Решение № 2311 от 04.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2311 гр. София, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100512280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение №15807/19.08.2024 г. по гр.дело № 3173/2022 г. по описа на СРС, 68 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Д. А. против Министерство на вътрешните работи обективно съединени главни осъдителни искове: по чл. 181, ал.1 ЗМВР за заплащане на сумата от 4 320 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата му се според ищеца храна за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. по силата на служебното правоотношение, въз основа на което изпълнявал длъжности в системата на МВР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 631,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.10.2019 г. до 29.09.2022 г., както и претенцията за законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба– 30.09.2022 г. до окончателното плащане. С решението са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от В. Д. А. срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи” при МВР обективно съединени евентуални осъдителни искове: по чл.181, ал.1 ЗМВР за заплащане на сумата от 2160 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата му се според ищеца храна за периода от 1

01.04.2021 г. до 30.09.2022 г. по силата на служебното правоотношение, въз основа на което изпълнявал длъжности в системата на МВР и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 154,63 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.05.2021 г. до 29.09.2022 г., както и претенцията за законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба– 30.09.2022г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 301990/26.09.2024 г. от В. Д. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че с исковата молба е поискал от СРС, в предпочитания ред с уточнение в становище от 23.08.2023 г. и изменение на иска по чл. 86 във връзка с чл. 84 от ЗЗД, допуснато в съдебно заседание на 30.08.2023 г., МВР да бъде осъдена да заплати сумата от 2160 лева, представляваща неизплатената му левова равностойност на храната за първите 18 месеца от процесния период – 01.10.2019 – 31.03.2021 г., както и сумата от 485,14 лева – мораторни лихви за периода от 28.10.2019 г. до 29.09.2022 г. , както и да бъде осъдена ДКИС – МВР за сумата от 2160 лева – за периода от 01.04.2021 – 30.09.2022 г. и сумата от 151,63 лева мораторна лихва за периода от 28.04.2021 до 29.09.2022 г. При условията на евентуалност били предявени искове срещу МВР, ако съдът приеме, че това е легитимирания ответник – да заплати сумата от 4320 лева за целия исков период и мораторна лихва от 631,67 лева. Оспорил е изводите на съда, като е изложил аргументи за противоречието им с преобладаващата и константа съдебна практика по спорния между страните въпрос, като същата е в смисъл, че левовата равностойност за храна се дължи и на служителите от категорията, към която спада въззивника. Допълнително е посочил, че със съдебно решение по предходно водено дело между страните за вземания със същия предмет, но за различен период съдът е уважил претенциите на ищеца, като е присъдил изцяло сумите. Възразил е срещу тълкуването на съотношението между приложимите общ - ЗДСл и специален - ЗМВР закон в спорния между страните въпрос. Изложил е съображения за възприета от първоинстанционния съд погрешна последователност за разглеждането на исковете. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да уважи исковете. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв. пред първата и въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 329903/17.10.2024 г., подаден от Дирекция „Комуникационни и информационни системи” при МВР, с който оспорва нейната основателност, като моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 53173/2022 г. по описа на СРС, 68 състав е образувано по искова молба, подадена от В. Д. А. срещу Министерството на вътрешните работи и Дирекция „Комуникационни и информационни системи” при МВР, с която са предявени искове с правно основание чл.181, ал.1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода от 01.10.2019г. до 30.09.2022г., когато е изпълнявал по служебно правоотношение, като държавен служител, различни длъжности в системата на МВР, не му била осигурявана храна, съответно не му била заплащана левовата й равностойност, каквито му се полагат съгласно чл.181, ал.1 ЗМВР, която разпоредба според него била приложима и за държавните служители по смисъла на чл.142,ал.1,т.2 ЗМВР, какъвто е бил и той през процесния период. Задължен да плати полагащата му се парична равностойност на храната по чл.181,ал.1 ЗМВР за периода от 01.10.2019г. до 31.03.2022г. бил МВР в качеството му на орган по назначението, а за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. бил ДКИС-МВР, където е работил ищеца, тъй като ДКИС е самостоятелно юридичеко лице и директорът й е второстепен разпоредител с бюджет. С молба от 23.08.2023 г. ищецът е уточнил искането си, като е главен иск е заявил претенцията си срещу МВР и Дирекция „Комуникационни и информационни системи” при МВР и при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че само МВР е легитимирана да отговаря по предявените искове, то да бъде осъден да заплати цялата сума за исковия период.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Министерство на вътрешните работи, с който е оспорил исковете.

