Определение № 265 от 04.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 04.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600276 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК и е образувано по протест срещу определение

№ 150/19.07.2023г. на ОС - Силистра, постановено по ЧНД № 201/2023г . С атакувания съдебен акт е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2023г., по ДП № 44/2020 г. на ОСлО при ОП – Силистра и делото е върнато на прокуратурата с конкретни указания.

Лаконично се сочат доводи за незаконосъобразност на определението на ОС – Силистра, поради обоснованост на постановлението на държавното обвинение, а проведеното разследване се счита за задълбочено и пълно.

Претендира се отмяна на първоинстанционния акт.

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Пострадалата Д. Ю. имала две раждания, завършили по оперативен път (Цезарово сечение), съответно през 2016 г. и 2019 г. На 24.04.2020 г. тя посетила амбулатория за специализирана акушеро-гинекологична помощ на д-р Л. М. в гр.Дулово, който установил трета по ред бременност. Д-р М. бил лекарят, проследил също предходните две бременности, и водил ражданията.

Жената не могла да посочи датата на последната си редовна менструация, при което с помощта на ултразвукова диагностика при този първи преглед гестационната седмица била определена на 13-та, с вероятен термин за раждане - 26.09.2020 г.

На втория преглед, проведен на 13.05.2020 г., д-р М. констатирал разминаване в замерванията на УЗД, поради което вероятният термин на раждане бил променен за дата 12.10.2020 г. При всеки от редовно 1 провежданите ежемесечно прегледи, вкл. назначавани изследвания, се констатирало добро общо състояние на бременната, без отклонения в развитието на плода, вкл. и при последния такъв на 02.10.2020 г., когато ехографските данни отразявали 37.5 гестационна седмица по бипариетален размер и 40 гестационна седмица по дължина на бедрената кост. Тогава лекар и пациент се уговорили тя да постъпи в АГО МБАЛ Дулово на 05.10.2020 г., и на следващия ден да се пристъпи към оперативно родоразрешение.

На 04.10.2020 г., до лягането си около 23:00 часа, Д. Ю. била възприета от близките си в добро здраве и без оплаквания, но в ранните сутрешни часове събудила съпруга си, защото не се чувствала добре. В 04:27 часа на 05.10.2020 г. близките подали сигнал на спешен номер 112, пренасочен към ФСМП Дулово в 04:30 часа, от където в 04:31 ч потеглила линейка, която се върнала с пациентката в Центъра в 04:50 ч. При посещението на адреса, дежурният фелдшер З.Р. намерил неадекватна бременна жена в леглото, като при опит на близките й да я изправят, тя се свлякла на пода. В линейката й поставили абокат, подали й кислород, артериалното кръвно налягане било в граници 170/115, пулс 56 удара в минута.

С довеждането на Д. Ю. във ФСМП Дулово, там пристигнал и д-р М., уведомен междувременно. Първоначално тя била приведена в реанимационна зала, където той я прегледал и констатирал, че е неконтактна, с единични дихателни движения и единични сърдечни тонове, матката й била спокойна, мека, а от гениталиите не изтичали нито околоплодна течност, нито кръв.

Започнали спешни реанимационни действия, като пациентката била преместена в операционната зала на АГО МБАЛ Дулово, с цел предприемане на цезарово сечение. Тъй като в болницата нямало анестезиолог-реаниматор, шофьорът на линейката бил изпратен да го вземе от дома му. Това бил д-р Моллов, който с пристигането си я интубирал, а реанимационните дейности продължавали през цялото време и в пълен обем. Д-р М. извършил преглед за сърдечни тонове на плода, но не доловил такива. В 5:40 била обявена смъртта на пациентката.

При извършения оглед и аутопсия на трупа на починалата Д.Ю., била установена остра следкръвоизливна анемия поради руптура на стената на матката, с увреждане на кръвоносните съдове в този участък (изтънен участък с ръбец от предходно секцио с враснала плацента); кръвоизлив 2000мл в коремната кухина. Общо малокръвие на вътрешните органи. Състоянието на плода на бременната - Д.Ю. е било в 10 лунарен месец с наличие в кухината на матката на здрав, жизнеспособен плод от мъжки пол, без наличие на вродени аномалии на главата, тялото, крайниците и вътрешните органи. Тези резултати са били потвърдени от назначената по делото тройна СМЕ.

Смъртта на Д. М. Ю. е настъпила в резултат на болестното разкъсване на стената на матката и увреждане на кръвоносните съдове, с излив на кръв в коремната кухина обуславяща остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.

2

Резултатите от аутопсията на плода сочат, че е установен зрял доносен недишал жизнеспособен плод от мъжки пол без наличие на вродени аномалии на главата, тялото, крайниците и вътрешните органи.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че в рамките на проведеното разследване не са били установени по категоричен начин причините, довели до смъртта на Ю..

Изложените от ОС - Силистра съображения се споделят и от този състав.

Макар и да са били назначени допълнителни експертизи, съобразно дадените задължителни указания от състав на АС – Варна/определение №262/21.11.2022г. по ВЧНД №321/2022г./, то прокуратурата изобщо не е констатирала и изследвала, че в двете се съзира съществено противоречие по основен за изясняване предмета на доказване въпрос, а именно: врастването на плацентата, диагностицира ли се по време на бременността, и дали евентуалното му своевременно установяване би довело до вземането на други решения при планирането на времето за пристъпване към родоразширение?

