Решение № 12742 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12742 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110152985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т срещу А. Н. Р. и Р. К. К. за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите по издадената на 27.05.2025 г. срещу длъжниците – настоящи ответници заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13545/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, както следва:

1. За А. Н. Р.: сумата от 2 678,22 лева, равняваща се на 1369,35 евро , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: **, аб. № 315452, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 448,67 лева, равняваща се на 229,40 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 26.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 75,50 лева, равняваща се на 38,60 евро, представляваща главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,76 лева, равняваща се на 8,06 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;

2. За Р. К. К.: сумата от 892,74 лева, равняваща се на 456,45 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: **, аб. № 315452, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 149,55 лева, равняваща се на 76,46 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 26.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 25,17 лева, равняваща се на 12,87 евро, представляваща главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2025 г. до изплащане на 1 вземането, сумата от 5,25 лева, равняваща се на 2,68 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

В исковата молба се твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил за процесния период на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: **, аб. № 315452, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, както и такса за услуга дялово разпределение. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответниците, чрез назначения по делото особен представител адв. Л. Д., са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да имат качеството на потребители или на страна по договор с ищеца поради недоказаност на титулярстово на ответниците върху правото на собственост и/или правото на ползване върху процесния имот. Оспорват да е настъпила изискуемостта на процесните задължения.

Навеждат доводи, че след приспадане на сумите по издадени от ищеца кредитни известия за процесния период на потребление размерът на неизплатените суми възлиза на 130,29 лева. Въвеждат възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца, Т не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявените по реда на чл. 422 ГПК искови претенции изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжниците в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат припадащата им се част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.

2

1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно 3 решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото акт за граждански брак с № 323/05.06.1982 г. се установява, че на 05.06.1982 г. КГК и А. Н. Р (след брака Р.) са сключили граждански брак.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 29.10.1990 г., се установява, че на посочената дата КГК е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апаретамент № 11, находящ се в гр. София, общ. „Овча купел“, ж.к. „Овча купел“, бл. 525, вх. „А“, ет. 3.

Предвид изложеното и от така приетите доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака от КГК и А. Н. Р., поради което към посочения момент е представлявал съпружеска имуществена общност – арг. от чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че КГК е починал на 03.10.2007 г., като е оставил за свои наследници по закон: съпруга – А. Н.

Р. и две дъщери – Р. К. К. и Силви К. К., която е починала на 12.04.2016 г. По силата на чл. 26, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), чл. 6 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че А. Н.

Р. придобила 5/6 ид.ч., а Р. К. К. – 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения недвижим имот.

По делото не са налице данни впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице, различно от ответниците, доказателствената тежест за което се носи от последните. Следователно те са имали качеството на битови клиенти (съгласно § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), т.е. установено е съществуването на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото за процесния период.