Решение № 3369 от 27.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3369 гр. Варна, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110108287 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба на Ж. Г. Д. и Д. Н. Д. срещу Д. Д. Д. и Г.

П. Д. с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК за определяне на режим на лични отношения с техния внук Д. Д. Д., роден на 01.04.2023г.

Твърденията са, че ответниците са родители на детето Д. Д. Д., а ищците са негови баба и дядо по бащина линия. Поддържат, че малолетният Д. е първото момче в семейството и носи името на своя дядо Д., което е възприето от ищците като дълбок символичен акт за продължение на рода и съхраняване на семейната памет. Д. е не само наследник по име, а е възприеман като жива връзка между поколенията, особено от дядото Д., който изпитва силна лична отговорност и признателност към тази връзка.

Внукът за него е източник на дълбока радост, вътрешна удовлетвореност и гордост.

Твърдят, че още от първите дни след раждането на Д. до последната им среща на 1516.03.2025г., ищците многократно са поемали пълна самостоятелна грижа за детето, както в своя дом в гр.***, така и в дома на родителите в гр. В.. Ищците са сменяли многократно памперси, хранили са детето с домашно приготвена храна пригодена за малко дете, къпали са го, преобличали са го, играли са с него, водили са го на разходка - в М. г., на Д. и на други детски забавления съобразен с възрастта му. Поддържат, че ищцата Д. е бивш здравен работник с дългогодишен опит, която винаги подхождала към грижите за внука си с изключителна прецизност, внимание и професионално отношение. При посещенията на детето при неговите баба и дядо то е било отглеждано отговорно, грижовно и с безусловна обич. Оставяно е при тях с преспИ.е многократно.

Детето е емоционално привързано към тях, разпознава ги, обръща се към тях с “баба” и “дядо”, търси контакт и показва радост при срещи – усмихва се, прегръща ги, сяда в скута на баба си и тича към дядо си, когато ги види. Тази връзка е изградена от първите му дни и има естествен, дълбоко емоционален характер. В дома на ищците в 1 гр. *** има всички необходими условия за отглеждане на детето.

Твърдят, че от 15-16 март 2025г. ищците нямат възможност да виждат внука си.

Това внезапно прекъсване на връзката с детето, за което те са се грижели с всеотдайност от първите му дни е източник на дълбоко и продължаващо страдание. За тях той не е просто внук – той е сърцевината на всекидневието им, радостта в дома им и жива връзка с всичко, което са изградили като семейство. Липсата му се усещали тежко – с непрекъсната тъга, тревожност и усещане за празнота, което не може ли да запълнят с нищо. В периода след 16.03.2025г. ищците многократно са изразявали желание да видят внука си, но всичките им молби са останали без уважение. Липсата на каквато и да е възможност за среща с детето, към което са дълбоко привързани и за което са се грижили от първите му дни, се преживявало от тях с нарастваща болка и тревожност. Причината да не виждат внука си според ищците било нежеланието на ответницата.

С оглед горното сезират съда с искане за определяне на режим на лични отношения между ищците и внука им Д. Д. Д., както следва:

- всяка нечетна седмица от месеца в годината от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с приспИ.е, на територията на гр. В. и на територията на гр. *** (съобразно изменението, направено в о.с.з. на 29.06.2026г.);

- на рождения ден на бабата Ж. Г. Д. – 04.04. и на рождения ден на дядото Д. Н.

Д. – 22.02, да имат право да взимат и виждат детето за времето на 10.00 часа на посочените дни до 10.00 часа на следващия ден с едно приспИ.е в дома на ищците, като се задължават да взимат и връщат детето от и до дома на майката;

- десет дни през лятото, когато майката и бащата не ползват платен годишен отпуск ищците да имат право да взимат и виждат детето с приспИ.е в дома им, находящ се в гр. ***, ул. С. С. К. М. №***, ет.***, ап. ***.

Молят за уважаване на молбата и заплащане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Г. П. Д., в който твърди, че следва да бъде определен по-тесен режим на лични отношения между ищците и внука им, като той да бъде определен и провеждан в рамките на режима определен на бащата съгласно мерките, постановено по гр.д.№ 7294/2025 г. по описа на РС Варна, 25 състав.

Оспорва твърденията, че ищците са изявили желание да осъществят личен контакт с внука си, както и детето да е гостувало в гр.***. Оспорва, че между тях има изградена емоционална връзка и внезапното тяхно желание за контакт било объркващо за детето, тъй като то не ги познава и срещите с тях счита, че биха създали стрес или несигурност за детето и в този смисъл те не са в негов интерес. Твърди се, че в периода 24-27 юни детето било при ищците и се върнало с тъмни кръгове по очите и отслабнало, а след няколко дни започнало да заеква. Били проведени прегледи и консултации с лекар. Твърди се, че бащата и детето пребивават в дома на ищците по време на определения му личен контакт с детето, поради което и ищците имат възможност да контактуват с внука си. Счита искания режим за много разширен за дете на две години.

В съдебно заседание ответната страна Г. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа становище, че предложения от ищците режим не е в интерес на детето, доколкото същият лишава майката от свободно време с детето. което следва да има личен контакт със своята майка. бабата и дядото по бащина линия следва да осъществяват ежемесечния контакт със своя внук в рамките на определения на бащата 2 такъв. Що се отнася до искането за режим на лични отношения през лятото, изразява становище, че в интерес на детето е в рамките на годината то да бъди при своите прародител за 7 дни през летния период, които не съвпадат с отпуска на който и да е родителите и с определения режим.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответник Д. Д. Д., който не оспорва иска. Счита го за основателен и настоява за уважаване на молбата.

