Решение № 2676 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110209540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-2300030 от 15.06.2023г., издадено от Д.Г.И. – Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ на **** с ЕИК **** (в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ) е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление е подадена жалба от **** (чрез Управителя на Дружеството – М. М. Г.). В нея се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и недоказано. Твърди се, че проверяващите били създали паника сред работещите зидари и им диктували какво да пишат. Посочва се, че му е било обяснено, че гражданските договори са невалидни и че му е било предложено споразумение с наказващия орган, но управителят на Дружеството – жалбоподател отказал. Иска се съдът да отмени Наказателното постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав **** се представлява от Управителя на Дружеството – М. М.

Г.. В съдебно заседание на 10.10.2023г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 05.03.2024г. Управителят на **** пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, защото Г. бил „производител на брутен вътрешен продукт“. Твърди, че в деня на проверката е имало четирима човека, явили се на конкурс за зидари. Управителят на Дружеството ги извикал, за да провери техните умения, тъй като имал договор с голяма фирма. Според представителя на Дружеството – 1 жалбоподател той имал правото да реши дали с граждански или с трудов договор да назначи зидарите. Изтъква се, че трябвало да се зидат около 300 кв. м. Посочва, че лицата не искали да бъдат назначавани с граждански договори, тъй като не получавали помощи от общински и социални служби. Признава, че на **** са съставени три Акта, тъй като на обекта били заварени трима работници. Пледира за отмяна на процесното Наказателно постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ се представлява от юрк. Г.. В съдебно заседание на 10.10.2023г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на 05.03.2024г. юрк. Г. иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, както и да се потвърди Наказателното постановление като правилно, законосъобразно и доказано. Посочва се, че в жалбата е признато, че заварените лица в обекта на контрол са били за първи работен ден и са имали граждански договори, за да може работодателят да прецени дали са годни за изпълнение на дадена работа. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, където е регламентиран срок за изпитване на работниците и служителите, за да се провери годността им. Относно твърдението, че работата е била за определен срок, юрк. Г. посочва, че в Кодекса на труда е дадена възможност за сключване на срочни договори - до завършване на определената работа. При извършената проверка от контролните органи в обекта на контрол завареното лице собственоръчно било попълнило дадената му декларация, в която посочило елементи на трудово правоотношение като работно място, работно време, месечно трудово възнаграждение, почивни дни, които са неприсъщи за един граждански договор. Освен това се посочва, че дейността, извършвана в строителството, се отличава с висока степен на трудов травматизъм и висока степен на обществена опасност, тъй като се наблюдават множество трудови злополуки. Доколкото даденото лице няма сключен трудов договор, то не може да се ползва от закрилите, регламентирани от законодателството, свързани с безопасните условия на труд. Поради това юрк. Г. иска съдът да потвърди издаденото Наказателно постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган. Освен това юрк. Г. представя и писмени бележки.

В писмените бележки на юрк. Г. се цитира чл.1, ал.2 от КТ като се посочва, че между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа следва да бъде сключен трудов договор. Отношенията по предоставяне на работна сила следва да бъдат уредени като трудови чрез сключване на трудов договор преди постъпване на лицето на работа. Обяснява се, че ако между гражданско-правните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат – сключеният договор е граждански и регламентацията му е по ЗЗД, но когато предметът на договора е престиране на работна сила и работникът или служителят имат определено работно време, работно място и трудово възнаграждение, работата се извършва чрез личния труд на работника или служителя, свързана е с предмета на дейност на възложителя, а работникът или служителят изпълняват указанията на работодателя за това кога, къде и как да работи, работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от работодателя – е налице трудово правоотношение 2

(трудов договор), което се урежда по КТ. Посочва се, че физическо лице, което желае да предоставя услуга или труда си без да влиза в трудово правоотношение, следва да се регистрира като едноличен търговец и в този случай отношенията между страните ще бъдат търговски. В писмените бележки се посочва, че решаващо значение за определяне на характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Дали възникналото правоотношение е трудово по характера си е въпрос на правна преценка, която се прави въз основа на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай и не се определя от наименованието на конкретния договор с лицето, а от естеството на насрещните права и задължения. Посочва се, че договорите за изработка и поръчка са за еднократни действия при пълна свобода на действие на изпълнителя. По делото не били събрани доказателства, че М. А., бидейки работник на строителния обект, е използвал свои материали и оборудване във време, определено от него да посещава обекта и при пълна свобода да определя начина за изпълнение на възложената работа. Изтъква се и това, че едно лице, когато извършва строително – монтажни дейности без наличието на сключен трудов договор с работодателя то не може да се възползва от определени способи, предвидени за закрила здравето и безопасността на работещите /напр. задължителна застраховка за риска трудова злополука, нормативни задължения на работодателя за инструктажи по здраве и безопасност, предоставяне на лични предпазни средства и т.н./.

