Определение № 15324 от 16.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15324 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507129 по описа за 2026 година Производството е образувано по подадена от процесуалния представител на А. И. Ч. – адв. И. Д. частна жалба вх. № 210896/01.07.2026 г. срещу разпореждане № 75210 от 19.06.2026 г. по гр.д. № 15110/2026 г. по описа на СРС, 39 състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Жалбоподателят твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането по издаден изпълнителен лист, като претенцията му се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая този факт се изразявал в узнаване за настъпилата смърт на наследодателя му, длъжник на вземането по издаден изпълнителен лист.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Сезираният с частната жалба състав на Софийски градски съд, като извърши проверка на обжалваното определение и по наведените в жалбата оплаквания, приема следното:

Установява се, че на 29.05.2026 г. А. И. Ч. е подал искова молба до СРС, с която предявява срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск, че като наследник на Р.М.С. не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 22.03.2021 г., издаден въз основа на заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41878/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, тъй като вземането не е съществувало към датата на откриване на наследството и липсва изпълняемо право, като тези факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителен лист.

Към исковата молба е приложена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20218630400962 по описа на ЧСИ, рег. № 863 на Камарата на ЧСИ, адресирана до А. И. Ч. като наследник на Р.М.С., за заплащане на задължения по изпълнителен лист от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 41878/2018 г. по описа на СРС, 68 състав.

Според изпълнителния лист от 22.03.2021 г. Р.М.С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 893.90 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2018 г. до изплащане на вземането, 112.70 лева мораторна лихва за периода 31.10.2015 г. – 19.06.2018 г., 25.99 лева цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.97 лева за периода 31.10.2015 г. – 19.06.2018 г. и разноски по делото – 25 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.

Приложено е и удостоверение за наследници от 10.04.2025 г. на СО, район „Средец“, от което се установява, че Р.М.С. е починала на 13.03.2006 г. и е оставила за свой законен наследник сина си А. И. Ч..

С разпореждане от 01.06.2026 г. съдът е указал на ищеца да посочи кои са фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обосноваващи правния му интерес от иск по чл. 439 от ГПК.

На 11.06.2026 г. ищецът е подал заявление, в което е посочил, че този факт се изразява в узнаване за издаден изпълнителен лист срещу наследодателя му, починал през 2006 г., през 2025 г. Счита, че за него е налице правен интерес да оспори вземане, което се претендира от него, без да го е наследил.

В разпореждане (с характер на определение) съдът е развил съображения за недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК. Според докладчика 2 по гр.д. № 15110/2026 г., защитата на Ч. е по реда на чл. 423 от ГПК, доколкото се твърди да не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК още момента на сезиране на съда със заявление през 2018 г. По тези съображения е прекратил производството по делото по реда на чл. 130 от ГПК.

Препис от окончателния акт е връчен на ищеца на 24.06.2026 г. и на 01.07.2026 г. е постъпила частна жалба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство.

Жалбата на А. Ч. е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК предполага изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца, т.е. то е придобило стабилитет; висящо принудително изпълнение; наличие на факти, настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед конкретиката на случая, това е моментът на изтичане на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение от 13.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 41878/2018 г. по описа на СРС.

Следователно, иск по чл. 439 от ГПК е недопустим при невлезли в сила съдебни изпълнителни основания. В случай, че изпълнителното основание не е влязло в сила, то и възраженията срещу вземането по него не могат да се основават на факти, настъпили след момента на придобиване на стабилитет на това изпълнително основание. В този случай защитата следва да се осъществи по предвидения в закона редовен способ и инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 от ГПК.

Безспорно, при смърт на длъжника, настъпила след сезиране на съда, дори и преди издаване на заповед за изпълнение, между него и съда възниква процесуално правоотношение. След загубване на правоспособност 3 производството продължава след конституиране на наследниците на длъжника по реда на чл. 227 от ГПК, а при смърт на длъжника на етапа на принудителното изпълнение – по реда на чл. 429, ал. 2 от ГПК.

ВКС е има повод да се произнесе относно правомощията на съда, издал заповед за изпълнение, ако по делото се констатира, че длъжникът е починал преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство.

Установената от съдилищата противоречива съдебна практика е намерила разрешението си в определение № 54/11.02.2009 г. по ч.т.д. № 401/2008 г. на ВКС, I т.о. Прието е, че законът свързва процесуалната правоспособност с правоспособността по материалното право (чл. 27, ал. 1 от ГПК), а приемството в процеса се осъществява при смърт на физическото лице, конституирано като страна в производството – чл. 227 от ГПК. Следователно, предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в производството на правоприемниците на починало лице. Конституирането на неправоспособна страна не подлежи на поправка по реда на чл. 101 от ГПК, а правоприемство не би могло да настъпи по правилото на чл. 227 от ГПК.

В заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за изпълнение и това правомощие на съда произтича от разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, регламентираща отклонение от принципната забрана по чл. 246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд. За влизане в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в чл. 416 от ГПК (ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г., в сила към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.08.2018 г.): ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено.

Развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя – при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл. 415, ал. 2 от ГПК заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл. 416 от ГПК – въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист.

При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на вземането, съответно по 4 издаване на изпълнителен лист не би могло да продължи, след като липсва правоспособен длъжник, който да прецени да упражни ли правото си да подаде възражение или не, а също и дали след като го е подал, да го оттегли.

ВКС отрича и възможността да се развие процедура по чл. 423 от ГПК или да се приложи разпоредбата на чл. 429 от ГПК. В първия случай възражението срещу издадена заповед за изпълнение предполага нарушение на процесуалните права на длъжника при връчване на заповедта или наличие на особени обстоятелства, при които не е могъл да упражни правото си на възражение. При всички случаи процесуалното правоотношение е възникнало редовно, но са се явили пороци в хода на неговото развитие, пораждащи право на лични възражения на надлежно конституиран длъжник. Във втория случай отсъствието на правоспособен длъжник е равнозначно на липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Изрично в т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Това важи и когато кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение след настъпила смърт на посочения в заявлението длъжник.

Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници.

Недопустима е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. (определение № 346/03.11.2008 г. по ч.т.д. № 294/2008 г. на ВКС, II т.о.) В случай заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването й (определение № 54/11.02.2009 г. по ч.т.д. № 401/2008 г. на ВКС, I т.о.).

Изводите за недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК като краен резултат са верни. За А. Ч. липсва правен интерес от искова защита, предвид облекчения процесуален ред да поиска обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от 13.08.2018 г. по ч.гр.д. № 41878/2018 г. по описа на 5

СРС, 68 състав и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. По този начин ще се постигне и прекратяване на незаконосъобразно образуваното изпълнително производство, на посоченото в чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК основание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 210896/01.07.2026 г. на А. И. Ч. срещу разпореждане № 75210 от 19.06.2026 г. по гр.д. № 15110/2026 г. по описа на СРС, 39 състав (с характер на определение) за връщане, на основание чл. 130 от ГПК, на исковата молба на А. И. Ч. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск по чл. 439 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6