Решение № 1109 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502774 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 4121 от 21.07.2023г., постановено по гр.д. № 13510/2022г.,

СГС, I-21-ви състав е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П. П. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ 8 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато по ДП № 20006/2015г. на СБОП София, пр.пр. № 411/2014г. на Специализираната прокуратура обвинение в извършване на престъпления по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 и чл. 354а ал. 2 изр. 2 т. 1 вр. ал. 1 предл. 3 и чл. 18 ал.

1 НК, по което е бил оправдан с присъда от 28.06.2022г. по НОХД № 3548/2016г. на СНС, 7 състав, влязла в сила на 14.07.2022г., ведно със законната лихва считано от 14.07.2022г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв.

С оглед изхода на правния спор е присъдил в полза на П. П. М. разноски за водене на делото в размер на 307,92 лв.

Постъпила е в срок въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решението в осъдителната му част.

1

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и несъобразен с критерия на чл.52 от ЗЗД.

Твърди, че не са представени доказателства, които да установяват пряката причинно-следствена връзка между незаконното обвинение по процесното наказателно производство и настъпилите вреди.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

В законоустановения срок ищецът П. П. М. е подал отговор на въззивната жалба, като е изложил становище за нейната неоснователност.

Постъпила е и въззивна жалба, подадена от П. П. М. срещу решението, в неговата отхвърлителна част.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е занижен и несъобразен с критерия на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд не е преценил пълно и в достатъчна степен страданията и неудобствата на ищеца от незаконното задържане и повдигнатите две обвинения за тежки престъпления.

Твърди още, че първоинстанционният съд не е преценил в достатъчна степен и тежестта и правната сложност на наказателното производство, продължило в дълъг период от време, както и неговото коректно процесуално поведение, които имат значение при определяне на справедлив и точен еквивалент на обезщетението за морални вреди.

Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си и моли съда да отмени решението в неговата отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Предявен е от П. П. М. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило повече от седем години, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от задържането му, причинени страдания на родителите и приятелите му, нарушени социални контакти. Твърди също, че предвид продължилото над седем години наказателно производство, завършило с 2 оправдателна присъда, честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото са били силно накърнени, което е довело до понижаване на самочувствието и самооценката му: негативни за ищеца изживявания и последици. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като не са доказани претърпените вреди, твърди, че Прокуратурата на РБ не носи отговорност, тъй като всички извършени процесуални действия са правно регламентирани в Наказателния кодекс.

Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства по см. на чл.266 от ГПК.

Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по същото се установява, че с постановление от 05.05.2015г. по ДП № 20006/2015г. по описа на С „БОП“, пр.пр. № 411/2014г. по описа на Специализираната прокуратура, ищецът е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 вр. с ал. 1 предл. 3, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Видно е, от събраните писмени доказателства, неспорни между страните по делото, че за периода от 05.05.2015г. до 14.05.2015г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като същата е била отменена с Определение от 08.05.2015г. на СНС, 9 състав, потвърдено с Определение № 14.05.2015г. на АСНС, 4-ти въззивен състав.

С постановление от 20.05.2016г. по ДП № 15/2016г. по описа на ГДБОПМВР, пр.пр. № 411/2014г. по описа на Специализираната прокуратура ищецът повторно е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.

3 с ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 вр. с ал. 1 предл. 3, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

На 23.12.2016г. по внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 3548/2016г. на СНС, 7 състав.

С присъда от 28.06.2022г., постановена по НОХД № 3548/2016г. на СНС, 7 състав, влязла в сила на 14.07.2022г., ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения.

По делото е приложена Справка за съдимост на ищеца, от същата е видно, че ищецът е осъждан за престъпление по чл. 343 „б“, ал. 1 НК.

По делото е разпитан един свидетел – Т. М. Т., чиито показания съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

П.

П.

М. е

Разгледана по същество въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното 4 справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му.

В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.( както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС на РБ).

Същевременно както правилно е посочил и първоинстанционния съд, в настоящия случай следва да се вземе предвид и как задържането под стража и условията в мястото за реализиране на тази мярка за неотклонение са се отразили на физическото и емоционалното състояние на пострадалия, доколкото същото е в пряка връзка с повдигнатото незаконосъобразно обвинение, което е дало началото на един причинен процес, заключващ се в извода, че ако не бе повдигнато това обвинение, пострадалият не би бил принуден да търпи условията и негативите на мястото, в което е търпял найтежката мярка за неотклонение. (в този смисъл и решение № 204 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4636/2018 г., IV г. о., ГК).

При съобразяване на гореизложеното въззивната инстанция намира, че при постановяване на оправдателна присъда по повдигнато обвинение образуваното наказателно производство се явява изначално незаконосъобразно, което от своя страна презюмира наличието на т. нар. обичайни вреди, заключващи се в безпокойство и страх за бъдещето, напрежение и стрес от неправдата, недоверие в държавата и нейните институции, доколкото тези вреди са житейски и логически обосновани.

Претендираните вреди над обичайните обаче подлежат на пълно и главно доказване от страна на пострадалия. От изслушаните свидетелски показания не се потвърждават твърденията за отдръпване на близки и приятели от общуване с пострадалия, нито наличието на професионални спънки и трудности във финансово отношение. Mакар и от свидетелските показания да става ясно, че близки и приятели са знаели за това, че той е обвинен и е бил задържан в ареста, то логично е и те да са знаели за какво 5 точно обществено поведение това се е случило. Последното от своя страна обосновава житейски логичното отрицателно отношение на обществото към него, но то е свързано директно с категорично установеното и обективно извършено силно укоримо поведение, а не конкретно с квалификацията, която е дадена на това поведение в рамките на процесното наказателно производство. Няма данни и за това да е накърнено доброто му име в обществото в мястото, където той живее и работи, нито конкретно в професионалната му среда – разпитаният свидетел е посочил, че ищецът докато е работил в чужбина си е идвал от там за делата.

При съобразяване на посоченото, съдът намира, че конкретно от самото повдигнато неоснователно обвинение на П. П. М. са причинени само обичайните вреди.

По делото, обаче, са налице доказателства, че наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“, макар и за кратък период от време, е дала отражение върху емоционалното състояние на П. П. М., което следва да се вземе предвид от съда и да се определи глобално обезщетение за всички преки и непосредствени вреди предизвикани както от обвинението, така и от неоснователното задържане.

В тази връзка от свидетелските показания се установява, че същият е преживявал тежко факта на задържането си, което се е отразило и на физическото му състояние.

Следва да се съобрази и продължителността на наказателното производство, повече от 7 години, през който период ищецът е изпитвал притеснения, стрес и несигурност за бъдещото си. За този период са проведени значителен брой съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично и е изпитвал негативни емоции, вкл. завишено притеснение и стрес. Не се твърди от ответника, че поведението на жалбоподателя е довело до продължителността на наказателното производство.

Като съобрази всичко изложено, въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е правилно и съответства на правилото на чл. 52 ЗЗД като отчита реално причинените вреди и не води до неоснователно обогатяване.

Въззивните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а решението следва да бъде потвърдено като правилно и 6 законосъобразно.