Решение № 60 от 16.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Русе, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Росица Радославова

П. Дочев при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от П. Дочев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600139 по описа за 2024 година

Производството е по гл.ХХI от НПК.

С присъда №127/06.11.2023г. постановена по НОХД№643/2023г.

Районен съд - Русе, признал подс.Е. И. С. ЕГН: **********, роден на 22.07.1975 г. в гр. Русе, български гражданин, с основно образование, разведен, работи, неосъждан, с адрес гр. Русе, ул. **** ЗА НЕВИНЕН в това, на 27.07.2020 г., в гр. Русе, пред надлежен орган на властта - пред съд Районен съд - гр. Русе, V-ти наказателен състав, в подадена от него тъжба, да е набедил П. С. Д. в престъпление от частен характер, че: - на 27.02.2020 г., в гр. Русе, в съизвършителство с М. И. Д., отправила закана с престъпление против личността на Е. И. С. от гр. Русе, която закана би могла да събуди основателен страх от осъществяването и - престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; на 27.02.2020 г., в гр. Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Е. И. С. от гр. Русе - „помияр“, в негово присъствие престъпление по чл. 146, ал. 1 НК; на 16.04.2020 г., в гр. Русе, в съизвършителство с М. И. Д., отправила закана с престъпление против личността на Е. И. С. от гр. Русе, която закана би могла да събуди 1 основателен страх от осъществяването и - престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; на 16.04.2020 г., в гр. Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Е. И. С. от гр. Русе - „помияр“, в негово присъствие престъпление по чл. 146, ал. 1 НК; на 17.04.2020 г., в гр. Русе, в съизвършителство с М. И. Д., отправила закана с престъпление против личността и имота на Е. И. С. от гр. Русе, която закана би могла да събуди основателен страх от осъществяването □ - престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като знаел, че П. С. Д. е невинна и набедената е била привлечена към наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С.

Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. *******, против Е. И. С., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, ул. ****, граждански иск за сумата от 10 000 лв.

Недоволен от присъдата е останала РРП, която я протестира като неправилна и необоснована. В протеста твърди, че правните изводи не се подкрепят от събраните доказателства. Моли присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.

Против присъдатае постъпила и въззивна жалба от П. Д.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и била необоснована. Моли присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимя да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение или делото върнато в РРС за разглеждане от друг състав на съда.

Възражения са постъпили против протеста и въззивната жалба от адв.К.Д. от РАК. С които се претендира за потвърждаване на оправдателната присъда.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в протеста и жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ,ал.1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал множество доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните фактически положения:

Подс. Е. И. С., е роден на 22.07.1975 г. в гр. Русе, български гражданин, разведен, с основно, неосъждан. Същият е племенник на пострадалата П. С. Д., като с последната са живеели в съсобствен имот, но в 2 отделни самостоятелни сгради, находящ се в гр. Русе на ул. ****, като към момента на приключване на разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция нито един от двамата не живее вече на този адрес.

