Решение № 133 от 08.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000057 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София срещу решение № 244 от 08.11.2024г. по гр.дело № 348/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в осъдителната му част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. М. М. от ***** обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 07.08.2021г., причинено Т.А.Т., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законна лихва за разликата над 8 000лв. до присъдените 20 000лв. и по въззивна жалба на А. М. М. срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу застрахователното дружество иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 30 000лв., претендиран като частичен от целия, в размер на 60 000лв.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в обжалваната от него осъдителна част е незаконосъобразно, неоснователно и неправилно.

1

Оспорва размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв като твърди, че същото е значително завишено по размер и несъобразено със съдебната практика за подобен по вид и степен леки увреждания. Излага, че по делото е установено, че вследствие на ПТП на пострадалия са нанесени сравнително леки травми, характеризирани като лека телесна повреда и срок на възстановяване в рамките на до 10 дни. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД като не е взел предвид редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определяне по справедливост на размера на обезщетението. Сочи, че по отношение на наличието на посттравматично стресово разстройство от разпита на вещите лица е установено, че същото е характерно за претърпелите различни инциденти, включително и ПТП, но в конкретния случай при М. има нехарактерно неприемане на поставената диагноза и търсене на друга диагноза и лечение чрез посещаване на различни психиатри, които продължават да потвърждават една и съща диагноза.

Твърди, че по делото няма доказателства за това ищецът да е ползвал болнични и да има независими данни за промяна в живота му. Признава, че участието в ПТП и претърпените физически травми са се отразили на психиката на пострадалия, но по делото не са представени доказателства за изключителност на преживения стрес и психологически травми. Твърди, че присъдената сума е несъобразена със съдебната практика и принципа на справедливостта. Сочи, че за подобни леки телесни повреди – охлузвания по тялото практиката варира между 1 000лв. и 3 000лв. в зависимост от срока за възстановяване. Излага, че отчитайки развилото се посттравматично разстройство и сравнително по-дълъг период на възстановяване е основание за присъждане на по-високо обезщетение в рамките на 8 000лв.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и вместо него да постанови друго, с което искът за разликата от 8 000лв. до 20 000лв., да бъде отхвърлен, в условие на евентуалност да бъде намален при отчитане на действително претърпените болки и страдалия. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата А. М.

М. е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата на застрахователя и моли съда да остави в сила 2 първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователя осъдителна част.

Във въззивната жалба на А. М. М. се твърди, че решението, в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и несправедливо.

Оспорва размера на определеното от съда обезщетение, като твърди, че съдът не е взел предвид изцяло претърпените от него болки и страдания, както и настъпилата промяна в живота му. Подробно излага отново своето психично, здравословно и емоционално състояние, както и всички промени, които са настъпили, като твърди, че тези обстоятелства са установени по делото от събраните гласни доказателства, както и от приетите две медицински експертизи. Твърди, че и към настоящия момент въпреки приложените различни терапии, възстановяването му не е приключило, както и че се чувства притеснен, непълноценен в ежедневието си и не може да полага грижи за семейството си, така както го е правил преди катастрофата.

Твърди, че е претърпял много болки и страдания, продължава да ги търпи и към настоящия момент и те не са отчетени от окръжния съд при определяне на обезщетението.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи иск за обезщетение за неимуществени вреди в предявения от нега размер от 30 000лв., като частичен от 60 000лв., ведно със законна лихва, считано от 20.09.2021г. Претендира направените по делото разноски адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа подадената от него жалба и моли съда да я уважи. Оспорва жалбата на застрахователя и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните му осъдителни части.

В съдебно заседание застрахователят, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбите.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на 3 въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от А. М. М. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., предявен като частичен от целия в размер на 60 000лв. и за имуществени вреди в размер на 1 260лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 07.08.2021г., причинено виновно от Т.А.Т. при управление на лек автомобил с рег.№ *****, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно производство е решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която предявеният осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 8 000лв. до 20 000лв. и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 30 000лв.

