Определение № 25 от 03.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 03.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501991 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр. чл.32а и чл.32б от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба на „Делта Мебел Груп“ ЕООД, ЕИК: 200876741 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Яким Якимов“ № 29, представлявано от Рафие Ниязи Мехмед против определение № 31/23.10.2023г., издадено от съдия по вписванията в Районен съд – гр. Айтос. С това определение, съдията по вписванията отказва да заличи вписването на договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта Мебел Груп“ ООД, ЕИК: 102146229 (с предишно наименование „Делта – Ф“ ООД), вписан в Служба по вписванията – гр. Айтос под акт № 1, том 1, вх. рег. № 3162/16.09.2008г.

Частният жалбоподател оспорва извода на съдията по вписванията, че за заличаването на вписания особен залог, е необходимо удостоверение от търговския регистър за заличаването му в този регистър, ведно със съгласие на заложния кредитор, изразено в писмена форма с нотариално удостоверен подпис. Жалбоподателят твърди, че заличаването трябва да се извърши, тъй като в заложеното търговско предприятие няма недвижими имоти.

Като взе предвид твърденията на страната и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 23.10.2023г. „Делта Мебел Груп“ ЕООД подава заявление до съдия по вписванията при Районен съд – Айтос за заличаване на следния акт: договор за особен залог на търговско предприятие на „Делта Мебел Груп“ ООД, вписан в Служба по вписванията - Айтос с акт № 1, том І, рег. № 3162/16.09.2008г. въз основа на удостоверение от Агенция по вписванията – ТР с изх.№ 20080912154215/12.09.2008г.; договор за особен залог, сключен на 11.05.2007г. между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД (СИБанк) и „Делта – Ф“ ООД с нотариално заверени подписи; декларация от Мехмед Хюсеин Мехмед в качеството му на управител на „Делта Мебел Груп“ ООД с нотариално удостоверен подпис. В заявлението, дружеството посочва, че е собственик на недвижимите имоти, за които е извършено вписването по силата на апортна вноска. Декларацията, въз основа на която е извършено вписването, е оттеглена на 16.10.2023г. и недвижимите имоти не са предмет на договора за учредяване на особен 1 залог. В подкрепа на това твърдение, частният жалбоподател се позовава на разпореждане № 211/10.02.2010г., постановено от РС – Айтос по ч. гр. д. № 43/2010г., определение № 823/01.06.2010г., постановено от Окръжен съд – Бургас по ч. гр. д. № 869/2010г. и определение № 102/25.01.2011г., постановено от Върховен касационен съд, Търговско отделение. Към заявлението са представени декларация от Мехмед Хюсеин Мехмед рег.№ 5741/16.10.2023г. с нотариална заверка на подписа; удостоверение изх.№

20080912154215/12.09.2008г. за вписан залог на търговско предприятие; договор за учредяване на особен залог върху търговско предприятие към договор за банков кредит № ST1 07-0001/11.05.2007г., сключен между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и „ДелтаФ“ ООД и към договор за овърдрафт № STO 07-0002/11.05.2007г., сключен между „Стопанска инвестиционна банка“ АД и „Делта – Ф“ ООД; декларация от Мехмед Хюсеин Мехмед, съставена на 16.09.2008г., пълномощно, скица на поземлен имот № 15186353/21.02.2022г.; скица на поземлен имот № 15-186348/21.02.2022г., удостоверение за актуално състояние по партидата въз основа на вписаните обстоятелства № 20231003160651/03.10.2023г.; дружествен договор на „Делта Мебел – Ф“ ООД; нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 46, том І, рег. № 551, дело № 41/08.02.2022г., извършен от нотариус Жулиета Димитрова с рег.№ 665 в регистър на НК; разпореждане № 211/10.02.2010г., постановено от РС – Айтос по ч. гр. д. № 43/2010г., определение № 823/01.06.2010г., постановено от Окръжен съд – Бургас по ч. гр. д. № 869/2010г. и определение № 102/25.01.2011г., постановено от Върховен касационен съд, Търговско отделение; определение № 823/01.06.2010г., постановено от БОС по ч. гр. д. № 869/2010г.