Подс. Е. С. и св. Р. Б. били в изострени и конфликтни отношения спрямо св. П. С. Д. и дъщеря и М. И. Д.. Същите били по повод имотни спорове, свързани с ползването на съсобствения терен в гр. Русе, ул. **** и част от сградите в него. Подавани жалби имало и от двете страни, макар в настоящото производство да са събрани писмени доказателства само за такива, подадени от подс. С. против св. П. Д. и то до РП - Русе - пр. пр. № 2164/2020 г. и пр. пр. № 3133/2021 г. Пр. пр. № 3133/2021 г. на РП - Русе е била образувана по повод на сигнал от подс. С. за нарушение на наложените по съдебен ред мерки за защита по ЗЗДН - евентуално извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като данни за извършено такова престъпление не били установени, но били налице данни за извършено престъпление от частен характер спрямо подсъдимия по чл. 146, ал. 1 НК, предвид заявеното от присъствали на мястото лица за изречени обидни думи от страна на св. П. Д. по адрес на подс. С. на 13.04.2020г. Пр. пр. № 2164/2020 г. на РП - Русе е била образувана по повод на сигнал на св. Р. Б. и подс. Е. С. против П. и М. Д. за престъпления по чл. 323, ал. 1 НК и чл. 216 НК, извършени на 13.04.2020г., като били изложени твърдения, че Д. извършили самоуправни действия чрез премахване на ограда, изсичане на дървета и унищожаване на къщичка за куче. От материалите по същата е видно, че през м. октомври 2019 г. подс. С. и св. Б. били изградили бетонна основа на метална врата, представляваща ограда с височина 0,2-0,3 м, срещу което действие св. П. Д. подала сигнал в РП - Русе за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и била образувана пр. пр. № 5460/2019 г., приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Пр. пр. № 2164/2020 г. на РП - Русе също приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство, като било прието по отношение твърденията за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, че е налице маловажен случай. По отношение твърденията за извършено престъпление по чл. 216 НК, прокуратурата приела, че са налице данни за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 4 НК от страна на св. М. Д., но същото било престъпление от частен характер, поради което досъдебно производство за същото не следвало да се образува.

На 27.02.2020 г. св. Б. се усъмнил в намиращото се лице в общия му имот 3 със св. П. Д. в гр. Русе, ул. ****, макар и да знаел, че последната отдавала своята сграда като къща за гости на трети лица, поради което подал сигнал на ЕЕН 112. На място били изпратени полицейски служители, които извършили проверка на намиращия се към него момент наемател и не установили нищо нередно. Св. П. Д., благодарение на поставените от нейна страна видеокамери в имота, видяла, че на място имало полицейски служители, поради което решила да потърси сметка за сигнала от подс. Е. С. и св. Р. Б.. За целта тя тръгнала пеша от дома си в гр. Русе, ул. ****** към ул. ****. Пристигайки на адреса, тя не открила св. Б., поради което св. Д. започнала да чука по вратата на къщата, където живеел подс. С.. Вътре през това време се намирала неговата майка, която била трудно подвижна и не можела да отвори на св. П.

Д.. Тя обаче се уплашила от настоятелното удряне по вратата от страна на св.

Д. и се обадила на подсъдимия, който в същото време вечерял със св. Б. и сина си - св. Е. Е.ов С., в намиращ се в близост ресторант. След като разговарял с майка си, подс. Е. С. тръгнал към ул. ****, като с него били св. Б. и св. Е. С.. През това време св. М. Д. установила, че майка □ - св. П. Д., е отишла в имота на ул. ****, поради което тя и съпругът и - св. П. Д. Н., тръгнали към ул. **** с лек автомобил. Влизайки в имота на ул. ****, подс.

С., св. Б. и св. С. заварили св. П. Д. и последната влязла в словесен конфликт с подсъдимия и св. Б.. По време на конфликта св. Б. започнал да прави звукозапис на случващото се. Конфликтът бил наблюдаван от намиращите се по това време на тераса на апартамент на пети етаж, част от жилищен блок, който се намирал от другата страна на улицата. срещу къщите на спорещите, на ул. „Видин“ № 18, св. П. Л. С. и св. С. В. А.. По време на конфликта св. П.

Д. отправила обидни реплики към подс. Е. С. и св. Р. Б., като нарекла и двамата „помияр“, а към последния отправила допълнително обиди на хомофобска основа. Пострадалата П. Д. заявила на подс. С. да не доближава имота иначе щяла да го „застреля“. През това време автомобилът, с който пътували св. М. Д. и св. П. Н., спрял в близост до ул. ****, като св. М. Д. излязла от него и тръгнала към къщите, а св. Н. останал в автомобила.

Пристигайки на място, св. М. Д. се опитала да накара майка си св. П. Д. да си тръгнат и да не се занимават с подсъдимия и св. Б., но пострадалата се противяла. Св. М. Д. забелязала, че св. Б. записвал случващото се в момента и предупредила майка си. Последната се подразнила от това и направила опит да вземе насила телефона от ръцете на св. Б., при което се спънала и паднала.

