Решение № 1335 от 29.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. Русе, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520106595 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от З. М. Е., от гр.Русе срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:200299615, гр.София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2025 г., около 15:15 часа, ищцата управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** по път III-2008, в района на км 14+300, пред бензиностанция „КиЖ Експрес“. В автомобила с нея пътували и двете малолетни деца. По същото време в противоположна посока се движел товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *******, управляван от С.Д.Б. При достигане до мястото на произшествието водачът на товарния автомобил предприел маневра „завой наляво“, при която навлязъл в лентата за движение на автомобила на ищцата, без да го пропусне, вследствие на което настъпил удар между предната част на „Фолксваген Голф“ и дясната странична част на товарния автомобил. Твърди се, че причината за произшествието е изцяло в поведението на водача на товарния автомобил, който при извършването на маневрата не изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещото се превозно средство. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 960/30.06.2025 г., както и АУАН серия GA № 3414016/30.06.2025 г.

Ищцата твърди, че вследствие на удара получила травми и започнала да изпитва главоболие, болки в областта на главата и шията и общ физически дискомфорт. Поради продължаващите оплаквания потърсила медицинска помощ, като на 14.07.2025 г. била прегледана от специалист по неврохирургия. Поставена била диагноза „мозъчно 1 сътресение“, а при последващ преглед била поставена и диагноза „контузия на шията“.

На 15.07.2025 г. били извършени рентгенография на шийния отдел на гръбначния стълб и компютърна томография на главата. Твърди, че независимо от липсата на установени тежки травматични изменения продължила да изпитва главоболие, болки и дискомфорт, поради което било назначено медикаментозно лечение. Поддържа, че през първите седмици след инцидента физическото състояние било влошено, изпитвала болки и затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности и се нуждаела от помощта на близките си. Твърди още, че произшествието се отразило изключително негативно на психическото и емоционалното състояние.

Непосредствено след удара изпитала силен страх и паника, като основното притеснение било насочено към състоянието на двете деца, намиращи се в автомобила. Особено тежко преживяла състоянието на по-малкото дете, за което непосредствено след произшествието се страхувала, че е тежко пострадало. След инцидента станала тревожна и напрегната, имала нарушения на съня, кошмари и повтарящи се мисли за катастрофата. Започнала да изпитва страх от пътуване и управление на автомобил, както и напрежение при среща с товарни автомобили на пътя. Поддържа, че преживяното ПТП довело до съществена промяна в обичайния начин на живот, като през първия период след произшествието била силно притеснена както за собственото си здравословно състояние, така и за това на децата си. Твърди, че физическите болки и психическите страдания са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП и следва да бъдат обезщетени от застрахователя на виновния водач. За товарния автомобил „ДАФ“ с рег. № ******* към датата на произшествието била сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със срок на действие от 12.06.2025 г. до 11.06.2026 г. Ищцата предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя, по която била образувана щета № 0801-005148/2025-04.

Моли съда да осъди ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати сумата от 10 000 лв., равняваща се на 5 112,92 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 30.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния автомобил към датата на произшествието. Оспорва твърденията относно механизма на ПТП, причинната връзка между произшествието и сочените физически и психически увреждания, както и размера на претендираното обезщетение. Поддържа, че липсват обективно установени травматични увреждания, които да обосноват претендирания размер на обезщетението, като сочи и обстоятелството, че ищцата не е потърсила медицинска помощ непосредствено след произшествието. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че ищцата е управлявала автомобила с превишена или 2 несъобразена скорост и без правилно поставен предпазен колан. Оспорва и началната дата на претендираната законна лихва, като поддържа, че извънсъдебната претенция е получена от дружеството на 31.07.2025 г.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 30.06.2025 г., около 15:15 часа, по път III-2008, в района на км 14+300, пред бензиностанция „КиЖ Експрес“, е настъпило ПТП между товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *******, управляван от С.Д.Б. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, управляван от ищцата.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и съответстващо на останалия доказателствен материал. От същото се установява, че товарният автомобил е предприел маневра „завой наляво“, без да пропусне насрещно движещия се автомобил на ищцата. Последвал е удар между предната част на „Фолксваген Голф“ и дясната странична част на товарния автомобил, като мястото на удара е било в лентата за движение към гр. Варна, в която се е движила ищцата. Вещото лице определя като техническа причина за произшествието пресичането на траекториите на двата автомобила в резултат на предприетата от водача на товарния автомобил маневра „завой наляво“, без да бъде пропуснат насрещно движещият се автомобил.

По делото не са установени данни ищцата да е управлявала автомобила с превишена или несъобразена скорост, нито поведението като водач да е допринесло за настъпване на произшествието. При тези данни съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на товарния автомобил, който при извършване на маневра „завой наляво“ не е пропуснал насрещно движещото се превозно средство.