В останалите му части първоинстанционното решение е влязло в сила.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 07.08.2021г. и вината на водача Т.. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Т. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

От заключението на приетата от първата инстанция КСАТМЕ съдебномедицинската експертиза, кредитирано от въззивния съд изцяло като обективно и компетентно дадени, въззивният съд приема за установеното, че при пътно-транспортното произшествие пострадалият М. е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош в ляво, хематом в лявата шийно – раменна област, охлузвания на двете предно – странични части на таза с контузия на лява тазова половина, охлузни наранявания в областта на ляво рамо, контузия на лявото бедро с хематом. Проведено е консервативно 4 лечение с обезболяващи, три дни е престоял в болница след произшествието.

Възстановяването му е протекло без усложнения. Посоченият от експертите срок за възстановяване е до две седмици за охлузните наранявания, кръвонасядания и хематоми и до три седмици за мекотъканната травма на гръдния кош без счупвания на ребра и плевро-полмонални усложнения.

Според експертите след извършен преглед М. е соматично здрав, като оплакванията му са от психично естество.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено, че процесното ПТП е възприето от пострадалия М. като екстремна ситуация, при която е изпитал субективно преживяване на ужас и витална застрашеност, които покриват критериите за остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, в отговор на силен стрес. За определено време при М. е била налице известна промяна в емоционалния живот и социалното функциониране с диагностични оценки за разстройство в адаптацията с тревожно депресивен облик и посттравматично стресово разстройство. Лекуван е, станиониран в рамките на отделение Дневен стационар в гр.Русе, приемал е медикаментозна терапия. Посочено е от експертите, че към момента значително са намалели оплакванията му, чувства се добре и приема поддържаща терапия в минимални дози. Не се откриват данни за тежка актуална психотравма, социалното му функциониране е относително възстановено.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Р. М. – съпруга и Р.З.Х. - приятел, кредитирани от въззивния съд изцяло, тези на съпругата при условията на чл.172 от ГПК, като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, съставът на въззивния съд приема за установено, че ПТП се е случило в ден, когато М. е отивал да види съпругата си и новородената им дъщеричка в болницата в Тутракан. Заради катастрофата се е наложило майката и детето да останат още ден в болницата за да може бащата да присъства на изписването им. Според свидетелката в началото трудно се е движил и ставал, нуждаел се е от помощ, но за около месец се е възстановил физически. Проблемите, които са настъпили са били психически – страх, неувереност, тревожност, оплаквал се е постоянно от сърцебиене, не е можел да заспива, като заспи, постоянно 5 сънувал ПТП. Изпитвал страх да шофира и отказвал. Избягвал е близките си, затварял се е сам в стаята, нищо не е искал да прави, станал е затворен, некомуникативен. След около три месеца е потърсил медицинска помощ, като първо е посетил невролог, след това психиатри, после психолог, приемал е предписаните му медикаменти.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 20 0000лв. като паричен еквивалент на всички понесени от М. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял и ще продължава да търпи в резултат на пътно-транспортното произшествие от 07.08.2022г. пътнотранспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 29 години.

За да определи този размер съдът изхожда от на първо място от вида на получените травми – зачервявания на кожата, контузни рани и палпаторна болезненост, които не са тежки и са отшумели за около месец. Независимо от леките физически увреждания, М. в резултат на ПТП е преживял остър стрес, свързан с преживяването на реална опасност за здравето и живота, като е диагностициран с остра стресова реакция, наложила психиатрично и психологично лечение. Допълнително, съдът отчита и обстоятелството, че ПТП е станало дни след раждането на чакана дъщеря и това събитие се е отразило негативно на първите месеци от живота му с нея, като той не е могъл да бъде пълноценен баща. Съдът отчита, че към момента М. е физически напълно възстановен, както и че психическите оплаквания към момента значително са намалели, не се откриват данни за тежка актуална психотравма, социалното му функциониране е относително възстановено.