В съдебно заседание ответникът Д. Д., лично и чрез процесуални си представител, поддържа изразеното в отговора становище за основателност на молбата. Сочи, че ищците могат да видят своя внук единствено в определения му режим на лични отношения. Поддържа, че родителите му са силно привързани към своя внук, и в този смисъл краткото време на контакта им е крайно недостатъчно и не покрива техните необходимости и нужди.

С определение № 7792/05.06.2026г. съдът е съединил за общо разглеждане в едно производство гр.д. № 8287/2025г. по описа на ВРС, 14-ти състав и гр.д. № 1396/2026г., по описа на ВРС, 48-ми състав, на основание чл. 213 ГПК, като е постановил молбата на П. Г. Г., предмет на гр.д. № 1396/2026г. да продължи под общ деловоден номер на настоящото производство.

С депозираната на 23.02.2026г. молба П. Г. Г. е отправил искане за определяне, на основание на чл. 128, ал. 1 ГПК режим на лични отношения с внука му Д. Д. Д., роден на 01.04.2023г., както следва:

- всяка първа нечетна седмица от месеца от времето от 9:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с преспИ.е, в дома му на адрес: гр. В., ул. „К.", бл. ***, вх. ***, ап. ***;

- на рождения ден на дядото - 9-ти януари, за времето от 10:00ч до 16:00ч.;

- десет дни през лятото, когато майката и бащата на детето не ползват платен годишен отпуск, от 9:00ч. на първия ден до 17:00ч. на последния ден, с преспИ.е, в дома му на горния адрес, като във всички случаи се задължава да взема и връща детето от адрес на обичайното му местоживеене.

Молителят поддържа, че не живее в едно домакинство с дъщеря си Г., нейният съпруг Д. и внука му Д.. Твърди, че след фактическата раздяла на родителите на детето и началото на изпълнение на режим на лични контакти между бащата и сина му по определените привременни мерки по гр.д. № 7294/2025г. по описа на РС - Варна, за него като роднина по права линия на детето (негов дядо по майчина линия) не остава никакво определено време, през което да може да виждам внука си самостоятелно.

Поради което предявява претенцията си пред съда за определяне на режим на лични отношения с внука му.

В срока по чл.131 ГПК, Г. П. Д. депозира отговор на молба, с който изразява становище за нейната основателност.

Ответникът Д. Д. Д. изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че детето се отглежда от майката (дъщеря на ищеца), при която пребивава средно между 24 и 26 дни в календарния месец. В този период ищецът разполага с пълна и безпрепятствена обективна възможност да осъществява лични контакти с внука си. По делото липсват каквито и да било доказателства или твърдения този достъп да му е бил ограничаван от когото и да било. Предявяването на настоящия иск, счита че представлява типична злоупотреба с процесуални права. Единствената му цел е да затрудни процесуално и да забави разглеждането на основателната претенция за 3 режим на лични отношения с баба и дядо по бащина линия. Оспорва твърденията на ищеца относно фактическото му местоживеене. Макар жилището, посочено в исковата молба, да е негова собственост, този имот представлява бившето семейно жилище, в което дъщеря му (майката на детето) има право на ползване и живее там с детето.

Сочи, че самият ищец реално не обитава този имот. Неговото действително и постоянно местоживеене е на адрес: ул. „Н.“ в гр. В., където живее съвместно с друга жена, от която има син. Твърди, че молителят пребивава в Република България на ротационен принцип - редувайки приблизително 3 месеца в страната с 3 месеца в САЩ по работа. Счита, че това системно и продължително отсъствие от територията на страната прави обективно невъзможно реалното, ритмично и пълноценно изпълнение на претендирания режим на лични отношения. Изложеното категорично доказва, че искът е предявен при пълна липса на правен интерес. От края на 2021г. до момента на фактическата раздяла на родителите през м. април 2025г., твърди, че молителят е проявявал пълно дезинтересиране към семейство на дъщеря си. Моли за отхвърляне на молбата. При условията на евентуалност, моли съда да определи режим на молителя единствено в периода, в който детето е при своята майка. Счита, че този режим не следва по никакъв начин да ограничава или да пречи на личните отношения, претендирани от неговите родители по гр.д. № 8287/2025г. по описа на РС Варна.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. ч., в изготвения по социален доклад (приобщеното гр.д. № 1396/2026г.), изразяват становище, че поддържането на личен контакт между детето и неговите баба и дядо по майчина и по бащина линия е в негов интерес, доколкото контактите с близки родственици са от естество да допринесат емоционална стабилност и пълноценно социално развитие на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 7 от делото удостоверение за раждане на Д. Д. Д., роден на 01.04.2023г., че негови родители са Г. П. Д. и Д. Д. Д.. Между страните не е налице спор, че Ж. Г. Д. и Д. Н. Д. са родители на Д. Д. Д., а П. Г. Г. на Г. П. Д., последно видно и от приложеното на л. 8 от гр.д. № 1396/2026г. удостоверение за раждане.

Между страните не е спорно, че в хода на настоящото производство между родителите на детето Г. П. Д. и Д. Д. Д. е било висящо гр.д. № 7294/2025г., по описа на РС-Варна, приключило с влязло в законна сила на 27.04.2026г. решение. В хода на това производство с определение, постановено в о.с.з. на 25.07.2025г. (л. 44-53), родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката Г. Д., при която е определено местоживеенето на детето в с. Д., а на бащата е определен режим на лични отношения със сина му, както следва: всяка четна седмица от месеца от 17:00ч. в петък до 16:00ч. в неделя, с преспИ.е, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно, като при предаването и връщането на детето може да присъстват роднини по права линия или по съребрена линия, които да съдействат за предаването на детето.