Решение № 209 от 24.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Провадия, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100843 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по предявен от Ю. Ю. А. срещу А. И. И. и Д. И. Д., при условията на пасивно субективно съединяване, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 253 кв.м. реална част от УПИ II2 4 , кв. 30 по плана на с. ********, Община ************, Област **********, (защрихована със зелен контур върху скица-приложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото), ведно с построените в тази реална част гараж с площ 42 кв.м. и стопанска постройка с площ 70 кв.м., на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесната реална част и постройки.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. ********, Община ************, Област **********, при граници: УПИ I-24 и от двете страни, на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж..

1

Посочва се, че ответниците владеният без правно основание тази реална част от имота, ведно с построените в него гараж и стопанска постройка. По същество се моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответниците да предадат владение върху процесната реална част.

В подадения от ответницата А. И. писмен отговор се оспорва предявеният иск. Счита се същият за недопустим, евентуално неоснователен.

Заявява се, че ответницата не е собственик на спорната реална част от имота и построените в тази част имоти – постройка и гараж, тъй като след придобиването им съвместно с И. Д. И. в режим на СИО през 2012 г. с договор за покупко-продажба, ги прехвърлят през 2019 г. на сина им. Заявява се при условията на евентуалност, че за периода от 2012 до прехвърлянето през 2019 г. реалната част от двора и постройките се владеят от съпрузите на годно правно основание и се придобиват от тях с кратка петгодишна давност.

По същество се моли за отхвърляне на иска. Представят се доказателства.

Претендират се разноски.

В подадения от ответника Д. И. Д. писмен отговор се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Посочва се, че ответникът прехвърля чрез дарение спорната реална част и постройките върху нея на баща си И. Д. И. с договор от 17.11.2022 г. По същество моли за отхвърляне на иска. Представят се доказателства. Претендират се разноски.

В о.с.з. исковата претенция се поддържа от ищеца. Моли се за уважаването й. Претендира разноски. Ответниците поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковата молба. Претендира разноски.

Фактически констатации на съда:

От приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, която съдът кредитира изцяло, се установява, че първоначално съществува един урегулиран поземлен имот (УПИ) № I-24, кв. 30 съгласно регулационния план на с. ******** от 1927 г., който е записан на името на И.Д.К., видно от приложения към заключението разписен лист и скица от 08.07.1981 г.

Впоследствие имотът се разделя на два отделни УПИ I-24 и УПУ II-25, съгласно заповед за изменение на регулационния план № 82/08.07.1981 г. на ОбНС-**********, като в приложената скица от 08.07.1981 г. е видна нанесената регулационна граница на двата новообразувани УПИ, отразена с червена линия, съгласно изменението на плана. Постройките гараж и навес не 2 са попълнени в кадастралната карта към момента на разделянето на имота с изменението на регулационния план през 1981 г., поради което не се вземат предвид при определяне на границата между двата новообразувани имота.

От експертизата се установява, че процесната реална част от земната повърхност, предмет на делото, е с площ 253 кв.м. и е част именно от УПИ II24, кв. 30 по регулационния план на с. ********, и че върху тази реална част се намират едноетажна масивна жилищна сграда-гараж с площ 42 кв.м., отбелязана на изготвената от вещото лице скица със знак „МГ“ и стопанска постройка (посочен от вещото лице като навес) с площ 70 кв.м., отразен в скицата със розов пунктир (л. 97 от делото, приложение № 4 към СТЕ).

По делото не се спори, че ищецът закупува на 11.03.2021 г. урегулиран поземлен имот (УПИ) № II-24, в кв. 30 по плана на с. ******** с площ 1120 кв.м. при граници: УПИ I-24 и от двете страни улици, като сделката се обективира в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж. с рег. № 663 в НК.

На 23.10.2012 г. Т.В.Г. продава на И. Д. И. и А. И. И. УПИ №1-24, кв.

30, по плана на селото, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда, стопанска сграда и гараж. След това купувачите на 25.04.2019 г. даряват имотите на сина си Д. И. Д., а след това в хода на настоящия съдебен процес на 17.11.2022 г. дареният Д. И. Д. дарява имота на баща си И. Д. И..

По делото не се спори от страните, че А. живее в момента в имота.

Правни изводи на съда:

Ответниците навеждат възражение, че А. И. И. и И. Д. И. упражняват фактическа власт с намерение за своене като добросъвестни владелци за периода от 2012 г. до момента, от което следва извода, че давността следва да се прецени съобразно действащата в периода на владение нормативна уредба – в случая Закона за устройство на територията (ЗУТ) Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. – Решение № 202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова.

Съгласно установената съдебна практика реална част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност само ако отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за минималните размери. Предвиденото в чл.200, ал. 2 от ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално 3 урегулиране на територията. Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при други условия е недопустимо. Реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.

