Решение № 2029 от 06.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100514378 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 5877 от 20.10.2023 г. на Столична община, гр.София действащ чрез процесуалния й представител юрисконсулт Г., срещу отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.К., с рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело № 20237880400474, за прекратяване на изпълнителното дело по молба с вх.№ 4244 от 28.07.2023 г. на Столична община, както и срещу отказа за намаляване/освобождаване от разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи, че постановеният от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е немотивиран; че Столична община не е уведомена от кредитора „Д.

М“ ЕООД за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист на взискателя В.Т.П., както е предвидено в чл.3 от договора за цесия, нито е приложено пълномощно, както твърди пълномощникът на В.П., поради което са оспорили изпълнителното основание пред ЧСИ, но за съжаление молбата им за прекратяване на изпълнението е била оставена без уважение абсолютно без всякакви мотиви. Поддържа се, че ако съдът приеме за действителен договорът за цесия – обстоятелство, което жалбоподателят е оспорил и оспорва, вземането на „Д. М“ ЕООД е прехвърлено на В.Т.П. не в качеството му на адвокат, а като физическо лице, предвид което не е приложим Законът за адвокатурата относно формата на упълномощаване; че пълномощното за съобщаване на цесията от цесионера, макар и договорът за цесия да не изисква нотариална заверка на подписа, следва да е нотариално заверено, предвид възможността на цедента да оспори прехвърлителния ефект на договора и да търси повторно заплащане на задължението на Столична община. Обективирано е становище, че претендираните разноски не само, че трябва да бъдат намалени, а и не се дължат, предвид това, че по изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ, в който като цена на договора фигурира „безвъзмездно“, а утвърдената практика на ВКС е, че претендираното възнаграждение относно осъществяваната правна помощ следва не само да е договорено, но и реално изплатено и то към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, която ги материализира, респ. към момента на издаване на постановлението на ЧСИ за разноските.

Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело № 20237880400474, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното дело по молба с вх.№ 4244 от 28.07.2023 г. на Столична о б щ и н а като задължи съдебния изпълнител да прекрати делото поради липса на 1 изпълнителен титул – цедираното вземане не е породило действие по отношение на Столична община, тъй като цедентът не е съобщил за прехвърляне на вземането, както и липса на пасивна легитимация, тъй като общината не е длъжник към момента на образуване на изпълнителното дело и извършените изпълнителни действия, вкл. запор съгласно резолюция от 04.10.2023 г. на ПЧСИ Василев, са незаконосъобразни.

Моли да бъде отменено изцяло и постановлението за възлагане на разноски в тежест на Столична община по делото, а при условията на евентуалност – ако се приеме, че отказът за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, разноските в изпълнителното производство да бъдат намалени с претендираните от взискателя такива по договора за правна помощ.

Ответникът по жалбата – В.Т.П. в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмен отговор на жалбата, в което са оспорени наведените в жалбата твърдения, като се поддържа, че доколкото претендираните разноски за изпълнението са в минимален размер и дългът е събран в резултат от принудително изпълнение /продължаващо до този момент 4 месеца/ разноски се дължат от длъжника в пълен размер, както и че длъжникът не сочи никое от основанията по чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на делото, съответно съобщаването на цесията е извършено с връчването на поканата за доброволно изпълнение, за което цесионерът е изрично упълномощен.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 788 на КЧСИ – М.К. по реда на чл.436, ал.3 ГПК чрез помощник частен съдебен изпълнител В.В., е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна и недоказана. Посочено е, че липсва доказано правно основание; че всички срокове и права са спазени, а приетите такси и разноски по делото са съобразени с минимално установените такива.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгле дана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие, обективирано в съобщение с изх.№ 8305 от 06.10.2023 г. на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма. Със същия акт подадената от Столична община молба с вх.№ 4244/28.07.2023 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20237880400474 с взискател адв.В.Т.П. е оставена без уважение.

Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи, че в случая са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК са регламентирани хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а именно: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 ГПК; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 от ГПК и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като заявеното от длъжника-жалбоподател искане не попада в нито една от тях.

Извън правомощията на съдебния изпълнител, както и на настоящия съдебен състав в производството по раздел І от Глава Тридесет и девета на ГПК, е да извършва преценка дали цесията е надлежно съобщена на длъжника и наведените във връзка с това въпроси в жалбата. Последните биха могли да бъдат разгледани единствено в надлежно образувано самостоятелно исково производство.

Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител, с които е отказано прекратяването на изпълнителното дело, са законосъобразни, 2 а подадената срещу тях жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Жалбата на Столична община в частта относно разноските е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В изготвеното съобщение от 06.10.2023 г. не е налице произнасяне от страна на ЧСИ по въпроса за разноските, с оглед на което в патримониума на длъжника не е възникнало потестативното процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на жалба е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.

От друга страна, предмет на обжалване може да бъде единствено изричен отказ, попадащ в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, инкорпориран в писмен акт на съдебния изпълнител в съответствие с изискванията на чл.434, ал.1 ГПК във връзка с чл.433, ал.1 ГПК. Така нареченият „мълчалив“ отказ“ не е уреден като институт в ГПК и е непознат в гражданския процес, за разлика от административното право /в т.см. и съдебната практика, инкорпорирана в определение № 2829/01.09. 2018 г. по в.гр.д.№ 4 201/2018 г. на САС, определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.гр.д.№ 4688/2018 г. на САС, определение № 880/ 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 648/2019 г. на САС, определение № 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1161/2019 г. на САС, определение № 1526/07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1230/2019 г. на САС, определение № 1572/13.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1991/2019 г. на САС и др./. Жалба срещу неизвършено действие от съдебния изпълнител е безпредметна.

На последно място, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК действията на съдебните изпълнители подлежат на обжалване в двуседмичен срок от извършването му, ако страната е присъствала при извършването им или е била призована, а в останалите случай – от деня на съобщението. В дадената хипотеза поканата за доброволно изпълнение, в която е инкорпорирано постановлението за разноските от 11.07.2023 г. е връчено на длъжника на 12.07.2023 г., с оглед на което срокът за обжалване на определените с тях разноски и такси по ТТРЗЧСИ изтича на 26.07.2023 г., с оглед на което жалбата с вх.№ 5877 от 20.10.2023 г. в тази й част се явява просрочена и на това основание също се явява недопустима.

Извън предмета на спора, само за пълнота следва да се отбележи, че доколкото наведените в т.нар.“Възражение“ с вх.№ 4016 от 17.07.2023 г. на Столична община доводи във връзка с разноските по съществото си представляват обжалване на действията на съдебния изпълнител по тяхното определяне, последният дължи предприеме на действия по реда на чл.436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК по тази жалба.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 5877 от 20.10.2023 г. на Столична община срещу отказ на частен съдебен изпълнител М.К., с рег.№ 788 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 20237880400474 по неговия опис по молба с вх.№ 4244 от 28.07.2023 г. на Столична община, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника Столична община жалба с вх.№ 5877 от 20.10.2023 г. по изпълнително дело № 20237880400474 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег.№ 788 на КЧСИ – в частта за разноските, като недопустима.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4