Решение № 25 от 09.02.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Първомай, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20245340100811 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от П. С. Х. срещу А. А.

С., М. А. А., Б. А. С. и А. А. Ж..

Предявен е иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищецът е собственик на основание наследяване, слято с придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор № ********************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на С. К., общ. Първомай, одобрени със Заповед № РД18-755/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в С. К., местност „К./К.”, с площ от ********************* кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: № *********************, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № *********************.

Ищецът твърди, че придобил имота по силата на наследяване от С. П. Х. и слято давностно владение, считано от 30.12.1996 г., когато било издадено решение за възстановяване на имота от Поземлена комисия гр. Първомай.

Сочи, че от този момент майка му, за която се грижел, казала, че нивата е за него. Скоро след възстановяването на земеделската земя сестра му починала.

Тъй като той владеел имота, винаги е бил със съзнА.ето, че е негов. През всички години досега е отдавал нивата под наем на местни арендатори и никой нямал претенции спрямо имота. От момента на смъртта на сестра му Т.

С. С. нямал контакт с нейните наследници, които нито били ходили в С. К., 1 нито търсели някого, нито се грижели за имота. Не били в добри отношения нито със съпруга на покойната му сестра, нито с децата й.

Тъй като счита, че бил придобил собствеността върху имота въз основа на наследяване от С. П. Х. и слято давностно владение, считано от 30.12.1996 г., моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците М. А. А. и А. А. Ж.. На ответниците А. А. С. и Б. А. С. са назначени особени представители – съответно адв. Д. М. и адв. И. Д., всеки от които в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщените писмени доказателства се установява, че въз основа на влязло в сила Решение № 14/30.12.1996 г. на Поземлена комисия – Първомай за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на С. К. по Преписка 28111/30.09.1991 г., издадено на основание чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и съставляващо надлежен титул за собственост, към наследството на лицето С. П. Х., бивш жител на С. К., общ. Първомай, обл. Пловдив, роден на 09.10.1899 г. и починал на 05.09.1974 г., била възстановена собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в землището на С. К., общ. Първомай, обл.

Пловдив, ЕКАТТЕ*****, и индивидуализиран според представената Скица № № 15-979284/29.09.2024 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив: поземлен имот с идентификатор ********************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-747/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план *********************, адрес: местност „К./К.”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, площ от ********************* кв. м., категория на земята: четвърта, и граници и съседи: имоти с идентификатори №*********************.

На основА.е наследствено правоприемство процесният имот, който чл.

91а, изр. 2 във вр. с изр. 1 от Преходните разпоредби на ЗН дефинира като „новооткрито наследство” по смисъла на чл. 1 от ЗН, принадлежи на наследниците на С. П. Х., починал на 05.07.1979 г. Кръгът на правоприемниците се определя съобразно приложимата към датата на смъртта на праводателя им нормативна уредба на ЗН (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК).

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 33/28.08.2024 г., издадено от Кметство, с. С., общ. Димитровград, област Хасково, към момента на откриване на наследството на С. П. Х., призована към наследяването му са били преживялата го съпруга – П. И. Х., ЕГН:**********, починала на *********************г. и децата му – синът му П. С. Х. /ищец / и дъщеря му – Т. С. С., ЕГН:**********, починала на 14.10.1997г. Последната била 2 наследена от децата си в лицето на ответниците - М. А. А., А. А. Ж. и Б. А. С., както и от преживелия я съпруг - А. А. С., също ответник по делото.