19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от ЗУТ – продробни съображения се излагат в Решение № 102/30.05.2016 г. по гр.д. № 5728/2015 г. на ВКС и Решение № 67/16.06.2017 г. по гр.д. №3533/2016 г. на ВКС.

Предвид горното следва да се приеме, че А. И. И. и И. Д. И. не могат да придобият по давност процесната реална част от 253 кв.м. от УПИ II-24, кв.

30, независимо от това, че я владеят включително към момента, тъй като реалната част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, предвид факта, че УПИ II-24 се урегулира (създава) с изменението на регулационния план през 1981 г., като се разделя УПИ I-24 на два съседни парцела – УПИ I-24 и УПИ II-24. Изменението на границите на двата урегулирани имота УПИ I-24 и УПИ II-24 може да стане единствено по общата воля на собствениците на съседни те имоти по реда на чл.15 ЗУТ.

Ето защо, ищецът следва да бъде признат за собственик по отношение на ответниците А. И. И. и Д. И. Д. само на процесната реална част от дворното място на основание сключения договор за покупко-продажба от 2011 г. Силата на присъдено на решението ще има действие и по отношение на приобретателя на спорното право в хода на процеса – И. Д. И., на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК. Д. Д. И. сключва договор за дарение с И. Д.

И. на 17.11.2022 г., което е след образуване на делото на 10.08.2022 г. Датата на вписване на исковата молба по предявения иск по ч. 108 от ЗС е без значение за действието на чл. 226, ал. 3, изр. 1 от ГПК, тъй като вписването, предвид предмета на делото, има само оповестително действие, в който смисъл е съдебната практика – Р № 88/29.07.2016 г. по гр.д. № 5719/2015 г. на ВКС.

Ответницата А. И. И. следва да се осъди да предаде владението върху процесната реална част от УПИ II-24, кв. 30, доколкото самите твърдения в 4 писмения отговор, включително в о.с.з., наведени от нейния процесуален представител са, че владее тази част от двора включително към момента.

Възражението за придобивна давност е основателно в частта относно постройките – гараж и стопанска постройка. Същите се владеят от А. И. И. и И. Д. И. от 23.10.2012 г., на която дата изповядват договора за покупкопродажба и получават владението върху тях. Доколкото са добросъвестни владелци А. И. И. и И. Д. И. придобиват процесните гараж и стопанска постройка по давност на 23.10.2017 г. Спор, че А. И. И. и И. Д. И. ползват постройките през този период няма, тъй като самите те го заявяват в подадените писмени отговори, а и този факт не се оспорва от ищеца. На 25.04.2019 г. собствеността се придобива от ответника Д. И. Д. по силата на договора за дарение от тази дата. Понастоящем едноличен собственик е И. Д.

И. след сключване на договор за дарение от 17.11.2022 г. Това има за последица неоснователност на иска в частта относно гаража и стопанската постройка.

По отношение на ответника Д. И. Д. искът по чл. 108 от ЗС в осъдителната част следва да се отхвърли, както по отношение на реалната част, така и за постройките, тъй като по делото не се събират доказателства Д.

И. Д. да ги е владял към момента на предявяване на иска, както и към настоящия момент. Не се ангажират от ищеца нито гласни, нито писмени доказателства в тази насока. Ответницата А. И. И. навежда твърдения, че ползва имота съвместно с И. Д. И., но не и с Д. И. Д..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. И. ЕГН:

********** и Д. И. Д., ЕГН: **********, че ищецът Ю. Ю. А., ЕГН:********** е собственик на 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. ********, Община ************, Област **********, (защрихована със зелен контур върху скица-приложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото), на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж..

5

ОСЪЖДА А. И. И. ЕГН: ********** да предаде на Ю. Ю. А., ЕГН:********** 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с.

********, Община ************, Област **********, (защрихована със зелен контур върху скица-приложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото), като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на Д. И. Д., ЕГН: ********** да предаде на Ю.

Ю. А., ЕГН:********** 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. ********, Община ************, Област **********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Ю. А., ЕГН:********** иск за признаване за установено по отношение на А. И. И. ЕГН: ********** и Д. И.

Д., ЕГН: **********, че Ю. Ю. А., ЕГН:********** е собственик на гараж с площ 42 кв.м. и стопанска постройка с площ 70 кв.м., на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж., както и ОТХВЪРЛЯ иска за за осъждане на ответниците А. И. И. ЕГН: ********** и Д. И. Д., ЕГН:

********** да предадат владението върху тези постройки.

Комбинирана скица, представляваща приложение № 4 към изготвената съдебно-техническа експертиза, находяща се на л. 97 от делото, е неразделна част от решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ********** в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 6