Решение № 427 от 25.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20261001000536 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРЮЛНЦ, вр. гл. 21-ва ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 5042/29.06.2026 г. от Я. С. Д., ЕГН **********, в качеството й на управител на „ДМЦ – Д. МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК 201265352, със седалище и адрес на управление гр.

Враца, ул. „Хр. Ботев“, № 97, вх. Е, ет. 2, ап. 71 срещу Решение № 69/12.06.2026 г., по т.д. № 65/2026 г., ОС - Враца, с което е потвърден Отказ № 20260420164206/22.04.2026 г. на Длъжностното лице по регистрацията при АВп, по Заявление обр. А4 вх. № 20260420164206, за вписване на промени по партидата на дружеството.

Твърди, че решението е неправилно и противоречи на разпоредбите на чл. 121, ал. 2, чл. 122 и чл. 129 ТЗ. Счита за безспорно, че в хипотезата на освободен дружествен дял вследствие изключване, смърт или доброволно напускане на съдружник, делът преминава в дискреция на дружеството, което чрез компетентния орган ОСС приема извършването на съответната транслативна сделка. Праводател по тази сделка твърди да е дружеството. В случая твърди, че третото лице има възможност да придобие чрез директна сделка освободения дял, без да е необходимо преди това той да бъде поеман от друг съдружник. Още твърди, че в хипотезата на чл. 121, ал. 2 ТЗ прехвърлител на дела е дружеството, тъй като делът на изключения съдружник е преминал в негова дискреция. Счита, че решението е неправилно в частта, с която е потвърден отказа за заличаване на починалия управител и избор на нов, тъй като неговото вписване не зависи от изхода на спора по останалите заявени промени. По същество моли за отмяна на атакуваното решени и вписване на заявените промени, евент. вписване на управител.

1

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА не депозира отговор.

По допустимостта: Сезиращата жалба, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение на 24.06.2026 г., от легитимирана страна заявителя, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на „ДМЦ – Д. Медицински център“ ООД в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заявление по образец А4 № 20260420164206 Я. Д., като новоизбран управител на „ДМЦ – Д. Медицински център“ ООД, е заявила вписване на промени по партидата на дружеството, а именно: т. 7 „Управители“ заличаване на С. Й. Т., като управител и вписване на Я. Д., като управител, т.

19 „Съдружници“ – заличаване на С. Т., като съдружник, поради смъртта му и вписване на Я. Д., като съдружник, т. 24 „Прехвърляне на дружествен дял“ – Прехвърлител "ДМЦ-Д. Медински център" ООД, Правоприемник Я. С. Д., Размер на дяловото участие 2 €

Със заявлението са представени: - декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; - декларация по чл. 142, ал. 1 ТЗ; - декларация по чл. 141, ал. 8 и 9 ТЗ; - декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ; - удостоверение за професионална квалификация; - препис-извлечение от акт на смърт на С. Т. и удостоверение за наследници от 24.11.2025 г.; - Баланс към 30.11.2025 г.; - дружествен договор; - договор за продажба на дружествен дял от 03.04.2026 г., с нот. заверка на подписи и съдържание; - молба за приемане на нов съдружник от Я.

Д.; - протокол от ОСС от 03.04.2026 г., с нот. заверка на подписи и съдържание, обективиращ решения за неприемане на наследници на С. Т. за съдружници, изплащане делът на поч. съдружник, избор на Я. Д. за управител, намаляване на капитала на дружеството на 10 евро, във връзка със ЗВЕРБ, одобряване прехвърлянето на освободения дял на поч. съдружник на Я. Д., приемане на нов съдружник Я. Д., приемане на нов дружествен договор; протокол от ОСС от 03.04.2026 г., с нот. заверка на подписи и съдържание, обективиращ решение за приемане на нов дружествен договор и възлагане на управителя да заяви за вписване останалите промени на обстоятелствата; документ за внесена държавна такса.

По заявлението е постановен Отказ № 20260420164206/22.04.2026 г.

ДЛР е обосновало произнасянето си с мотиви, че съществуването на заявените за вписване обстоятелства не се установява от приложените документи. Още е посочено, че дружествените дялове на починалия съдружник са продадени от самото дружество, което е недопустимо, че в закона не е предвидена възможност дружеството да притежава собствени дружествени дялове и да се разпорежда с тях, тъй като освободените дялове не стават собственост на самото дружеството. В случай на смърт освободените дялове могат да се поемат само от оставащите съдружници или следва да се предприемат действия за намаляване на капитала.

С обжалваното Решение № 69/12.06.2026 г. съставът на ОС - Враца 2 потвърдил отказа, постановен от ДЛР при АВ. Произнасянето е обосновано с мотиви, че макар съдружникът Й. Д., валидно и допустимо, да е изразила воля да не приема за съдружници наследниците на починалия съдружник С. Т., не е изразила воля за поемане на освободеният дял и не е взето решение за намаляване на капитала с размера на непоетият дял. Що се касае до взетото решение за прехвърляне на непоетия дял на трето лице, което е прието за съдружник, съдът е посочил, че поемането на освободения дял не може да се извърши по посочения начин, а приемането на нов съдружник следва да е предшествано от решение за увеличение на капитала, каквото в случая не е налице.

