Акт № 1205 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ася Събева

Членове:Анелия Маркова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000501521 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 7909 от 29.12.2025 г. по гр.д.№ 4534 по описа за 2025 г.

СГС, ГО, І-18 състав са постъпили въззивни жалби от:

1. Б. Ц. Я., ищец в производството по иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Решението се обжалва в частта , в която претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е била отхвърлена за разликата над 25 хиляди лева до пълния предявен размер от 200 хиляди лева, както и за имуществени вреди за сумата от 7 000 лв. имуществени вреди,и за законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на главниците.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че съда е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон.

Определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 хиляди лева бил несъответен и като такъв несправедлив; съдът не бил се съобразил, че по отношение на ищеца била взета мярка за 1 неотклонение „задържане под стража“ за период от 8 месеца, която мярка нарушила най-основното му право- на свободно придвижване. Тази мярка повлияла на личния му живот. Съдът не се бил съобразил с обществено – икономическите условия в страната, както и с действително търпените от ищеца, вреди. Не се бил съобразил и с практиката на ВКС и критериите за определяне на обезщетение в аналогични случаи. Не било съобразено, че ищеца бил обвинен за престъпление, което било тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Не се бил съобразил и с факта, че на ищеца била дадена възможност за обяснения едва в деня на изтичане на срока за задържане. До освобождаването му от ареста с ищеца не били извършвани никакви процесуални действия.

Точно обратното, ищецът бил инициатор за извършване на такива /очни ставки/. Съдът не бил съобразил, че след изменение на мярката му за неотклонение в „подписка“ ищецът бил обвинен в извършването на още две престъпления, които били тежки смисъла на чл.93, т.7 НК. Затова репутационната щета била по-висока и обезщетението, съответно също следвало да бъде в по-висок размер. Съдът не бил взел предвид и, че досъдебното производство по отношение на него било прекратено с постановление от 11.04.2022 г. поради липса на достатъчно доказателства за предаване на съд. Съдът не отчел и факта, че случаят бил разгласен в медиите, което накърнило доброто му име, авторитет и достойнство. Сочи, че за разгласяването били представени писмени доказателства. Относно претърпените от него негативни емоционални преживявания се позовава на заключението на КСППЕ, както и на показанията на разпитаните по делото, свидетели. Тези емоционални и физически последици не били обсъдени от съда. Счита, че при определяне на обезщетението съдът бил заменил принципа на справедливост с принципа на субективността. По отношение на имуществените вреди сочи, че същите били доказани.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите му да бъдат уважени в пълен размер.

Отговор от ответника /пред първата съдебна инстанция/- Прокуратурата на Р България не е постъпил. В хода на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение, в частта в която претенцията на ищеца е 2 отхвърлена.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ищец на 02.02.2026 г.

Въззивната жалба е подадена на 16.02.2026 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2-Прокуратурата на Р България, ответник в производството по иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищеца срещу ответника/въззивник за обезщетение за неимуществени вреди е уважена.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Счита, че така определеното обезщетение е завишено, тъй като по делото не били ангажирани доказателства за действително претърпените от ищеца, вреди. Сочи, че тежестта за доказване била на ищеца. Не били налице и доказателства за причинно –следствената връзка с действията на Прокуратурата. По делото нямало доказателства за наличие на трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Следвало да се вземе предвид, че наказателната репресия спрямо ищеца била продължила около 2 години и 6 месеца. Необходимо било да се съобрази, че образуваното наказателно производство в досъдебната му фаза било с фактическа и правна сложност, както и, че били повдигнати обвинения на повече от едно лица – конкретно осем лица. Действително, се установило, че ищеца е търпял негативни емоции, но причинно-следствената връзка с обвинението не била доказана. Счита, че съдът бил кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищеца досежно преживените от него емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство. Приложение намирало правилото на чл.172 ГПК. Следвало да се вземат предвид и съществувалите промени по отношение на професионалната реализация на ищеца, а именно: ищецът бил работил като нотариус, лишен бил от права през 2010 г. и прекратил тази дейност, спрямо него били предприемани проверки и ревизии, 3 като се позовава и на заключението на КСППЕ. Отрицателните преживявания не били причинили на ищеца психично разстройство, което да обуславя трайна дезадаптивност и инвалидизация. По отношение на търпените от ищеца болки и страдания в ареста се позовава на заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/. Установявало се, че заболяването на гръбнака е с давност от дълги години. Подкрепят се мотивите на съда в отхвърлителната част на решението. Сочи се, че отразяването на случай в медиите не било сторено от Прокуратурата; последната не била дала публично изявление за разследването или обвинението спрямо ищеца. По този въпрос следвало да се съобрази и практиката на ВКС. Сочи се, че ищецът не бил ангажирал доказателства за твърдените от него, негативни преживявания, изразяващи се в уронване на престижа, личното достойнство и доброто име, злепоставяне пред обществеността, накърняване на професионалната репутация, както и същите да са по причина на обвинението. Същевременно се сочи, че съда не бил обсъдил с необходимата задълбоченост възраженията на ответника, съдържащи се в отговора по исковата молба, което според въззивника представлявало нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Затова съдът неправилно бил завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В този смисъл нарушен бил чл.52 ЗЗД и критериите за неговото приложение; позовава се на съдебна практика. Последната определяла обезщетение в размер на около 1000 лв. за година. Неясно било защо съдът е приел именно сумата в размер на 25 000 лв. за обезщетение. Намира решението за бланкетно.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенцията за неимуществени вреди да се отхвърли изцяло или да се определи справедлив размер на обезщетението.

