Определение № 3822 от 03.05.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3822 гр. София, 28.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20211100512596 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №22128/18.10.2021г. по описа на СГС от длъжника Т. А.Х.. срещу поканата за доброволно изпълнение /наименована уведомление с изх. №1794 от 08.07.2019г./ по изп. д. №20197800400309 в частта, в която са определени разноските по изпълнението – адвокатски хонорар и такси по ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят - Т. А.Х.. поддържа, че определения адвокатски хонорар е прекомерен предвид фактическата и правната сложност на предмета на изпълнителното дело. Моли съдът да намали размера на адвокатското възнаграждение до минималния съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съответно начислените такси по ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски в настоящото производство – 100 лв.

Взискателят – В.Р.Г. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира становище, че не се противопоставя на искането в жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител посочва, че с постановление от 12.10.2021г. е редуциран размера на адвокатското възнаграждение от 960 лв. на 240 лв., тъй като процесуалният представител на взискателя е лице, което е регистрирано по ЗДДС, като съответно е намалена пропорционално на това и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, 1 приема следното:

Производството по изпълнително дело №20127820400189 е образувано на 19.10.2012г. въз основа на подадена молба от В.Р.Г., в качеството му на взискател срещу Т. А.Х.., в качеството на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 25.06.2012г. издаден по гр. д. №1 597/2011г. по описа на САС.

По искане на взискателя това изпълнително дело е предадено от съдебния изпълнител Д.А. на съдебен изпълнител В.Л., при която е образувано изп. д. №20197800400309.

На 08.07.2019г. с изх. №1794 е изготвено уведомление до длъжника относно преобразуване на изпълнителното дело при ЧСИ В.Л. и размера на задълженията, в които са включени – 960 лв. – адвокатско възнаграждение и 7 791, 80 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. Този документ е връчен на 10.07.2019г. на лице, на което са посочени само двете имена.

На 12.08.2021г. процесуалният представител на длъжника се е запознал с документите, които се намират по изпълнителното дело, включително и актуалния размер на задължението.

На 12.10.2021г. е издадено постановление, с което съдебният изпълнител е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 960 лв. на 240 лв. и съответно съразмерно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 15.10.2021г. препис от описаното постановление е връчен на пълномощника на длъжника.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК частната жалба срещу действие на съдебен изпълнител се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала на извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

В разглеждания случай съдът констатира, че описаното по-горе уведомление от съдебния изпълнител е нередовно връчено, доколкото са посочени само две имена на едно лице, което е различно от длъжника.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК връчване на друго лице различно от адресата е допустимо, но само по отношение на изрично изброените – пълнолетно лице от домашните му или който живее на адреса, работник, служител или работодател на адресата. В направеното отбелязване в уведомлението не са посочени нито трите имена на лицето, нито неговото качество, за да се извърши проверка дали същото е от кръга на изброените в чл. 46, ал. 2 от ГПК и на това основание оправомощено да получава съдебни книжа за длъжника.

От представения и описан по-горе документ, озаглавен лист за 2 извършена справка по дело се установява, че на 12.08.2021г. процесуалният представител на ищеца е уведомен за определените разноски в изпълнителното производство и следователно от тази дата е започнал да тече срок за подаване на частната жалба срещу това. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК срокът за обжалване на определените разноски в изпълнителното производство в описаното уведомление е изтекъл на 26.08.2021г., а частната жалба е подадена на 20.09.2021г. с вх. №1788 по описа на ЧСИ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване, поради което на основание чл. 275, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК същата следва да бъде върната.

За пълнота следва да се отбележи, че след подаване на частната жалба е издадено постановление от съдебния изпълнител, с което са уважени исканията съдържащи се в нея и следователно към настоящия момент липсва както правен интерес от нея за жалбоподателя, така и съответно акт с посоченото съдържание, който се обжалва /доколкото същият е изменен с посоченото постановление/. Тези обстоятелства са допълнително основание частната жалба да бъде прието за недопустима и оставена без разглеждане.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частна жалба с вх. №22128/18.10.2021г. по описа на СГС подадена от длъжника Т. А.Х.. срещу поканата за доброволно изпълнение /наименована уведомление с изх. №1794 от 08.07.2019г./ по изп. д.

№20197800400309 в частта, в която са определени разноските по изпълнението – адвокатски хонорар и такси по ТТРЗЧСИ.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3