Възразил е срещу пасивната легитимация на МВР по предявените искове за част от процесншя период – от 01.04.2021г. до 30.09.2022г., като се обосновава 3 че пасивно легитимирана да отговаря по претенцията на ищеца за този период е ДКИС, където е работил ищецът. Обосновал е становище за неоснователност на иска срещу МВР и за периода от 01.10.2019г. до 31.03.2021г. , тъй като ищецът не е имал право на храна или левовата й равностойност по чл.181,ал.1 ЗМВР, защото такива се полагали само на държавните служители по чл.142,ал.1 ,т.1 ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, но не и на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 ЗМВР в общата администрация, какъвто е бил ищецът.

Ответникът Дирекция „Комуникационни и информационни системи” при МВР в отговора си е оспорил исковете. Възразил е срещу пасивната легитимация на ДКСИ като се твърди , че пасивно легитимиран да отговаря по тях е МВР, тъй като министърът на вътрешните работи е органът по назначаването на ищеца. Обосновал е становище за неоснователност на евентуалния иск срещу ДКСИ, тъй като ищецът не е имал право на храна или левовата й равностойност по чл.181,ал.1 ЗМВР , защото такива се полагали само на държавните служители по чл.142,ал.1 ,т.1 ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, но не и на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 ЗМВР в общата администрация, какъвто е бил ищецът

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които районният съд е приел, че легитимирани да отговарят по предявените искове са и двамата ответници за съответните периоди. В мотивите е прието, че нормата на чл. 181 от ЗМВР не е приложима по отношение на държавните служители в МВР, поради което е отхвърлил, както главните, така и евентуалните искове.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При 4 извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

По наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.

Страните не спорят, че в периода от 01.10.2019 г. до 31.03.2021 г. е заемал в ДПУБ – МВР на длъжност „държавен експерт“, а считано от 01.04.2021 г. до 30.09.2022 г. е преназначен на длъжност „държавен експерт“ в ДКИС – МВР, както и че през процесния период ищецът е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е изпълнявал през цялото това време служебните си задължения.

С исковата молба и направеното уточнение с молба от 23.08.2023 г. ищецът е направил искане ответниците да бъдат осъдени да платят исковите суми в периодите, в които ищецът е осъществявал съответната служба. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че легитимиран ответник е МВР, е направено искане МВР да бъде осъдено да плати всички претендирани суми. Действително районният съд не се е съобразил с поредността, в която ищецът е предявил претенциите си, но това не се е отразило върху допустимостта на решението на това основание, тъй като са разгледани, както главните, така и евентуалния иск. В решението си районният съд е приел, че по отношение на държавните служители намира приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда – а именно за длъжности, определени в закон или в акт на Министерски съвет, трудовият договор се сключва с погорестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието в което е съответната длъжност.

Направен е извод, че съдебната практика приема, че служебни правоотношения, възникващи с акт на МВР, задължението за плащане на вземанията касаещи изпълнението на служебните функции, възникват със съответната структура, която е страна по служебното правоотношение, а не органът по назначението.

Изводът на първоинстанционният съд във връзка с пасивната материалнорпавна легитимация на ответниците е неправилен, тъй като по отношение на държавните служители не намира приложение по аналогия на 5 разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда. Държавните служители, какъвто е ищецът, се назначават и освобождават от Министъра на вътрешните работи. Страни по служебното правоотношение, което възниква от административния акт по назначението възниква между органа по назначаването и държавния служител, като в съдържанието му се включват и правата на държавния служител за определяне и изплащане на заплата, ползването на платения отпуск или изплащане на обезщетение за него при освобождаване от служба, осигуряване на служителя, водене на кадрово досие и издаване на документи. Макар тези права да се осъществяват чрез структурата или звеното, в което служи държавният служител това не я прави страна по правоотношението. Организацията и управлението на структурите и звената в МВР е на принципа на централизма, от което следва, че легитимирано да отговаря по исковете е Министерство на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по имуществения спор, разглеждан по реда на чл. 125 от ЗДСл. Понятието работодател сочи на страна по трудово правоотношение, вкл. възникналото по чл. 61, ал. 2 от КТ и е неотносимо за случая, при служебния характер на правоотношението и отчитане кои са страните по него. (В този смисъл Решение № 14/17.02.2011 г. по гр.д. № 625/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 187/20.06.2013 г. по гр.д. № 47/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 3958/07.12.2023 г. по гр.д. № 1063/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 3958/07.12.2023 г. по гр.д. № 1063/2023 г. на ВКС, III г.о. и др.).