Отговор от ищеца /пред първата съдебна инстанция/ не е постъпил.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 06.01.2026 г.

Въззивната жалба е подадена на 15.01.2026 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от 4 обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционните съд е посочил, че за да бъде основателен иска по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ ищецът следва да докаже: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ била обективна и не била обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

От приетите по делото писмени доказателства се установявало, че досъдебно производство № 52/18 год. по описа на ГДБОП София, пр.пр №849/2017г. по описа на Специализирана прокуратура било прието за разследване от Специализираната прокуратура след възражение и спор за компетентност до ВКП. Досъдебното производство било образувано на 31.03.2017г., на осн. чл. 212, ад. 3 от НПК, срещу неизвестен извършител, за това, че за времето от 15.03.2017г. до 31.03.2017г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Н. М. Х. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му и с това му причинил имотна вреда - престъпление по чл. 214, ад. 1 от НПК.

В хода па разследването и с оглед изпълнение на указания на прокурор от Върховна касационна прокуратура и с цел събиране на доказателства за престъплението по чл. 214.ал.1 от ИК, на 03.10.2019г., били извършени множество огледи, претърсвания и изземвания, обиски на лица и разпити на 5 свидетели.

От показанията на свидетеля Н. В. /съжителстваща на съпружески начала с ищеца/ се установявало, че по време на провеждането на горепосочената операция от 03.10.2019г., в дома на ищеца, находящ се в гр.

***, ул."***" № *, ет. *, били извършени действия по претърсване и изземване, на които присъствал и ищецът. На входната врата на жилището, малко преди 06.00 часа било извършено позвъняване, последвано от силни удари по вратата. Ищецът бил в жилището заедно с двете си деца-непълнолетния син Д. и малолетния син Б., тяхната майка Н. З. и възрастната му майка В. З. А.. Всички присъстващи били събудени от силното тропане по входната врата. След отварянето в дома му влезли цивилни и униформени лица с обозначение върху дрехите „.ГДБОП" и тежко въоръжени. При претърсването служителите на ГДБОП иззели от дома му и от етажното мазе личен архив. Всичко било поставено в найлонови чували без да се направи опис. След като претърсването приключило, поставили белезници на ищеца и го отвели в полицията. Пред входа на сградата имало още няколко автомобила, а при извеждането му с белезници се били събрали съседи и случайно минаващи хора, които негодували, че улицата е била блокирана от полиция.

Със Заповед за задържане на лице peг. № 1266-304/03.10.2019г. на инспектор при ГДБОП- МВР, на осн. чл. 72. ал.1,т.1 от ЗМВР, ищецът бил задържан за срок от 24 часа и отведен в 01 РУ-СДВР. Същата вечер бил конвоиран до ГДБОП и привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 321. ап.З. т.2 вр. ал.2 от НК. Наказателната му отговорност била ангажирана затова, че: „за периода от неустановена дата през м. март 2017 г. до 03.10.2019 г. в гр. София и на територията на Република България ищецът е участвал в организирана престъпна група, образувана от М. Г. С. и И. Х. В. по смисъла на чл. 93.т.20 НК „структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно от седем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години", а именно престъпление по чл. 142, чл.213а и чл.214 от ПК. с участници И. И. С., С. М. Г.. Г. К. П., Б. Ц. Я., Н. Н.

З., като групата била създадена с користна цел.

С Постановление от 03.10.2019г. на прокурор при Специализираната прокуратура, ищецът бил задьржан за срок до 72 часа до довеждането му пред 6