Произнасянето се преценява като правилно.

В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, обхващаща и преценка дали заявеното обстоятелство съществува, като съответствието му със закона се установява от представените по делото документи, която проверка е формална - въз основа на представените със заявлението документи, при наличието на които длъжностното лице е длъжно да извърши исканото вписване на заявените обстоятелства, подлежащи на вписване.

Дружеството с ограничена отговорност е капиталово дружество, поради което смъртта на един от съдружниците не се свързва от закона с бъдещото съществуване на дружеството, както е при събирателното дружество (чл. 93, т.

4 ТЗ). След смъртта на някой от съдружниците дружеството продължава да съществува с участието на останалите съдружници, тъй като връзката между съдружниците в ООД не се приема за толкова лична и незаменима. От друга страна, дружеството с ограничена отговорност притежава някои белези на персоналното дружество: смъртта на съдружника не води автоматично до включването на неговия наследник в състава на съдружниците, освен ако такава изрична разпоредба е налице в дружествения договор. Ако такава не е налице, смъртта на съдружника прекратява членството му в дружеството ex lege – чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, без да е необходимо общото събрание на дружеството да се произнася по това. Наследяването на дружествения дял, посочено в чл. 129, ал. 1 ТЗ, не означава наследяване на членствените права, тъй като те са по-широко понятие и включват освен дял от имуществото на дружеството – чл. 127 ТЗ още и лични имуществени и неимуществени права чл. 123 ТЗ, които не се наследяват. Наследникът има право да получи дружествения дял на починалия съдружник от дружеството и само по волята на общото събрание може да бъде приет за съдружник.

Настоящата инстанция намира за безспорно установено по делото, че със смъртта на съдружника С. Т., той и управител, съществуващото между него и дружеството членствено правоотношение е прекратено, поради настъпилото юридическо събитие, което съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ се явява основание за прекратяване на участието му в дружеството. Видно от доказателствата е, че единствения останал съдружник – Й. Д. е взела решение, че няма да приеме за съдружници наследниците на починалия. Като последица от това събитие и взетото решение, възникват следните възможности – капиталът на дружеството да бъде намален, като на наследниците на починалия съдружник бъде заплатена равностойността на притежавания от починалия съдружник дружествен дял, съобразно правилото на чл. 127, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ или останалият съдружник, притежаващ 90% от 3 капитала на дружеството – Й. Д. да приеме решение да продължи дейността на дружеството като едноличен собственик на капитала, като поеме дяловете на починалия съдружник и изплати на наследниците на починалия съдружник паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял. Нито една от посочените две възможност не е била осъществена.

Що се касае до вписване на останалите заявени обстоятелства – приемането на Я. Д. за съдружник, в резултат на извършената покупкопродажба на освободените дялове, вписването й за управител и обявяването на нов дружествен договор, съществуването на тези обстоятелства не намира опора в представените доказателства.

Това е така, защото ТЗ не урежда възможност дружеството с ограничена отговорност да може да придобива собствените си дялове и да се разпорежда с тях, каквато процедура е уредена при акционерните дружества. По тази причина и не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че след смъртта на съдружника и изплащане на наследниците на равностойността на дела му, освободените дялове са преминали в дискреция на дружеството и то може свободно да се разпорежда с тях, както е било сторено. Такава възможност не е уредена и в посочената от жалбоподателя разпоредба на чл.

121, ал. 2 ТЗ, тъй като и при тази хипотеза при евентуално прехвърляне продавач на дяловете, чиято стойност не може да бъде изплатена или внесена, би бил отново съдружникът, а не дружеството. В случая, оставащият съдружник след като не е поел дяловете на починалия съдружник е следвало да вземе решение за намаляване на капитала с тяхната номинална стойност, за да може стойността на капитала да съответства на фактическото положение, след което да бъде взето решение за увеличаване на капитала в резултат на приемането на новия съдружник, който да поеме новите дялове и съответно да внесе тяхната стойност. Подобни решения обаче не са налице. Нещо повече към заявлението е представен договор за покупко-продажба на дялове, сключен между дружеството, представлявано от единствения останал съдружник Й. Д., като продавач и Я. Д., като купувач, който не може да обоснове надлежно придобиване на дялове. Следователно заявлението за вписване на Я. Д. като съдружник в дружеството не би могло да бъде уважено.

Не би могло да бъде уважено и заявлението в частта, в която е отправено искане за вписването на Я. Д., като управител. Безспорно е, че не съществува задължително условие управителят на дружеството да е и съдружник, а това може да е всяко лице, което отговаря на изискванията и е съгласно да бъде управител. Съобразно изискването на чл. 20, т. 1, б. „е“ от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ, към заявлението за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност следва да бъде представено нотариално заверено съгласие и образец от подписа на управителя. В случая такова не се установява да е налице при проверка на подаденото в ТР заявление. Такова не е било представено и в хода на съдебното производство, което би било основание да бъде зачетено. Поради което и исканите вписвания не могат да бъдат извършени.

В заключение постановеното първоинстанционно решение ще следва да бъде потвърдено по изложените мотиви.

Мотивиран от изложеното съставът на Софийски Апелативен Съд РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/12.06.2026 г., по т.д. № 65/2026 г., ОС - Враца.