Определение № 2974 от 09.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2974 гр. Варна, 09.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно гражданско дело № 20223100501484 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ИСКР. В. Н. чрез адв. М.К.- ВАК срещу определение №260423/03.05.2022г., постановено по гр. дело № 1216/2020г. по описа на ВРС. Твърди, че в обстоятелствената част на обжалваното определение решаващият първоинстанционен съд погрешно е формирал своята правораздавателна воля, че „...оставя без разглеждане искането на ИСКР. В. Н.... за изменение на Определение № 264665 от 16.12.2020г. постановено по гр.дело № 1216/2020г., на ВРС е частта за разноските ".

Счита, че като правен резултат от проведеното неприсъствено съдопроизводство, ВРС е опорочил съществено правото му на достъп до обективен и справедлив съд, според изискването на на чл.6, &.1 от Конвенцията, и на ПРАВОТО му на ефективно вътрешно-правно средство за защита, (чл.13 от Конвенцията), в противоречие с чл.17,т.1 и чл.47 ХОПЕС, и в нарушение на чл.4, ал.1, чл.17, ал.3 КРБ, и принципа за справедливост (чл.

4, &3,ал.2 ДЕС), като пряко право, с директен ефект (чл.5,ал. 4 КРБ), поради което моли същото да бъде отменено. Жалбоподателят излага, че обжалваният съдебен акт, е валиден и допустим, но е неправилен и незаконосъобразен, поради грубо нарушаване на основни конституционни норми (чл.4, ал.1, чл.17, ал., чл.56, чл.58, ал.1, чл. 117,ал.1 от Основния закон) и на Върховенството на правото на ЕС.

При решаване на въпроса за

1 дължимостта на претендираните разноски, направени в производството по обезпечението на предявените искове, съдът е игнорирал задължението си по чл.4, ал. 1 КРБ да защити правото му на собственост, гарантирана от чл.

17,ал.1 от КРБ и от чл.1 от ДП №1 към Конвенцията и чл. 17, т.1 от Хартата.

В заключение, жалбоподателят счита, че Определение № 260423 от 03.05.2022г., постановено по гр.д.№ 1216/2020г., е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на императивни правни норми, на съществени процесуални правила, на материалния закон и в противоречие с Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС, във връзка с правото му на адекватна съдебна защита. Предвид което моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което се уважи искането му за обективна съдебна защита, и му бъдат присъдени сторените разноски в обезпечителното производство, на осн. т.5 от TP №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, по тълк.д.№6/2012г.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор срещу жалбата.

Съставът на Окръжен съд -гр.Варна намира, че частната жалба подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. е

За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1216/2020г. по описа на ВРС е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от ИСКР. В. Н., чрез адв. М.К. срещу Г. СТ. М. за осъждане на последната да му заплати сумата от 2317,80 лева съставляваща главница по договор за заем, както и сумата от 68,89 лева мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа 14.10.2019г. до депозиране на исковата молба в съда 30.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 31.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

С решение № 260785/21.10.2020г., постановено по същото дело, претенцията на ищеца относно главницата е частично уважена, а акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва е изцяло отхвърлен. Съдът е формирал мотиви, като се е произнесъл и относно дължимостта на претендираните от страните разноски.

В срока за обжалване на решението, а именно на 22.12.2020г., 2 ответницата е инициирала производство за изменение на решението в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като с определение № 264665/16.12.2020г. съдът е уважил молбата на ответната страна и е изменил решението си, като е редуцирал сумата, която ответницата да заплати.

В срока за обжалване на решението, ищецът е депозирал въззивна жалба вх.№ 229310 от 06.12.2020г., като в нея са обективирани и доводи за неправилност на обжалвания акт в частта за разноските, касаещи искане на ищеца за присъждане на сторени разходи за обезпечително производство пред СИС при ВРС.

С уточняваща молба вх. №283088/20.11.2020г. въззивникът изрично посочва, че с жалбата не е отправено искане към ВРС за изменение по чл.

248, ал. 1 ГПК на постановеното решение.

С решение №1129/28.06.2021г., постановено по гр. Дело № 567/2021г., по описа на ВОС, съдът потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно решение, както и определения №264665/16.12.2020г.

№260326/11.01.2021г., с които ВРС се е произнесъл по исканията на страните досежно разноските.

С молба с вх. № 14589/21.07.2021г. адв. М. Колев е поискал въззивното решение да бъде изменено и допълнено в частта за разноските, включително и по отношение на определение №264665/16.12.2020г. по описа на ВРС.

С определение № 3518/05.10.2021г., постановено по гр. Дело № 567/21г. по описа на ВОС, въззивният съд е прекратил производството в тази част и е върнал делото за произнасяне от ВРС по искането, обективирано в молба вх.

№ 14589/21.07.2021г. за изменение на определение №264665/16.12.20220г. в частта за разноските.

С обжалваното определение №260423/03.05.2022г., постановено по гр.

Дело №1216/2020г. по описа на ВРС, съдът е оставил без разглеждане искането на ИСКР. В. Н., ЕГН ********** за изменение на определение №264665/16.12.2020г., в частта за разноските, след като е съобразил, че молбата за изменение е просрочена, тъй като не е подадена в 2 седмичния срок от връчването му.

Настоящият състав намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

3

Определение №264665/16.12.2020г., постановено по гр. Дело № 1216/2020г. по описа на ВРС, с което решение №260785/21.10.2020г. е изменено в частта а разноските, е редовно връчено на ищеца Н., чрез неговия пълномощник – адв. М. Колева на 22.12.2020г.

В самото определение е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните- което напълно кореспондира на разпоредбата на чл. 248, ал.1 вр. Ал. 3 ГПК, според която определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

След като определението за разноските е връчено на И. Н./чрез адв.Колев на 22.12.2020г., то молба вх. № 14589/21.07.2021г., съдържаща искане за изменението му правилно е била оставена без разглеждане като просрочена.

Първоинстанционният съд не е нарушил правата и законните интереси на жалбоподателя, нито го лишил от достъп до правосъдие. Напротивправилно е определил и приложил, установените в ГПК срокове за извършване на дължимите от страните процесуални действия.

Регламентираните в процесуалния закон срокове са задължителни за страните, като императивно задължение на съда е да следи за тяхното спазване в оглед гарантирането на равнопоставеност между страните в производството и възможност за стабилност и предвидимост по отношение на последиците от действията и бездействията на всички участници в съдебното производство.

Не е налице и неизпълнение от първоинстанционния съд на задължителни указания, дадени от въззивния, тъй като такива не се съдържат в определение № 3518/05.10.2021г., постановено по гр. Дело № 567/21г. по описа на ВОС. В посоченото определение, въззивният съд, след като е констатирал, че не е компетентен да се произнесе по искането /доколкото искането по чл. 248 ГПК е отправено по отношение на постановен от първа инстанция съдебен акт, а именно определение № 264665/16.12.2020 г. по гр.д.

№ 1216/2020г./, е изпратил молбата за произнасяне на компетентния съд, а именно ВРС, който от своя страна е следвало, и съответно е направил собствена преценка за допустимостта на искането, като е развил подробни съображения защо счита молбата за недопустима, които настоящият състав 4 напълно споделя.

Във връзка със суспензивния ефект на въззивната жалба, изложени в частната такава, следва да се отбележи, че ако във въззивната жалба, по която е било образувано в. Гр. Дело № 567/21г. се е съдържало и искане за изменение на първ. Решение, и в частта за неприсъдените разноски, то компетентен да се произнесе по това искане е бил ВОС, а на първ. Съд. В изпълнение на задължителните указания на ВРС, с уточняващата си молба №283088/20.11.2020г. въззивникът изрично е посочил, че с въззивната жалбата не е отправено искане към ВРС за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК.

От своя страна, ВОС е изложил мотиви защо счита, че не следва да се произнася по това искане, които настоящият състав не може да ревизира, нито да коментира, тъй като също е въззивна инстанция и не е оправомощен да осъществява инстанционен контрол.

В кориците на първ. Гр. Дело № 1216/2020г. не се установи срещу определение №260423/03.05.2020г. –четвърто по ред, постановено по искане за изменение на постановеното решение в част за разноските, да е постъпила частна жалба от жалбоподателя Н., предвид която да се направи извод, че 14 дневният срок за обжалването му не е изтекъл.

По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение поради нейната неоснователност, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид неоснователността на частната жалба, жалбоподателят няма право да му бъдат присъдени разноски.

Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260423/03.05.2020г., постановено по гр.дело №1216/2020г., по описа на ВРС, 21-ви състав.

Не присъжда разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6