С определение № 31/23.10.2023г. съдия по вписванията в Районен съд – Айтос отказва да заличи вписания договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта Мебел Груп“ ООД под акт № 1, том 1, вх. рег.№ 3162/16.09.2008г. В мотивите на определението, съдията по вписванията посочва, че към заявлението не е представено удостоверение от търговския регистър за заличаване на особения залог по чл.33, б. „д“ от ПВ, нито удостоверение от ЦРОЗ за заличаване на договора за залог по чл.27, ал.6 от ЗОЗ, които са предпоставка за заличаване на вписването в имотния регистър. В допълнение към това, съдията по вписванията посочва, че от представеното към заявлението удостоверение за актуално състояние № 20231003160651/03.10.2023г., издадено от ЦРОЗ става ясно, че особеният залог на търговското предприятие е подновен към 21.02.2022г.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.22а, ал.1 от Правилника за вписванията, вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл.33, б. „д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. Според алинея втора на цитираната правна норма, вписването на залога в търговския регистър се 2 нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че залогът на търговско предприятие (относно имотите, включени в активите му), се вписва в имотния регистър след вписването на залога в търговския регистър. Аналогично е правното положение и относно последващите изменения и заличаването на особения залог. Актът, въз основа на който се извършва вписването или отбелязване на залога върху търговското предприятие в имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване или заличаване на залога в търговския регистър. Вписването и заличаването се извършват чрез подреждане на това удостоверение в особената книга по чл.33, б. „д“ от ПВ. В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че към заявлението за заличаване на особения залог не е представено удостоверение от търговския регистър за заличаването му, поради което отказът на съдията по вписванията да извърши заличаване е правилен и обоснован. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 447/10.07.2009г., постановено по ч. търг. д. № 58/2009г. от ІІ ТО, определение № 442/20.07.2007г., постановено по ч. търг. д. № 317/2009г. от І ТО и определение № 468/28.07.2009г., постановено по ч. търг. д. № 135/2009г. от ІІ ТО, определение № 168/07.02.2011г., постановено по ч. търг. д. № 87/2010г. от ІІ ТО и определение № 250/03.04.2012г., постановено по ч. търг. д. № 99/2012г., І ТО.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че заличаването трябва да бъде вписано, тъй като в предприятието на търговеца няма недвижими имоти. Съгласно т.6 от ТР № 7/25.04.2013г., проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а, ал.1 от ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В конкретния случай, обстоятелството, на което се позовава жалбоподателя, не е сред тези, които съдията по вписванията проверява, поради което възражението, основано на него, е несъстоятелно. В допълнение към това, трябва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя не се установява от представените към заявлението съдебни актове - разпореждане № 211/10.02.2010г., постановено от РС – Айтос по ч. гр. д. № 43/2010г., определение № 823/01.06.2010г., постановено от Окръжен съд – Бургас по ч. гр. д. № 869/2010г. и определение № 102/25.01.2011г., постановено от Върховен касационен съд, Търговско отделение. Тези актове са постановени в производство по чл.417 и сл. от ГПК преди изменението на чл.35, ал.1 от ЗОЗ в редакцията, обн. в ДВ, бр.101/2010г. и не разрешават въпроса дали и респ. кои имоти са включени в търговското предприятие, предмет на договора за залог.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на определение № 31/23.10.2023г., издадено от съдия по вписванията в Районен съд – гр. Айтос.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/23.10.2023г., издадено от съдия по вписванията в 3

Районен съд – гр. Айтос и обективирания в него отказ да се заличи вписването на договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта Мебел Груп“ ООД, ЕИК: 102146229 (с предишно наименование „Делта – Ф“ ООД), вписан в Служба по вписванията – гр. Айтос под акт № 1, том 1, вх. рег. № 3162/16.09.2008г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4