От показА.ята на свидетелката Р. В. П. – кмет на с.Крушево, общ.Първомай, обл.Пловдив, преценени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК като логични, безпротиворечиви, базирА. на преки и лични впечатления и кореспондиращи с показанията на другия разпитан по делото свидетел, се изяснява, че около 1998 г. ищецът и съпругата му лично са обработвали процесната нива. Впоследствие се преместили да живеят в гр.София, като ищецът продължил да отдава процесната земеделска земя под наем на местен арендатор, който връчвал рентата на свид.П.. Тя на свой ред я предавала на ищеца. По думите на свидетеля П., същата била наясно, че ищецът имал сестра, която обаче била починала много отдавна. Свидетелката твърди, че не е забелязвала нито децата, нито съпругът на починалата сестра на ищеца да са идвали в село Крушево и/или да са посещавали имота. Свидетеля П. е заявила, че преди да почине майката на ищеца била инвалидизирана и трудно подвижна, като свидетелката не е виждала никой друг освен ищеца да я е посещавал.

Съгласно заявеното в показанията на свидетеля Н. П. Н., преценени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК като логични, безпротиворечиви и базирА. на преки и лични впечатления и кореспондиращи с показанията на другия разпитан по делото свидетел, ищецът имал по-голяма сестра, като нито тя, нито децата или съпругът й са забелязва от свидетеля в село Крушево.

Свидетелят твърди, че е възприемал ищеца като изключителен собственик на имота, тъй като друг никой не е имал претенции по отношение на процесната нива. Свидетелят е заявил, че от две години събира и изпраща на ищеца рентата срещу обработването на имота от местен арендатор, на който ищецът го отдавал под наем, като преди това рентата събирала свид. Р. П.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Ищцът претендира съдебна защита за установяване на изключителното си право на собственост върху процесния имот с твърдения, че от момента на възстановяване на имота от Поземлената комисия – гр.Първомай на 30.12.1996г., неговата майка, за която се е грижел, е изразила неформално воля за предаване владението на нивата на него, като оттогава до настоящия момент единствен владелец на имота е бил ищецът, който в продължение на години необезпокоявано е отдавал имота на местни арендатори със съзнА.е, че е негова собственост. Претенциите си обосновава със законовите основА.я наследяване на имота от баща си С. П. Х. и слято давностно владение считано от 30.12.1996г. – дата на издаване на решението за възстановяване на имота от поземлената комисия на гр.Първомай. Казаното разкрива правен интерес от завеждане на иска и респективно сочи на неговата процесуална допустимост, а успешното му провеждане е предпоставено от пълно доказване на така заявените придобивни способи.

По делото не се спори, че в резултат на наследяване от С. П. Х. и реституция по ЗСПЗЗ от 1996г., след смъртта на Т. С. С. през 1997г. по 3 отношение на процесния имот между стрА.те е възникнало правно състояние на съсобственост по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като фактическата власт върху имота /corpus/ се упражнява с намерение той да се свои /animus/. В чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се окаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от наследниците, който упражнява фактическа власт върху наследствените имоти, владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. В този случай установената в чл.69 от ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се свои, както и противопоставянето му на останалите сънаследници следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на установеното в чл.79 ЗС придобивно основА.е /в този смисъл са ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г., Решение №223 от 05.04.2006г. на ВКС по гр.д.№14/2006г., I г . о . / Фактическата власт продължава на основА.ето, на което е установена, докато не се осъществи нов факт, обозначаван с термина „демонстриране промяна в намерението“ /interversio possessionis/, която промяна да е открито демонстрирана спрямо останалите съсобственици/сънаследници, за да се обезпечи възможността им да предприемат действия за защита на правата си. Както е посочено в Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д.№ 627/ 2010 г. на І г. о., общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брА.. Следователно, необходимо е владеещият сънаследник да предприеме едностранни конкретни действия или да направи изявления, с които по явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението да се придобие имота за себе си и/или чрез които 4 отрича правата на останалите сънаследници. Такива действия са например: отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота; доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници /например отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите наследници/. В този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 171/14.03.2024 г. по гр.д. № 1095/2023 г. на ВКС, II г.о. Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им.

Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само ако местоживеенето на владеещия собственик е известно, той е проявил интерес към съсобственото имущество и е изразил воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършил действия по упражняването на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си спрямо другия собственик намерението да владее идеалните му части за себе си.