Решение № 4562 от 14.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4562 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330105337 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. К. И. чрез адв. М.М. срещу „Макроадванс“ АД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка по чл. 10 в размер на 2 341,04 лева, предвидена в договор за потребителски кредит № *** от 19.07.2022 г., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП;

Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** от 19.07.2022г. по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основания, доколкото била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК.

Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава иска.

Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, моли да не се присъждат в негова тежест разноските по делото.

Предявените искове за недействителност на клауза от договор за кредит са с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем 1

№ *** от 19.07.2022 с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е недействителна.

Направеното признание на иска с отговора на исковата молба представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на спора.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираната сума.

На основание чл.78ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 95,65 лева – държавна такса и 648 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал.1, т.2 ЗА за процесуалното представителство осъществено от адв. М. М..

Отхвърлят се възраженията на ответника за недължимост на сторените по делото разноски, тъй като наличието на нищожна клауза в процесния договор е дало повод за образуването на настоящето дело, поради което и разноските следва да се понесат от ответника.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 10 от сключения между М. К. И. с ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 Договор за потребителски кредит № ***/19.07.2022г., която предвижда заплащането на 2 341,04 лева неустойка поради противоречието й с добрите нрави, заобикаляща закона - чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП;

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 с представляващ по закон В.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. К. И. с ЕГН ********** сумата от 95,65 лева за държавна такса за настоящата инстанция по гр.д. № 5337/2023г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 2 представляващ по закон В.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. М. В. М. с адрес: **** сумата от 648 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по гр.д. № 5337/2023г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3