Определение № 1165 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 14.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500891 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по чл. 129, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № на СОС 2998/27.03.2024 г. на И. К. З. , срещу определение № 176 от 12.03.2024 г. на Окръжен съд София, V първоинстанционен граждански състав по гр.д. № 696/2023 г. за връщане на искова молба вх. № 74031 от 09.08.2023 г. в СГС, респ. вх. № 8469 от 24.10.2023 г. в Софийския окръжен съд, и прекратяване производството по гр.д. № 696/2023 г. на Софийския окръжен съд.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразни указания, целящи прекратяване на делото, а не привеждане в редовност. Не било взето предвид, че с уточнение от 12.12.. исковата молба била поправена по инициатива на частния жалбоподател, а указанията не са изпълнени заради тази поправка на исковата молба. Съдът бил прекратил делото, както поради нередовност, атака и поради недопустимост, което е основание за порочност.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

На ищцата-жалбоподател са дадени следните указания за отстраняване в едноседмичен срок от получаването им на нередовности на исковата молба с разпореждане № 1215 от 25.10.2023 г. 1. Да посочи адреса си и единния си граждански номер; 2. Да посочи ясно и конкретно, в какво се изразяват претърпените от нея неимуществени вреди; 3. Да посочи ясно и конкретно, в какво се изразяват и как са формирани имуществените вреди за пропуснати ползи в посочения размер от 80000 лв. 4. Да посочи, кои конкретни действия или бездействия на ответника са довели до нарушаване на цитираната от нея разпоредба на чл.

57, ал. 2 от Конституцията на Република България, и в какво се изразява нарушението, вкл. да уточни, на какво основание ангажира отговорността именно на ответника Софийски 1 градски съд, с оглед заявеното в исковата молба, че основанието на претенциите са материали от МИ-МВР, СРП, СГП и други институции, чието вредоносно съдържание оспорва; 5. Да обоснове причинна връзка между така уточненото поведение на ответника и така уточнените вреди; 6. Да внесе държавна такса в полза на ОС- София, съответстваща на вида и броя на предявените искове (след тяхното уточнение по основание, размер и петитум, съобразно изложеното по- горе); 7. Да представи един препис от исковата молба – за връчване на ответника; 8. Да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, на които основава претенциите си, вкл. цитираните вредоносни материали от МИ-МВР, СРП, СГП и други институции.

Препис от разпореждането е връчен на електронния адрес на ищцата на 31.10.2023 г.

По делото е постъпилa молба на 06.11.2023 г. за продължаване на срока за изпълнение на указанията. С разпореждане от 07.11.2023 г. срокът е продължен с една седмица, като разпореждането е изпратено на електронния адрес на ищцата и получено от нея на 08.11.2023 г. Последиците при неизпълнение на указанията са описани, както в разпореждането от 25.10.2023 г., така и в разпореждането от 07.11.2023 г.

С молба от 14.11.2023 г. ищцата е коригирала неточност в исковата молба, която сама е установила и е изпълнила частично указанията по разпореждането от 25.10.2023 г.: посочила е адрес и ЕГН, както и препис от исковата молба за връчване на ответника.

Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че останалите указания не са изпълнени. Декларацията към съда, че ще представи единствено за послужване в евентуално съдебно заседание въпросните вредоносни материали от МИ-МВР, СРП, СГП и други институции, от които търпи вреди, е искане, което не може да бъде облечено в процесуална форма, тъй като ГПК не предвижда такъв ред. Същото се отнася и за искането към съда да уважи правото й да посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи писмени доказателства, едва в самото производство. В изпълнение на указанията не е посочила никакви конкретни обстоятелства, на които основава иска си. За да може да се развие производството, ищецът следва да посочи доказателствата и обстоятелствата, които ще установява с тях, а ответникът с отговора си да изложи всичките си възражения и доказателствени искания във връзка с посоченото в исковата молба. В противен случай съдът не може да разгледа молбата за защита и съдействие на лични и имуществени права, задължение по чл. 3 от ГПК.

