Решение № 1295 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100502152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК.

Образувано е по

- частна жалба вх. № 06711/21.01.2025 г., подадена от длъжника А. К. К., срещу постановление за разноски изх. № 69215/03.12.2024 г. и постановление за разноски изх.№ 1393/09.01.2025 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20148510401930 и

- частна жалба вх. № 10078/31.01.2025 г. на длъжника А. К. К. срещу отказ за прекратяване на изп.д. № 20148510401930 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 4190/23.01.2025 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

По частна жалба вх. № 06711/21.01.2025 г.:

В жалбата се съдържат оплаквания за прекомерност на приетите за събиране разноски по изп.д. № 20148510401930 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с постановление изх. № 69215/03.12.2024 г. с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Изложени са твърдения за незаконосъобразно начислена такса за запор върху дружествен дял, какъвто длъжникът не притежава. Поддържа се прекомерност на таксите за проучване 1 на имуществото на длъжника и недължимост на начислени разноски за адвокатско възнаграждение. Навежда от същите пороци да страда и постановление изх.

№1393/09.01.2025 г. Сочи, че в последното са намалени начислените такси, но са увеличени бройките на действията, за които са начислени такси. Твърди, че във второто по време постановление са начислени прекомерни такси в противоречие с разпоредбите на ЗЕУ.

Отправя искане за цялостна проверка на законосъобразността на разпределението на такси и разноски от съда, на броя на извършените действия, за които са начислени такси и размера на тези такси, за отмяна на двете по-горе посочени постановления за разноски и решаване на въпроса по същество от съда.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело „Агенция за събиране на вземания“ ООД не е депозирал становище.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ М.П., в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата.

По изпълнителното дело на 03.12.2024 г. е изготвено постановление за разноски изх.

№ 69215, с което са начислени за събиране такси и разноски по изпълнението в размер на общо 914,26 лв. и 200 лв. адвокатско възнаграждение.

Постановлението е връчено на длъжника на 19.12.2024 г. и срещу него е депозирана частна жалба вх. № 129848/23.12.2024 г., правилно възприета от ЧСИ П. като възражение срещу длъжимостта и размера на начислените за събиране разноски.

Във връзка с това възражение, с постановление изх.№1393/09.01.2025 г. съдебният изпълнител е намалил размера на приетите за събиране с постановление изх. № 69215/03.12.2024 г. такси по ТТР към ЗЧСИ от 914,26 лв. на 699,09 лв., включващи, както следва: по т. 1- 24 лв.; по т .2 – 60 лв.; по т. 3 за 15бр.- 90 лв.; по т.4 за 3бр.- 36 лв.; по т. 5 за 2бр. - 48лв.; по т. 9 за 9 бр.- 162 лв.; по 26 - 267,09 лв. и по т.31 - 12 лв. Със същото постановление е отказано намаляване на приетото за събиране с постановлението от 03.12.2024 г. като разноски по изпълнението юрисконсултско възнаграждение.

Препис от второто по време постановление е връчен на длъжника чрез процесуалния му представител на електронна поща на 15.01.2025 г.

Жалбата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за разноски изх.№1393/09.01.2025 г.), поради което се явява процесуално допустима. Доколкото с постановлението от 09.01.2025 г. е изменен размерът на приетите с постановлението от 03.12.2024 г. за събиране разноски по изпълнението, то и само вторият по време акт на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол. Наведените във въззивната жалба възражения срещу разноските, приети с първото по време постановление съдът разглежда като пороци, прехвърли се в акта, отразяващ последната воля на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на 2 съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

Съгласно т.1 ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв. Поради това за образуване на изпълнителното дело правилно и законосъобразно с постановлението от 09.01.2025 г. е начислена такса по т.1 ТТРЗ към ЗЧСИ в размер а на 24 лв. с ДДС, за която сума е издадена сметка №0000067533/01.09.2014 г.

На 27.08.2014 г. съдебният изпълнител е изготвил обща справка за длъжника, включваща постоянен и настоящ адрес, семейно положение, родствени връзки и обща справка за валидност на физическо лице и е изискал справка за притежавани от длъжника моторни превозни средства.

На 13.03.2018 г. съдебният изпълнител е изискал справка за регистрирани трудови договори, подавани годишни данъчни декларации от по ЗДДФЛ и ЗКПО и за регистрирани моторни превозни средства на длъжника. Обща справка за длъжника е изготвена и на 19.03.2018 г. На тази дата е изготвена справка от Имотен регистър за длъжника, справка за неговия баща и такава за неговата майка, както и справка за притежавани от А. К. К. банкови сметки и сейфове в страната. На 21.03.2018 г. и 19.03.2018 г. са изготвени справки за регистрирани действащи трудови договори, по които длъжникът е страна.