4

В резултат на това св. М. Д. започнала да отправя обиди и закани към подс. С. и св. Б., а св. П. Д. - също да отправя обиди, като се заканила и физически да посегне на св. Б. с лопата, като взела една лопата, но при опита си да удари св.

Б. и замахвайки към него, тя ударила подс. Е. С., който бил застанал между тях, опитвайки се да предотврати физическата саморазправа. Впоследствие участниците и от двете страни взели решение да посетят Първо РУ към ОД МВР - Русе и да подадат жалба за случилото се, като св. М. Д. се обадила на брат си - св. К. Д., да дойде в Първо РУ. Първи от имота на ул. **** излезли подс. Е. С., св. Е. С. и св. Р. Б., като тръгнали пеша към ул. „Давид“ № 2.

Няколко секунди след тях излезли П. и М. Д., които се качили в автомобила, в който чакал св. П. Н. и потеглили към същото място. По пътя те се разминали с вървящите пеша подс. С., св. С. и св. Б., като последните възприели тяхното преминаване като целенасочено близко с идеята да бъдат блъснати.

На 16.04.2020 г. св. М. Д. се обадила на св. П. Б. И. да премахне поставена от подс. Е. С. ограда между двете съседни сгради. Св. П. И. се обадил на св. И. Б., който да дойде да му помогне. Двамата донесли метална врата за новата метална ограда, като първата трябвало да поставят на оградата и временно я били подпрели на един от фургоните на подс. Е. С..

След премахването на старата ограда към 20,00 ч двамата свидетели прибирали инструментите, когато чули викове и караници, като видели подс.

Е. С. и св. Р. Б. да отправят упреци и обиди към св. П. Д. и св. М. Д., защото били съборили оградата. След като св. Б. и св. И. си тръгнали, подс. Е. С. взел оставената върху фургона му метална врата и я преместил, което подразнило св. П. Д. и св. М. Д. и те отишли в обитаваната от него от поземления имот на ул. **** около 21,00 ч като отправили обиди и закани спрямо подс. С. и св. Б. и съборили простора и прането на последния, намиращо се в неговата дворна част.

На 17.04.2020 г. св. П. И., св. П. Н. и св. Д. Д. били в имота на св. П.

Д., като по нейни указания и указания на св. М. Д. същите поставили нови бетонни колчета на мястото на съборената от предходния ден ограда, съответно и нова ограда, както и металната врата, оставена от предишния ден, и я заварили за оградата. След това по указания на св. М. Д. била заварена врата на фургон, използван от подс. Е. С., докато същият се намирал в него със сина си св. Е. С.. Подс. С. се обадил на св. Б., който дошъл и помогнал на подсъдимия и сина му да излязат през прозореца. Подс. С. отишъл към новата ограда, където били св. П. Д., св. М. Д., св. Д. Д., св. П. И. и св. П. Н., като почнал да обижда свидетелките Д. и да ги пита защо са му заварили вратата на фургона, твърдейки, че е бил вътре със сина си и двамата не са могли да излязат, при което синът му св. Е. С. му казал да ги остави.

Тази фактическа обстановка РРС е извел въз основа на свидетелските показания: в цялост показанията на св. К. Д. К., св. Д. Д. и св. И. Б., отчасти от 5 свидетелските показания на св. П. Д., св. М. Д., св. П. И., св. П. Н., св. К. Д. и св. Е. С., както и отчасти от дадените от подс. Е. С. обяснения, от изготвените по делото две съдебни технически експертизи и останалите приложени към делото писмени доказателства. Двете съдебни технически експертизи възпроизвеждат информация, която е от значение за случая, доколкото от тях се установява направата на частен звукозапис от случая на 27.02.2020 г., както и от събитията на 17.04.2020г.