В допълнителна експертиза към повторна тройна комплексна СМЕ по писмени данни/л.24, том 4-ти, ДП/, вещите лица са посочили, че: „ Врастването на плацентата с риск от последващо разкъсване, ако е диагностицирано по време на бременността и евентуалното му своевременно установяване на ехограф, би довело до планиране на раждането и организация/планиране на по-ранна хоспитализация в АГ отделението. Това позволява и готовност за реанимация с вземането на своевременно решение и планиране на поранно родоразширение“.

Същевременно, при представяне на заключение по втора допълнителна експертиза към повторна тройна комплексна СМЕ по писмени данни/л.72, том 4-ти, ДП/, експертите са отговорили на същия въпрос по следния начин:

„Врастването на плацентата, може да бъде обективизирано единствено и само след приключване на раждането и то с хистологично изследване. При стандартното изследване, извършвано при наблюдението на бременността, няма приети и открити методи – морфологични, инструментални, клинични и лабораторни, с които може да се установи врастване на плацентата…….Категорично, ехографско изследване не дава информация за врастване на плацентата!“

Налице е и друг съществен елемент, убягнал от вниманието на държавното обвинение. В заключението, представено на л.24, том 4-ти, ДП, дата 24.01.2023г. е отбелязано, че „Предприетото незабавно секцио по принцип е правилно и би могло да се предотврати настъпването на смъртта й, ако е било възможно да е в по-ранен период от време!“. Тоест според експертите важно значение има своевременността на действията на компететнтите лица и близките на пострадалата.

Според свидетелските показания на Е. Ю. /л.89, том 1-ви, ДП/, реакцията на лекуващия пострадалата е показала забава, относно довеждането на родилката в медицинското заведение – „Още като я видя и е обърна към М. и се развика, защо чак сега я носим. Тя отдавна е била в това състояние..“ М. Ю./л.54, том 1-ви, ДП/ „Доктора ми се развика защо сега я носим, щяла да умре…“ 3

Прокуратурата не е изследвала въпроса за темпоралното развитие на събитията, и доколко и как същият пряко касае настъпилия резултат. Според писмените доказателства, сигналът е подаден в 4:27. Линейката е пристигнала на адреса в 4:36/според медицински фиш и показания на персонала/, отпътувала е в 4:44 и е достигнала болничното заведение в 4:50. Изготвена техническа експертиза/л.188, том 1-ви, ДП/ на записи от проведен разговор с дежурен оператор на телефон 112, установява времето и датата на провеждането им, като съществено е следното:

Първият сигнал е получен в 4:27;

В 4:36 е получено повторно обаждане от близките на пострадалата, които твърдят, че чакат линейка/ около 10 мин вече /, която още не е пристигнала/л.196, том 1-ви, ДП/.

Държавното обвинение не се е занимало с въпроса, пристигнала ли е линейката в 4:36, или са достоверни сведенията на близките на пострадалата, че в 4:36 все още са чакали медицински екип?

И още.. Анестезиологът е бил извикан по спешност в 5:10, самият той твърди, че реанимационните мероприятия са продължили 10 минути, след което е бил обявен час на смърт в 5:40, което обозначава пристигането му като настъпило в периода между 5:20 – 5:30. Според показания на медицинския персонал/л.97, том 1-ви, ДП/ той е пристигнал в 5:15. Дали своевременно е било уведомяването и пристигането на реаниматора е въпрос, който не е получил ясен отговор, а както вече се отбеляза, вещите лица считат, че фаталния резултат е бил предотвратим, чрез по-ранни действия по оказване на помощ.

На следващо място извън вниманието на съда и прокуратурата е останал друг съществен въпрос – този за причините и времето на настъпването на смъртта на плода и дали е било възможно да се предотврати този втори съставомерен резултат. Практиката и теорията приемат, че жизнеспособният човешки ембрион е годен обект на защита по чл.123 от НК. Решение № 85 от 13.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 297/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова, Решение № 199 от 12.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 769/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.П. виж Видения в кутията на П..

Биоправо, книга първа Стоян Ставру.

Систематичното място на чл. 123 от НК е в главата "престъпления срещу личността" и теорията извежда като обект на неговата защита обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот, а като предмет на престъпно посегателство – живият човешки организъм. Въпросите за "началото" на "правото на живот на всеки" и дали нероденото дете има такова право, нямат нормативно разписани изрично отговори, но в разпоредбата на § 1, т. 17 ДР на Наредба 19/2014 г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" (отм.) дефинирана способността на плода да води извънутробен живот след отделянето му от тялото на майката, наречена 4

"потенциална жизнеспособност", като плодът се определя за потенциално жизнеспособен, ако отговаря на две групи алтернативни критерии, първата от които се удовлетворява от фактите по делото - а) телесна маса при раждането 800 и повече грама и/или гестационна възраст 26 и повече г. с. – независимо дали плодът е роден жив, или мъртъв /б) – с текст, неотносим по делото/.

Същевременно съгласно т. 8 от същия параграф, плодът, който проявява признаци на кръвна циркулация, е "жив плод". Не съществува изрично правило, опровергаващо тъждествеността на живия плод с живия човешки организъм. Съгласно всички медицински данни от наблюдението на бремеността на Д. Ю., тя е носела жив плод, като наличието на кръвна циркулация е била очевидна. В случая осъществените (или неосъществени) медицински мероприятия са не само по отношение на родилката, но и по отношение на плода в утробата й, наблюдаван по време на бременността, при това плод, напълно доносен и с насрочено раждане на следващия ден. По делото изобщо не е изследван въпросът дали родилният процес е бил започнал и защо не е предприета екстракцията на плода, била ли е тя възможна, какви са били дължимите грижи по отношение на плода и смъртта му била ли е предотвратима.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство не предоставя анализ на всички факти и доказателства, поради което се явява именно необосновано, а крайният извод за прекратяване - неправилен и преждевременен.