На 09.01.2019 г. съдебният изпълнител е изискал справка за регистрирани трудови договори, подавани годишни данъчни декларации от по ЗДДФЛ и ЗКПО и за регистрирани моторни превозни средства на длъжника. Справка за регистрирани трудови договори е постъпила на 05.02.2019 г. Такава справка е постъпила отново на 09.08.2019 г. На 02.12.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила справка за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове.

На 13.03.2020 г. съдебният изпълнител е изискал справка за регистрирани трудови договори, подавани годишни данъчни декларации от по ЗДДФЛ и ЗКПО и за регистрирани моторни превозни средства на длъжника. Справка за регистрирани трудови договори е постъпила на 30.03.2020 г. и на 26.05.2022 г.

Изложеното налага извод, че в постановлението от 09.01.2025 г. начислените по т.2 и т.3 ТТР към ЗЧСИ такси отговарят на вида и броя на извършените действия, както и на 3 стойността на същите с включен ДДС.

До длъжника е изпратена на 28.08.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, върната с отбелязване, че лицето е непознато на адреса, фигуриращ постоянен и настоящ на длъжника от изготвената справка от Национална база данни „Население“ (виж известие за доставяне на л.10 гръб от изпълнителното дело).

Приложеното на л.134 (лице и гръб) от изпълнителното дело известие за доставяне касае съобщение до трето за изпълнението лице (С.Г.И.) и е изготвено по друго изпълнително дело (изп.д. № 20148510401928).

Съобщение за налагане на запор изх.№ 7472/06.02.2019 г. е изпратен до длъжника чрез куриерска услуга с известие за доставка, приложено на л.142 от 07.02.2019 г., върнато с отбелязване „сменен адрес“.

Отново чрез куриерска услуга до работодател на длъжника е изпратено запорно съобщение на 19.03.2019 г., на 12.08.2019 г., на 03.06.2021 г.

При съобразяване броя и сумата, начислена по т.4 ТТР към ЗЧСИ в постановлението от 09.01.2025 г. се налага извод, че в същото не са включени такси за изпращане на жалби, уведомления и книжа, които не се отнасят до това изпълнително дело, нито да е вписан по – голям брой пратки от действителния или калкулираната стойност да е по – висока от дължимата по ТТР към ЗЧСИ при конкретния брой действителни пратки. Същото се отнася до начислената такса по т.9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис.

Неоснователно е възражението за начисляване на такса по т.9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор върху дружествен дял, доколкото не почива на данните по делото, които сочат, че такъв запор не е бил налаган.Не е налице твърдяното във въззивната жалба завишаване на броя на запорните съобщения, включени в тази точка от постановлението.

По делото липсват доказателства към 09.01.2025 г. за наличие на основание за начисляване на сумите по т.5 ТТР към ЗЧСИ. Връчването на съобщение изх.№ 1395/09.01.2025 г. и на постановление изх.№ 1393/09.01.2025 г. е сторено по електронна поща и след датата на изготвяне на постановлението за разноски. Поради това частната жалба е основателна в посочената част.

В случая пропорционалната такса следва да се определи по реда на т.26, б. „в“ ТТР към ЗЧСИ и на база сумите по изпълнителния лист без таксите и разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т.4 към чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява пропорционалната такса.

Поради изложеното пропорционалната такса възлиза на сумата от 137,50 лева с включен ДДС.

4

Съгласно т.31 ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното производство се събират допълнителни разноски за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество;банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В случая за справка от СДВР – Пътна полиция е начислена такса в размер на 3 лева /л.63/. Разходите по т. 31 ТТР към ЗЧСИ са за сметка на длъжника в реално платения от съдебния изпълнител размер. По делото липсва документ, удостоверяващ плащането на начислените допълнителни разноски в размер над 3 лева до определения в постановлението от 09.01.2025 г. размер от 12 лева от съдебния изпълнител към доставчиците на услугите, поради което жалбата срещу постановлението за разноски в частта по отношение на тази сума се явява частично основателна.

В разглеждания случай молбата за образуване на изпълнителното дело, както и останалите депозирани от взсикателя молби са подадена чрез юрисконсулт, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Изпълнението е образувано за събиране на парични вземания в общ размер на 1 182,29 лева. Изпълняемото право не е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, поради което той следва да понесе отговорността за заплащане на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение.