Решение № 383 от 04.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110106366 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, представлявано от Сокол Радостинов Янков и Ивелин Цветков Камбуров и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова обективно и субективно съединени искове, както следва:

1/ Съдът да приеме за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит № 2597594 от 30.06.2022 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и Г. А. К. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в евентуалност да установи, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2597594 от 30.06.2022 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

2/ Да приеме за установено в отношенията между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и Г. А. К. от 30.06.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД.

3/ Да бъде осъдено „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца всичко получено над главницата по договора за кредит, а именно сумата в размер на 2228,23 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, а в евентуалност, да бъде осъдено „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 1430,34 лева, представляваща получена сума по договора за поръчителство, с която „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е обогатило неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-19.05.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

1

В исковата молба се излага, че на 30.06.2022 г. между ищеца и Кредисимо АД бил сключен договор за потребителски кредит №2597594, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3000 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в тежест на заемателя е възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя обаче не било включено към общия разход по кредита, въпреки че безспорно представлява разход по кредита. Излага, че „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изцяло собственост на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит.

Ищецът излага, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. При положение че допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като възнаграждението по договора за поръчителство категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя.

Евентуално, в случай че съдът счете договора за действителен, то счита клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора също за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като излага, че чл. 4, ал. 1 от Договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо ищецът да сключи договор за поръчителство. Сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита, което, ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последният. Сочи, че посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължавала ищецът да сключи договори за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на почти същата като сума като главницата по договора за кредит. В тази връзка счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит противоречи на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца в качеството му на потребител /чл.

143, ал. 1 ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за поръчителство не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП.

На следващо място, клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора сочи за нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

2

Ищецът излага, че и Договорът за поръчителство от 30.06.2022 г., сключен към договора за кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, чл.16, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, като излага, че е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл.146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението. Същото нарушение на кредитора счита, че води до разрез с императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява в негово задължение да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.

Ищецът излага, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Всички плащания от страна на потребителя са правени единствено в полза на „Кредисимо“ ЕАД.

С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 2228,23 лева над главницата по Договора.

В случай че съдът приеме Договор за потребителски кредит № 2597594 за действителен, а само клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за нищожна, то ищецът счита, че следва да му бъде върнато платеното възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 1430,50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. В тази хипотеза кредиторът основателно е събрал главница и възнаградителна лихва, начислена за сумата от 797,89 лева до датата на погасяване на договора, а именно 31.03.2023 г. Така общата законосъобразно начислена и заплатена сума е в размер на 3797,89 лева, при общо платени от потребителя 5228,23 лева.

Сочи, че с оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, съответно дължи връщане на сумите по договора за поръчителство на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените срещу него в евентуалност искове, като излага следното:

На първо място не оспорва не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2597594/30.06.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Г. А. К. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2022 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Г. А. К.. Договор за потребителски кредит № 2597594/30.06.2022 г. е сключен между страните за главница от 3000.00 лева, която следва да бъде върната за срок от 24 месеца. Не оспорва и твърдението на ищеца, че същият е усвоил в цялост предоставената му съгласно договора за кредит главница.

Във връзка с горното излага, че съгласно договора за кредит са били предвидени и промоционални условия, които обаче изрично е посочено, че ще се прилагат между 3 страните, в случай че потребителят не допусне просрочие на погасителна вноска повече от 30 дни и извършва погасявания в размера, броя, периодичността съобразно погасителния план. Твърди, че в настоящия случай това условие не е спазено, предвид което между страните са приложени стандартните условия на договора за кредит. С оглед на това ищецът е дължал връщане на предоставената му в заем главница при фиксиран ГЛП в размер на 39,79 % и ГПР в размер на 47.91 %.

Счита, че съгласно уговореното между страните, при спазване на броя вноски по погасителния план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми ще е 4438.00 лева (от която сума: 3000,00 лв. - главница и 1438.00 лв. - договорна възнаградителна лихва). Ищецът е погасил предсрочно задължението си по договора за кредит или преди падежа на последната месечна вноска по погасителния план, предвид което не е дължал и заплатил в цялост дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит.

Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с процесиите договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство същият е заплатил по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сума в общ размер на 5228,23 лв., от която сума:

3000,00 лв. са разпределени за възстановяването на предоставената му в кредит главница и 2228,23 лв. са разпределени за погасяването на задължения, различни от вземането на „Кредисимо“ ЕАД за главница по кредитното правоотношение. С оглед на това, в случай че съдът уважи иска на ищеца за прогласяването нищожността на договора за кредит, то на основание разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Кредисимо“ ЕАД счита, че ще следва да му възстанови всичко платено над главницата или сумата от 2228,23 лв.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал, 1,т.

10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага, че в Приложение №1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното счита, че договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, което е поради факта, че не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Също така сочи, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. В тази връзка оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, като се позовава на раздел III, т.

Разпечатката съдържа 31 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2faeac00-48b9-49fc-a68c-672ed0510846