Към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била застрахована при ответното дружество по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По отношение на претърпените физически увреждания съдът съобрази медицинската документация и заключението на съдебномедицинската експертиза. От медицинските документи се установява, че на 14.07.2025 г. ищцата е посетила специалист по неврохирургия с оплаквания от главоболие и болки в ударените места.

Отразена е анамнеза за претърпяно ПТП и е поставена диагноза „мозъчно сътресение“.

На 15.07.2025 г. е извършена рентгенография на шийния отдел на гръбначния стълб, която е с нормална находка, без данни за травматични изменения. Извършената компютърна томография на главата също не установява травматична патология. При последващ преглед от 21.07.2025 г. са отразени продължаващи оплаквания, като са поставени диагнози „мозъчно сътресение“ и „контузия на шията“ и е назначено медикаментозно лечение. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че по делото няма данни за обективно установени морфологични 3 травматични увреждания. Вещото лице приема, че поставените диагнози са основани в значителна степен на съобщената от ищцата анамнеза, но същевременно посочва, че оплаквания като главоболие и болки по хода на гръбначния стълб са често срещани при лица, претърпели ПТП в автомобил, и могат да бъдат следствие от ударните и инерционните сили. При конкретните данни експертът приема наличие на медикобиологичния признак „болка и страдание“, като сочи, че при подобни произшествия и липса на обективно установени травматични увреждания оплакванията обичайно продължават от няколко дни до няколко седмици. В случая медицинската документация установява наличие на оплаквания в период от около три седмици след произшествието. Съдът кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза като компетентно и обосновано. Липсата на морфологично установени травми не изключва претърпените болки и физически дискомфорт, но не позволява да се приеме наличие на тежко или трайно телесно увреждане.

По делото е прието и заключение на съдебно-психологична експертиза. От същото се установява, че произшествието е имало значимо психоемоционално отражение върху ищцата, особено непосредствено след инцидента и през първия месец след него. Установени са силен страх и тревожност, нарушения на съня, кошмари, повишена стряскаемост, телесно напрежение, мисловно връщане към произшествието и страх от управление на автомобил. Съществено значение за интензитета на преживените емоции е имало обстоятелството, че в автомобила са се намирали двете малолетни деца на ищцата –Л. и М.. Особено силно е било преживяването относно състоянието на по-малкото дете непосредствено след произшествието. Вещото лице приема, че реакциите са в причинна връзка с ПТП по време на възникване, съдържание и последваща динамика. С течение на времето проявите са претърпели значителна редукция. Ищцата е възстановила управлението на автомобил, професионалната си активност и обичайното семейно и социално функциониране. Не се установява трайно или генерализирано нарушение на психическото функциониране. Към момента е запазена специфична реакция при среща с товарни автомобили, изразяваща се в страх и телесно напрежение. При тези данни съдът не намира основание да приеме, че психоемоционалните последици ще продължат през целия живот на ищцата.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г.Р.В. относно лично възприетото от него състояние на ищцата след произшествието. Свидетелят сочи, че тя се е оплаквала от главоболие и болки във врата, била е уплашена и през първите седмици след инцидента се е нуждаела от помощ от своите близки. Установява се и първоначален страх от управление на автомобил, който впоследствие постепенно е преодолян.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на 4 ищцата. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза не се установява ищцата да е управлявала автомобила с превишена или несъобразена скорост. Не е доказано и да е управлявала без поставен предпазен колан. Вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза установява единствено, че автомобилът фабрично следва да е бил оборудван с триточкови предпазни колани с инерционна макара.

Съдебномедицинският експерт посочва, че няма данни за обективно установени увреждания, характерни за лице с непоставен или неправилно поставен предпазен колан, както и че наличните данни не позволяват да се определи дали ищцата е била правилно обезопасена. Експертът сочи и че установените оплаквания могат да настъпят както при правилно поставен, така и при непоставен предпазен колан.

Следователно ответникът не е доказал нито твърдяното поведение на ищцата, нито причинна връзка между същото и настъпилите вреди, поради което не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява характера и продължителността на физическите оплаквания, претърпените главоболие и болки в областта на шията, продължили около три седмици, както и значителния първоначален психоемоционален стрес. Съдът отчита силния страх за здравето и живота на двете малолетни деца на ищцата, преживените тревожност, кошмари, нарушения на съня и страх от шофиране, както и остатъчната реакция при възприемане на товарни автомобили. Същевременно следва да бъде отчетено, че не са установени счупвания, трайни неврологични увреждания или други морфологични травматични изменения, не е провеждано болнично лечение и не са настъпили трайни физически последици. Психоемоционалните прояви също са намалели съществено с течение на времето, като ищцата е възстановила обичайното си семейно, социално и професионално функциониране. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 3 500 евро. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 5 112,92 евро да бъде отхвърлен като неоснователен.