С разпореждане № 1338 от 23.11.2023 г. на ищцата подробно и разбираемо е обяснено защо молбата й от 14.11.2023 г. не изпълнява указанията от 25.10.2023 г. и е дадена повторна възможност 1. Да посочи ясно и конкретно в какво се изразяват претърпените от нея неимуществени вреди; 2. Да посочи ясно и конкретно в какво се изразяват и как са формирани имуществените вреди за пропуснати ползи в посочения размер от 80000 лв. 3. Да посочи кои конкретни действия или бездействия на ответника са довели до нарушаване на цитираната от нея разпоредба на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и в какво се изразява нарушението; 4. Да обоснове пряка причинна 2 връзка между така уточненото поведение на ответника и така уточнените вреди; 5. Да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, на които основава претенциите си, вкл. цитираните вредоносни материали от МИ-МВР, СРП, СГП и други институции.

Отделно от това в отговор на искането за освобождаване от държавна такса, съдът е събрал служебно доказателства за имущественото й състояние и с определение № 232 от 29.03.2024 г. я е освободил от заплащане на държавна такса след постъпването на разглежданата сега частна жалба.

С обжалваното сега определение съдът е изложил мотиви защо указанията не са изпълнени. Последователно поддържано е в практиката на ВКС становището, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е допустимо и възможно само при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности и е предупредил страната за последиците от неизпълнението. Настоящият състав намира, че дадените от първоинстанционния съд указания отговарят на посочените изисквания, поради което неизпълнението им е основание за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Неоснователни са оплакванията, че съдът не е разгледал изложените в молбата от 12.12.2023 г. съображения на ищцата, представляващи уточнение по нейна инициатива.

Напротив, подробно е разгледано написаното в тази молба и съдът е достигнал до правилния извод, че няма ред, по който един съд да осъди друг съд да образува дело по посочен от ищеца материал и с посочена от него дата, както да осъди друг съд да унищожи и заличи съдебни и прокурорски актове, дела, преписки и материали по дело. Не може да бъде осъден съд да унищожи материали, съхранявани в МВР.

Както в разглежданата частна жалба, така и в молбата-уточнение от 12.12.2023 г. гжа З. е изразила недоверието си в съдебната система и тъй като не е сигурна, че дадените й указания целят привеждане на исковата молба към редовност, а не събиране на данни, които биха дали възможност на съда да се възползва и да злоупотреби с тях, за да препятства упражняването на защитата й. При този логически парадокс – ищцата търси от съда съдействие, но не е сигурна, че фактите, на които се позовава, няма да бъдат използвани от съда срещу нея, не би могла да се изпълни целта на гражданското производство.

Неоснователни са оплакванията, че мотивите са вътрешно противоречиви, като се приема нередовност и недопустимост на иска. Аргументите в обжалвания акт са за останали нередовни въпреки указанията първи главен иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди с цена 6000 лв., тъй като не са уточнени нито претендираното вредоносно действие на ответника, нито реално претърпените от нея вреди, нито причинната връзка между тях. Нередовен е останал и иск за пропуснати ползи от неполучено от ищцата обезщетение в размер на 80000лв. за неимуществени вреди поради препятстване на претенцията й, обективирана в „актуализация на искова молба“ с вх. № 367660/06.12.2021 г., уточнена с „уточнение на актуализация на искова молба“ с вх. № 282535/31.07.2023 г., които се намират в кориците на гр.д. № 14344/2019 г. на СГС. Изложени са мотиви за 3 недопустимост на втория главен иск и исковете по т. 3.1 – 3.3 от уточняващата молба от 12.12.2023 г. з а осъждане на друг съд да образува дело и за заличи съдебни актове.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 176 от 12.03.2024 г. на Окръжен съд София, V първоинстанционен граждански състав по гр.д. № 696/2023 г. за връщане на искова молба вх. № 74031 от 09.08.2023 г. в СГС, респ. вх. № 8469 от 24.10.2023 г. в Софийския окръжен съд и прекратяване производството по гр.д. № 696/2023 г. на Софийския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл. 280,ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4