Решение № 448 от 13.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Бургас, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100502186 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, и е образувано по въззивната жалба на А. Д. Д., чрез процесуалния й представител адв.Ива Иванова Згурова-Шопова, против Решение № 260860/14.06.2021 г. по гр.д.7955/2017 г., по описа на P C Бургас, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е допуснал извършването на съдебна делба между въззивницата Д. и Д. Б. Б., на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *** в гр.Созопол,, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ:

203 кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение; и на самостоятелен обект с идентификатор ***. в гр.Созопол, с адрес на имота: ***, обект бистро, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 343 кв.м., при квоти: 1/2 идеална част за всеки от двамата съделители.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от въззивницата част, е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон. На първо място се твърди, че допуснатите до делба сгради (семеен хотел и бистро) са индивидуална собственост на ответницата по силата на приращението. Твърди се, че с решение по гр.д.4037/2017 г. по описа на Б PC между страните е установено, че сключеният договор за покупко-продажба прикрива дарение, поради което недвижим имот с 1 идентификатор *** представлява индивидуална собственост на ответницата по арг.от чл.22, ал.1 СК, съответно теренът, върху който са изградени допуснатите до делба имоти, е нейна лична собственост. С оглед посоченото се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че правилото на приращението по чл.92 ЗС, не се прилага в процесния случай. Твърди се, че в случая е налице строителство, извършено в собствен на ответницата имот, без учредяване на право на строеж в полза на ищеца, при което построените сгради са индивидуална нейна собственост, без оглед на това кога е било извършено строителството, нито с какви средства е осъществено, поради което ищецът, при липсата в неговия патримониум както на право на собственост върху земята, така и на право на строеж върху същата, няма как да е станал титуляр на собственически права върху делбените имоти, съотв. не е материалноправно легитимиран да иска прекратяването на несъществуваща съсобственост върху тях.

Евентуално се твърди, че делбените имоти се притежават от трето лице, евентуално е налице съсобственост между ищеца и трето лице („Черноморски айсберг“ ЕАД), поради което също не може да бъде допусната делба спрямо тях. Твърди се, че с решение по гр.д.1600/2016 г. по описа на ОС – Бургас, по предявен иск по чл.24, ал.4 СК е била прогласена недействителността на извършено имуществени разпореждане с делбени имоти - непарична вноска в капитала на търговско дружество „Черноморски айсберг“ ЕАД, което има за последица относителната недействителност на апорта спрямо ищеца. Твърди се, че тази сделка не е нищожна и поради това поражда вещнопрехвърлително действие, тъй като при относителната недействителност спрямо третите лица, сделката поражда целените от страните по нея правни последици. Сочи се, че по силата на посоченото съдебно решение, ищецът не е признат за собственик на процесиите имоти, а спрямо учреденото дружество „Черноморски айсберг“ ЕАД не е налице някое от основанията за недействителност по чл.70 ТЗ, съотв. и вещноправният ефект на сделката не е отпаднал изобщо, т.е. делбеното имущество представлява индивидуална собственост на трето лице.

Твърди се, че евентуално вещноправният ефект на апортната сделка следва да се счита за отпаднал за половината от делбеното имущество, доколкото е било притежанието на разпоредилия се с него съпруг.

По посочените съображения се твърди, че допуснатите до делба имоти са евентуално съсобствени между ищеца и трето за делото лице („Черноморски айсберг“ ЕАД), а ответницата след извършването на непаричната вноска, не притежава дял в делбеното имущество. В този случай искът за делба би бил допустим против приобретателя по апорта, но не и против ответницата. Цитира се съдебна практика в подкрепа на тези съображения.

На следващо място се твърди, че по делото е доказано, че ищецът няма принос в изграждането на делбените имоти, а те са били изградени изцяло с лични средства на ответницата, в това число и заети суми от роднини и близки, поради което е била оборена напълно презумпцията на чл.21, ал.3 СК. Сочи се, че строежът на процесиите имоти е започнал по време на брака на страните, а към дата 03.09.2015 г. сградата е на етап завършен груб строеж — 63%. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че значителна част от строителството е била извършена след фактическата раздяла между съпрузите. Твърди се, че поради влошаване на отношенията между съпрузите, по време на фактическата им раздяла, ищецът не само не е помагал в домакинството, не е участвал в грижите за малолетното им дете, както и каквито и да било грижи за семейството, но е заживял в друг град, поради което принос не може да има. На следващо място се твърди, че липсата на принос на ищеца към строителството се установява от доказателствата по делото – гласни и писмени. Сочи се, че представените писмени доказателства установяват, че 2 ищецът не е притежавал лични средства, които да вложи в строителството.

