата и нейната парична стойност. Евентуално, се позовава на придобивна давност, която счита за доказана с оглед осъщественото от него владение на имота от момента на дарението до настоящия момент. Отправя поради изложеното искане решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което конститутивният иск да се отхвърли.

Отговори по насрещната въззивна жалба не са депозирани от другите страни.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност.

Решението в обжалваната част по иска за делба на сграда 06 е процесуално недопустимо. По останалите въпроси по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и за делба на ид.ч. от поземления имот, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. И. Ч. срещу Х. И. П. съединени в условията на първоначално субективно и обективно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарението, извършено на 13.12.1984г. с НА № 108/1984г. от наследодателя А.Ил.Р. в полза на Х. И. П. на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, а именно ½ ид.ч. от къща, състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ с ид. *** и самостоятелен обект с ид.

*** до размер на 7/9 ид.ч. и за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на наследодателя в размер на 2/9 ид.ч., както и срещу Х. И. П. и М. К. К. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване на делба на 292.50 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващо ПИ с ид.

3

***, целият с площ от 468 кв.м. и на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, със ЗП от 30 кв.м., представляваща самостоятелен обект с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1898/10.11.2008г. на ИД на АГКК, изградена в описания поземлен имот, при квоти 9/18 ид.ч. за М. К., 7/18 ид.ч. за Х. П. и 2/18 ид.ч. за ищцата.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: ищцата и първият ответник, заедно с Ил. П.а са наследници по закон на А.Ил.Р., п. на *********г. Приживе наследодателката на основание договор за дарение по НА № 39/14.01.1970г. придобила ½ ид.ч. от къща, състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл. № 18, в кв.

315 по плана на 9-ти подрайон на гр. Варна на ***.

По действащата КККР, имотът представлява ПИ с ид. ***, а жилището – самостоятелен обект с ид. ***, със ЗП от 30 кв.м. Собственик на другата ½ ид.ч. от жилищната сграда, заедно с 5/16 ид.ч. от ПИ е ответникът М. К.. Съсобствеността върху описания имот е възникнала на основание сделки. На 13.12.1984г. наследодателката А.Р. с договор за дарение, оформен с НА № 108/1984г. дарила на ответника Х. П. притежаваната от нея ид.ч. от описания имот. Към момента на смъртта си наследодателката не е оставила в наследство други недвижими имоти, движими вещ, парични влогове, ценности и др., като наследството й включва единствено дарения имот. С извършеното дарение е накърнена запазената част на ищцата, като нейна дъщеря. Същата при три деца е равна на 2/9 от имуществото на наследодателката. След намаляване на дарението и възстановяване на запазената на ищцата, между страните ще възникне съсобственост при описаните квоти. Съсобственици на останалите 150 кв.м. ид.ч. от ПИ са трети лица, придобили право на собственост на основание договор за покупко продажба, сключен на 29.04.1964г. с НА № 118/1964г., като в имота има построена втора жилищна сграда с ид.

***, която не е предмет на настоящата делба. Страните не могат доброволно да поделят общия имот, поради което отправила искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба ответникът Х. П., оспорил твърдението, че наследството на общата наследодателка се изчерпва единствено с дарения имот. Посочил, че в качеството си на наследник на съпруга си, наследодателката приживе е придобила и притежавала към момента на открИв.е на наследството й ид.ч. от нива, с площ о 3.316 дка, находяща се в землището на с. Васил Левски, общ. Търговище, м. „Сачанлъ“, съставляваща ПИ № 039009.

При преценка на накърняването на запазената част на ищцата се позовала, че и този имот следва да се включи в наследствената маса. Отправил искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, с извод, че с дарственото разпореждане не е накърнена запазената част на ищцата, а в условията на евентуалност се е позовал на придобИв.е на идеалната част на ищцата на основание придобивна давност при владение от 1984г.

В отговор на исковата молба М. К. оспорил допустимостта на делбата на поземления имот с аргумент, че дворното място има обслужващ характер спрямо изградените в него 4 сгради, принадлежащи на отделните собственици на мястото и съставлява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, поради което делба на обща част е недопустима. Посочил, че жилищната сграда, така както е описана в исковата молба понастоящем не съществува, поради което искът за делба на сградата също е недопустим поради липса на съществуващ годен обект на правото на собственост. Оспорил също идентичността на описаните в исковата молба сграда и поземлен имот с тези предмет на дарението от 1984г. Отправил искане производството по делото да се прекрати.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: