Решение № 277 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000797 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД чрез пълномощника му адв.С. Ш. срещу решение №1132 от 12.08.2024г. по т.д.№2093 от 2022г. на СГС, ТО, VI-11 състав в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено на основание чл.410,ал.1,т.2 от КЗ да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ сумата 23656.71 лева - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение по Договор за имуществено застраховане на т.а.

„Ауди Q 3“ с рег.№ ******** за имуществени вреди от настъпило на 26.06.2018г. застрахователно събитие - пожар в сервиз на ответника в гр.Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ № 82А, възникнал в резултат на неположена от служителите на ответника минимално необходима за безопасното съхранение грижа за вещта, ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата 6150.75 лева - мораторна лихва за периода 25.04.2020г. - 16.11.2022г., както и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.

1

Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че целият предмет на спора е фокусиран върхо въпроса коя е причината за възникването на пожара в процесния автомобил. В първоинстанционното производство било невъзможно да се отговори на този въпрос поради факта, че към датата на исковата молба автомобилът вече не е съществувал.Вещите лица също не са го виждали.Те не са базирали своите заключения върху собствени непосредствени наблюдения, а върху информация, при това недостоверна, подадена от трети лица. В тази насока са изложени подробни оплаквания в жалбата. Както САТЕ, така и съдебно пожаро-техническата експертиза били чисто теоретични спекулации, които показвали „какво би било, ако…“ и не могат да служат като доказателство по делото.Нито една от тях не доказвала причините за пожара на автомобила, защото нито един от експертите не го е виждал.

Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения, тъй като с отговора на ИМ били оспорени представени от ищеца частни документи.

Съдът не се произнесъл по това оспорване и не открил производство по чл.193 ГПК, а ги приобщил към доказателствата по делото.Това довело до порочност на решението.

Излагат се и доводи за неправилност и необоснованост на решението. Между ищеца и ответника не били налични договорни отношения във връзка с предмета на спора.Затова същият е могъл да претендира права единствено на основание непозволено увреждане. По делото не било доказано никакво противоправно деяние на ответника. Катастрофиралия автомобил бил докаран в сервиза, собственост на ответното дружество и никой не е сключвал какъвто и да е договор по отношение на автомобила, нито собственикът, нито застрахователят.Възлагателното писмо, представено от ищеца, не е получавано от ответника и липсват доказателства за получаването му. Затова ответникът не е бил обвързан от каквито и да е задължения нито към собственика, нито към застрахователя. На 26.06.2018г., четири дни след оставянето на автомобила в сервиза, застрахователят е направил оглед и заснемане, напуснал е сервиза, без да даде никакви указания на ответника относно неговото съхранение.

Ищецът твърди в ИМ, че е налице бездействие на служителите на ответника, но едно бездействие може да е противоправно само тогава, когато 2 или не се изпълнява договорно задължение за действие, или не се изпълнява законово задължение за действие. Към момента на пожара ответното дружество не е имало договорни отношения нито със застрахователя, нито със собственика на автомобила. Липсва и законова разпоредба, нито на подзаконов нормативен акт, който да задължава сервиза да предприеме някакви конкретни действия в процесната ситуация.Затова не е налице противоправност.

Не е установена и причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилия пожар, тъй като експертите не са имали възможност да видят и изследват останките от изгорелия автомобил, а дават тяхното заключение само на база снимки и описание от трети лица. В о.с.з. заявили, че описаното от тях възникване на пожара е само една теоретична възможност, едно предположение. Според показанията на св.П., началник на сервиза, няма вътрешни правила на ответника, които да предвиждат премахване на акумулатора, както твърди ищецът.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“ чрез пълномощника му юрк.Ц. Р., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи основателността на исковата претенция. С ИМ била представена пожаро-техническа експертиза, изготвена от външен за ищеца експерт с нужната квалификация, който бил разпитан като свидетел в о.с.з., който потвърдил изводите, направени в изготвената от него пожаротехническа експертиза по поръчение на застрахователя. На база тези две доказателства била допусната и съдебна пожаро-техническа експертиза.

Твърди, че причината за пожара е безспорно доказана по делото. Ако ответникът е смятал, че е нужно да се изследват кабели на автомобила,е могъл да го направи след пожара,преди да го предаде за скраб.

Твърди, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да открие производство по оспорване на представените документи, подробно изброени в отговора на ИМ – техническа експертиза и снимки, тъй като това са частни свидетелстващи документи и съдът ще преценява доказателствената им сила заедно с всички останали събрани доказателства. Частните свидетелстващи документи не обвързват съда със задължителна формална и 3 материална доказателствена сила, поради което откриване на процедура по оспорване е ненужна.Освен това, ответникът не посочва какво точно оспорва на тези документи – автентичност или вярност. Авторът на снимките бил разпитан като свидетел – св.Н.. А техническата експертиза е потвърдена от приетата по реда на ГПК съдебна автотехническа експертиза.

На автосервиза, собственост на ответника, не било нужно да се дават от застрахователя каквито и да е указания как да съхранява катастрофиралия автомобил, тъй като, освен, че няма качеството на застрахован, се предполага, че като лицензиран автосервиз едва ли има нужда от указания за безопасно съхранение на автомобила. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, а разгледана по същество е основателна поради следното:

СГС е бил сезиран с искова молба на ЗАД „Армеец“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове както следва:

1/ иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр.чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 27 656.71 л е в а - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение на собственика на автомобила „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“-ЕООД по Договор за имуществено застраховане на т.а. „Ауди Q 3“ с рег.№ ******** за имуществени вреди от настъпило на 26.06.2018г. застрахователно събитие - пожар, възникнал в резултат на неположена от ответника грижа за вещта, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;

2/иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7183.64 лева - мораторна лихва за периода 25.04.2020г. - 16.11.2022г.

Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ твърди в исковата молба, че е страна по Договор за застраховка „Каско и злополуки“, сключен със собственика на т.а.

„Ауди Q 3“ с рег.№ ******** – „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“-ЕООД, по силата на който поел задължение да заплати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, покрит риск по договора, каквото било и събитието пожар. Посочва, че на 22.06.2018г„ в срока на действие на договора, 4 автомобилът претърпял ПТП, поради което бил транспортиран за ремонт в сервиз на ответника, находящ се в гр.Пловдив, бул.„Пазарджишко шосе“ № 82А, за което било издадено възлагателно писмо. Пояснява, че негови служители са посетили сервиза на 26.06.2018г. за извършване на оглед на застрахования автомобил и опис на вредите, а същия ден, около 23.00 часа, възникнал пожар, при който оставеният за ремонт в сервиза на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД автомобил изгорял до степен, че ремонтирането му било икономически неизгодно. Твърди, че по образуваната за вредите от ПТП щета № 26018030102970 (първо застрахователно събитие) определил дължимо на собственика на вещта обезщетение в размер на 15 972.29 лева, а по образуваната за вредите от пожара щета № 26018030103033 (второ застрахователно събитие) определил обезщетение в размер на 27 656.71 лева при условията на тотална щета, като общият сбор от 43 629 лева били заплатени на 12.12.2018г. на собственика на застрахованото МПС - „Порше Лизинг БГ“ ЕООД.

Поддържа, че с плащане на сумата от 27 656.71 лева - обезщетение за вредите от пожара, е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който твърди да е ответника, като излага съображения, че възникналият пожар е резултат от бездействие на служителите на ответника, които не са взели минимално необходимите мерки за обезопасяване на превозното средство. Твърди също, че е отправил покана до ответника, в която е изложил съображенията си, че отговорността за обезвреда на щетите от пожара е на ответника и с която го е поканил да заплати търсената главница в допълнително определен срок, с изтичане на който ответникът е изпаднал в забава.

Ответникът не оспорва, че процесният автомобил е претърпял ПТП; че същият е бил предаден за ремонт в стопанисван от него сервиз, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ № 82А; че на 26.06.2018г. е възникнал пожар, при който автомобила е изгорял до степен, че икономически е било неизгодно ремонтирането му; че ищецът е заплатил на собственика му застрахователно обезщетение за вредите от пожара в размер на 27 656.71 лева.

Оспорва пряката причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца бездействие на служителите му и възникналия пожар, като поддържа, че не е нарушил свое договорно или законово задължение във връзка с опазването на вещта, положил е дължимата грижа към автомобила, поради което самозапалването му е било непредотвратимо и непредвидимо за него събитие.

Съдът е уважил частично предявения главен иск по чл.410, ал.1, т.2 5 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД за сумата от 23 656.71 лева. Приел е, с оглед заключенията на приетите САТЕ и СПТЕ, както и показанията на разпитаните свидетели, че са установени всички елементи от фактическия състав на разпоредбата.

Договорът за имуществено застраховане, сключен между ищеца и собственика на т.а. „Ауди Q 3“ „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“-ЕООД е породил правно действие и валидно е обвързвал страните. В изпълнение на задължения си по него ищецът е заплатил на собственика сумата от 43 629 лева по два броя щети, образувани за настъпили в срока на действие на договора две независими едно от друго застрахователни събития - ПТП и пожар. Вредите, причинени от пожара, изчислени при условията на тотална щета, възлизат на 27 656.71 лева, съгласно заключението на САТЕ. С така извършеното плащане застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който съдът е приел, че е ответника.

Последният не е изпълнил задължението си да положи грижата на добрия търговец при осъществяване на своята дейност във връзка с безопасното съхранение на предадения за ремонт автомобил. Неположената грижа, в пряка причинно-следствена връзка с която е настъпило застрахователното събитие пожар, се изразявало в бездействие, а именно - неотстраняване на акумулатора на катастрофиралия автомобил, приет за ремонт, което е довело до подаване и поддържане на напрежение във вече увредените електрически връзки и е станало причина за пожара. Според съда тази последица е предвидимо и предотвратимо обстоятелство за технически подготвените служители, работещи в сервиза на ответника. Същите е следвало да предвидят закономерния резултат от поддържането на напрежение от акумулатора в разхлабените и увредени ел. връзки на претърпялото ПТП превозно средство и да предотвратят самозапалването му като отстранят акумулатора или поне го обезопасят, като прекъснат активността му чрез откачване на поне един от полюсите му.