Решение № 1359 от 25.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330203304 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-6207-000238/ 05.05.2026г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ-Труд, с което на Г. И. Г., ЕГН ********** , на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 19.05.2026г., а жалбата е подадена на 19.05.2026г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата 1 отмяна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Г. И. Г. е правоспособен водач на МПС.

На 20.03.2026г., в 08,11 часа, на път I-8, км 214,0 в община Марица, посока гр. Пловдив, водачът Г. управлявал лек автомобил –„Х.“ с рег. № **** – чужда собственост, когато бил спрян за проверка от полицейски служители от РУ-Труд. В хода на проверката органите на реда установили, че регистрацията на управлявания автомобил е била прекратена служебно на 03.02.2026г. с отбелязване в АИС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Полицейският служител М. съставил АУАН с № 4459563/20.03.2026г. за така констатираното от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Била сезирана РП-Пловдив, като с постановление от 18.04.2026г. прокурор при РП-Пловдив отказал да образува досъдебно производство поради липса на състав на престъпление, като материалите по преписката били изпратени на Началника на Ру-Труд за преценка с оглед евентуално реализиране на административнонаказателна отговорност. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на представения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.

2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила. В случая констатациите в същият не се оборват в хода на процеса, като същите не се оспорват от жалбоподателя в хода на процеса. Гореизложената фактическа обстановка се доказва и въз основа на събраните писмени доказателства по делото, а именно справка АИС – Регистрация на процесния автомобил.

В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС за прекратяването на регистрацията, както и за начина на прекратяването и поконкретно дали същото е с вписване на прекратяването в Националния регистър на ППС от Сектор Пътна полиция-Пловдив. От постъпило писмо вх.

№ 65480/26.06.2026г. се установява, че прекратяването е осъществено на 03.02.2026г., като не се представят данни прекратяването да е осъществено чрез вписване в Националния регистър на ППС. Единственото представено 2 доказателство за служебното прекратяване от въззиваемата страна е справката от АИС-Регистрация, видно от която осъщественото прекратяване е от посочената дата 03.02.2026г. на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП – при уведомление от ГФ без ГО. Липсват и данни собственикът или водачът на автомобила да са били уведомявани за извършеното прекратяване.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като не са налице СПН при издаването на АУАН и НП.

Според чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ По аргумент от чл. 143, ал.9 ЗДвП в приложимата редакция, преди 06.09.2025г., служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП е следвало да се извърши с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/.

За отменената редакция на закона важаха задължителните разрешения на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, според които:

„Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, 3 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ След посоченото тълкувателно постановление и за преодоляване на последиците от него, в чл. 143 ЗДвП са извършени с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г. нарочни законодателни промени, по силата на които:

-задължението за органите на КАТ за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал.10 ЗДвП е отпаднало;

-за сметка на това, за да се отговори на посоченото в тълкувателното постановление положение, че „…Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ с оглед извеждане на субективната страна, с новата редакция на чл. 143 ЗДвП изрично е предвидено, че служебната дерегистрация вече не настъпва с отбелязване в АИС-КАТ, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Че това е така е видно от новата редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП:

„Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

- при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства;

4

- при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

-в предвидените в закон случаи;

-при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП;

-при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.“ Служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал.15 ЗДвП, в нея не е предвиден нарочен ред за извършване.

За справка, предходната редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП е регулирала, че:

„Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ“.

При така посоченото, се налагат следните изводи:

-вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10 ЗДвП, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: „…Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства…“. В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата, вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства. Ако няма вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, предвид конститутивното действие на вписването, валидна дерегистрация не е налице;

-конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление до собственика и липса на публичен регистър, водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото, горните принципни съображения водят на следните изводи:

Наказващият орган се позовава на служебна дерегистрация от 03..02.2026г., тоест приложима към нея е новата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, изискваща служебното прекратяване на регистрацията да стане чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не с вписване в АИС-КАТ.

5

Същевременно, от приложените доказателства по административната преписка се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/, а не с вписване в публичен и общодостъпен Национален регистър на пътните превозни средства.

Разпечатката съдържа 49 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fb5361e-cb97-456d-9625-7fb7b2853c14