Твърди се още, че ако се приеме, че делбените имоти се притежават от двамата съпрузи, съдът неправилно не е изследвал доказателствата за трансформация на лично имущество на ответницата - изцяло, евентуално частично. Твърди се, че са налице доказателства, че строителството е извършвано изцяло с материали, средства и труд на ответницата; в условията на влошени отношения между бившите съпрузи и последвала фактическа раздяла, след което грижите за детето и домакинството са били полагани изцяло от страна на ответницата. Сочи се, че завършването на етапа на „груб строеж“ на имотите, от който момент възникват делбените имоти, като самостоятелни обекти на правото на собственост, макар и в рамките на съществуваща брачна връзка, настъпва след фактическата раздяла па съпрузите. Твърди се, че твърдението на ответницата, че всички задължения за местни данъци и такси са били заплащани от нея, се потвърждава от представените по делото доказателства.

С изложените съображения се твърди наличие на пълна трансформация на лично имущество на ответницата, поради което новопостроените сгради следва да се считат за нейна лична собственост.

Евентуално се твърди наличие на частична трансформация на лично имущество на ответницата като се сочи, че няма пречка съдът да го постанови, след като е поискано признаване на пълна трансформация. Твърди се, че доказаната част на вложените лични средства на ответницата не е незначителна с оглед общата стойност на разходите за строителството, ако се приеме, че имуществото е съсобствено. Твърди се, че по повод предявената с възражение претенция по чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на лични средства на ответницата в придобиването на имота, съдът не е разпределил доказателствена тежест. Твърди се, че по делото са представени доказателства както за два парични заема, така и за влагане на материали от ответницата и от дружеството, чийто собственик на капитала е ответницата, и за заплащани данъци и такси за имота, които доказателства следва да се съобразят при определяне на по-голям дял на ответницата в собствеността на делбените имоти. Твърди се, че при това положение, вследствие на частична трансформация, ако изобщо бъде допусната делба на имотите, тя следва да при квота за ответницата - 7/8 ид.части.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване вместо това на решение, с което исковете за делба се отхвърлят. Евентуално се претендира допускане на делба на имотите при различни от определените от първоинстанционния съд квоти, съобразно установената трансформация на лично имущество на въззивницата.

Претендират се разноски.

С твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест, е поискано ангажиране във въззивното производство гласни доказателства, както и допускане на оценителна експертиза, които искания са оставени от съда без уважение.

3

Въззиваемият Д. Б. Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че с влезли в сила съдебни решения, задължителни за страните и съдилищата, е било признато, че теренът под сградите е бил дарен на ответницата, а отчуждаването на сградите в имота е обявено за недействително. Ето защо се твърди, че при липсата на данни и доказателства за противното, следва да се приеме, че е налице съвместен принос по време на брака на страните и съответно делбата следва да се допусне при равни квоти. Твърди се, че събраните по делото гласни и писмени доказателства подкрепят законовата презумпция за съвместен принос в придобиването на делбените имоти, като ответницата не е успяла да обори тази презумпция.

Излагат се твърдения, че иск за изключителен принос или по-голям дял е недопустимо да се предявява в делбеното производство, а още по-малко такива твърдения да се релевират с възражение срещу иска, тъй като се касае за изрично предвидени в СК искове, чието упражняване е ограничено със преклузивен срок и в тази връзка твърденията на ответницата не следва дори да бъдат обсъждани предвид липсата на изричен иск или решение по такъв иск, предявен от нея.

Твърди се, че ищецът е оспорил истинността на съдържанието на останалите писмени доказателства, в това число на неподписаните „Хронологични справка” и „Реконструкция на ДМА”, които не представляват документ по смисъла на ГПК и не следва да бъдат приемани като доказателства по делото, още по-малко да бъдат кредитирани.

Молбата на ответницата до Община Созопол и останалите писмени доказателства се твърди, че са неотносими към предмета на делото. Излагат се твърдения, че представените от ищеца писмени доказателства и показанията на водените от ищеца свидетели, установяват, че обектите са били изградени в завършен вид и са функционирали по предназначение към лятото на 2014 г.

Претендира се потвърждаване на решението, с което делбата е допусната по отношение на сградите при равни квоти между страните.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството е образувано по иска на въззиваемия Д. Б. Б. против въззивницата А. Д. Д., за делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *** в гр.Созопол, адрес на имота:***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 203 кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение; самостоятелен обект с идентификатор ***. в гр.Созопол, с адрес на имота: ***, обект бистро, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в 4 документа площ: 343 кв.м. и на поземлен имот с идентификатор *** в гр.Созопол, с адрес на поземления имот: гр.Созопол, ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./.

Твърди се, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си закупили процесното дворно място, след което построили семеен хотел и бистро, като се иска делбата им при равни квоти.