Решение № 82 от 19.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Смолян, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20205400500362 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 131/01.07.2020г., постановено по гр.д.№ 583/2019г. по описа на Девинския районен съд е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.гр.София, ул."Пиротска" № 171, представлявана от Директора Н. Н. да заплати на ЕМ. К. Ч., с ЕГН ********** от с.Б.,общ. Д., обл.См., сумата от 1 706,40 лева на основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМ., представляваща дължимото и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. , сумата от 267,28 лева на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1706,40 лева за периода от 23.01.2017г. до 23.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-30.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 500 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.-гр.С., ул."П." № *** да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 119.00 лева и разноски за експертиза в размер на 100,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1184/13.07.2020г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.-гр.София, представлявана от главен комисар Николай Николов-Директор, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Св. Ст. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон.

Излагат се доводи, че през процесния период 23.12.2016 г. – 23.12.2019г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която урежда реда за организацията и разпределението на работното време на служителите по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМ. и е недопустимо прилагането на общите правила, 1 установени по КТ и НСОРЗ. Твърди се още, че за да обоснове извода си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, съдът се е позовал на отменена подзаконова уредба и на съждения за неравностойно третиране на служителите в М. в сравнение с тези работещи по КТ.Сочи се, че в случая не е налице непълнота, тъй като ЗМ. препраща към горепосочената наредба. Затова тълкуването и препращането от съда към КТ и НСОРЗ, без изрично това да е записано в нормативния акт, представлява дописване на закона и не се споделя от жалбоподателя. В жалбата се твърди още, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може, поради специфичния статут и служебни задължения на служителите, да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМ./, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМ. са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл.142,ал.4 от КТ е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМ., а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ, е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, според жалбоподателя, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМ., тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМ. на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения. В жалбата се поддържа още, че е неправилен извода на съда, че извършваното от работодателя отчитане на труда поставя в неравностойно положение държавните служители в М..

В тази връзка жалбоподателят твърди, че не е съобразен от съда фактът на разделяне от законодателя на три големи групи на служителите в М./чл.142, ал.1/, ползващи се с различен статут и съответно права и задължения. В чл. 142, ал. 2 от ЗМ. е посочено,че статутът на държавните служители по ал.1,т.1 се урежда със ЗМ.,като в случаите на препращане към КТ законодателят изрично е посочил съответните разпоредби. Твърди се също, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в М., по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМ. са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМ.), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМ.), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМ.), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМ.), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187. ал.5,6 и 7 ЗМ. и други, което сочи, че те не са поставени в по-неблагоприятно положение.

Приложението на общите правила по ЗДСл и съответно КТ и актовете по прилагането им е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМ.-2006 и чл. 187. ал. 9 от ЗМ.-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. В жалбата се развива и довода, че нормалната продължителност на нощния труд в М. е регламентирана в чл.187,ал.3, изречение последно от ЗМ., според което продължителността на нощния труд по ЗМ. е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМ. и други специални закони, полаган 2 между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМ. е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени, като този труд е по график, вече е изплатен и претенцията за същия период е неоснователна. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М. е 8 часа/чл.187, ал.1 ЗМ./, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Така съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМ./чл.187, ал.3/ е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е в КТ 8 часа : 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМ., какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часа, той не се трансформира в дневен, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В жалбата се поддържа и оплакване, че съдът не е мотивирал по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Затова жалбоподателят счита, че съдът не е направил разлика между нощен и извънреден труд по ЗМ.. Допълнително възнаграждение за извънреден труд, е всъщност за труд, положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя, поради което не следва трудът, положен по график и в рамките на установената законова норма, да бъде определян като извънреден труд, защото липсва основание за това. Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.

Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Жалбоподателят твърди още, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Обратното решение, което е възприето от първоинстанционния съд би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМ.. Сочи се, че представените доказателства категорично доказват, че са спазени всички действащи и приложими нормативни актове и на ищеца са заплатени всички дължими суми. Служителите, работещи на смени, какъвто е ищецът, полагат труд по утвърдени графици,като отработеното време се отчита в часове и се сравнява с нормата за месеца, получена при умножаване на броя работни дни по 8.

Когато отработените часове не превишават месечната норма на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час положен нощен труд. Когато са 3 отработени повече часове от нормата,те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд.

При извънредни ситуации като пожарогасене и при неотложни спасителни операции и др. , при които се налага допълнителна мобилизация се полага труд по заповед и това е именно извънреден труд. Поддържа се, че ССчЕ дава заключение, изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕМ. К. Ч. , чрез пълномощника му адв.Ир. П., с който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствения материал. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон, тъй съдът не е следвало по аналогия да прилага чл.9,ал.2 от НСОРЗ, защото законът за М. е специален. Съдът правилно е приложил посочената разпоредба от НСОРЗ, и е обосновал защо приема, че прилага по аналогия същата разпоредба. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се прилага при сумирано изчисляване на работното време (какъвто е случая) нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143, който коефициент е получен от простото делене на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощно (7 часа) работно време -8:7 =1.143. В този смисъл е неоснователно оплакването, че районния съд в противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМ. и по аналогия е приложил чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в М., правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да бъде преодоляна посредством субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,като в тази връзка следва да се има Решение №311/08.01.2019г. IV г.о. по гр. дело №1144/2018г. В чл.179, ал.1 от ЗВМР изрично е предвидено да се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта. Възприемането на обратното разрешение би довело до лишаване на държавните служители в системата на М. от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд в течение на един продължителен период от време, като по този начин би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ. Това тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Постановявайки атакуваното съдебно решение, съдът е приложил точно и правилно материалния закон. След като е налице празнота в специалния закон, същата следва да бъде запълнена с прилагането на общия закон , в който смисъл се е произнесъл и ВКС в цитираното по-горе решение. Ако се приеме обратното, то би се стигнало до дискриминация, която е в нарушение на КРБ . В същия смисъл е и становището на КС, което макар и постановено по друг повод, в мотивите на Решение №3/07.03.1998г. по к.д.