Относно твърденията на жалбоподателя, че декларацията на А. била писана под диктовка, юрк. Г. заявява, че са безпочвени и обслужващи защитната теза. Ако работодателят е искал да провери годността на работника или служителя да изпълнява определена работа, за него е съществувала правна възможност да сключи с работника трудов договор със срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ. В писмените бележки се посочва още, че при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. Оспореното НП е издадено от компетентен орган, в предвидения давностен срок и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Твърди се, че при издаване на АУАН са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и че съдържанието на Акта е съобразено с чл.42 от ЗАНН. Според юрк. Г. в АУАН и в НП съставът на нарушението, нарушителят, неговата отговорност, датата и мястото на извършване на нарушението и доказателствата, които го потвърждават са точно и ясно описани. Дадена била възможност за реализиране на защитата на нарушителя в пълен обем. Според процесуалния представител на въззиваемата страна в жалбата не се сочат годни отменителни основания за незаконосъобразност на процесното НП. Относно вида и размера на санкцията в писмените бележки се твърди, че същите са правилно определени в НП, като е отчетена тежестта на нарушението, степента на обществена опасност на извършеното нарушение и всички смекчаващи, респ. отегчаващи отговорността обстоятелства. Санкцията е определена като справедлива и съответна на тежестта на нарушението, както и на целите по чл.12 от ЗАНН. Поради това се иска съдът да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 3 доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

В периода от 22.02.2023г. до 01.05.2023г. лицето М. Й. А. бил в трудово правоотношение с ****. Междувременно - на 15.04.2023г. М. Й. А. сключил Граждански договор с друго юридическо лице - **** за извършване на тухлена зидария на обект „Надежда-20“ за срок от 1 месец и срещу възнаграждение от 800 лева.

На 27.04.2023г. около 12:00 часа служители на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ (свидетелите П. М., М. С., В. С. и М. С.) извършили проверка на **** в обект на контрол : строителен обект – строяща се „Жилищна сграда с гаражи“ в гр. София, район „Надежда“, УПИ V-898, кв.51, местност „Надежда 4“. На място свидетелките установили няколко лица да полагат труд. Едно от лицата бил М. Й. А., който извършвал зидария на кота + 14.25 в цитирания по-горе обект. На заварените лица, включително и на А., били раздадени декларации за попълване. В декларацията от 27.04.2023г., попълнена от М. Й. А., лицето декларирало, че работи като „зидар“ за ****, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с определено работно място – строителен обект в ж.к. „Надежда“, с трудово възнаграждение от 870 лева, с почивни дни събота и неделя, а също и че има сключен трудов договор.

Проверката продължила по документи на 09.05.2023г., когато Управителят на Дружеството – жалбоподател предоставил на проверяващите лица цитирания по-горе Граждански договор от 15.04.2023г. между М. Й. А. и ****. Било установено, че Дружеството – жалбоподател не е сключило трудов договор с лицето М. А. преди постъпването му на работа, с което е нарушен чл.61, ал.1 от КТ на 27.04.2023г. За това, както и за други нарушения, констатирани в хода на проверката, свидетелите П. М., В. С. и М. С. съставили Протокол за извършена проверка № ПР2315712. В него били констатирани общо девет нарушения, като за част от тях били дадени предписания. Едно от констатираните нарушения било това по чл.61, ал.1 от КТ касателно липсата на сключен трудов договор между М. Й. А. и ****. Препис от Протокола за извършена проверка бил връчен на 15.05.2023г. на Управителя на **** – М. Г. срещу подпис. Заедно с това св. П. М., в присъствието на св. М. С. и св. В. С., съставила и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 29-2300030 от 15.05.2023г. срещу **** за извършено на 27.04.2023г. нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Актът бил връчен срещу подпис на Управителя на **** на 15.05.2023г.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН Д.Г.И. – Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ издал процесното Наказателно постановление № 29-2300030 от 15.06.2023г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ на **** (в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. Това Наказателно постановление е изпратено по пощата на **** и е получено на 27.06.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена директно в СРС на 29.06.2023г.

С

Разпореждане на

Председателя на

4

СРС-НО от

30.06.2023г е изискана административно – наказателната преписка от наказващия орган. С писмо с вх. № 198271 от 11.07.2023г. в СРС постъпва изисканата преписка и на 12.07.2023г. е образувано настоящото дело.