Определение № 3439 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110143357 по описа за 2024 година

Производство по делото е образувано по искова молба от Я. Ю. Д. против „ЕОС Матрикс“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу нея за сумата от 1237,28 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.07.2014г. по ч.гр.д.№ 26006/2014г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20248560400588 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради настъпила погасителна давност за принудително събиране на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност на предявения иск.

С молба с вх. № 305141/18.09.2025 г., ответникът твърди и представя доказателства, че изп.д.№ 20248560400588 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е прекратено, поради пълно погасяване на дълга, затова навежда твърдения за недопустимост. Към молба вх. № 305141/18.09.2025 г. е приложено Разпореждане за приключване на ИД № 20248560400588 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради пълно издължаване на задълженията по цитираното изпълнително дело от длъжника Я. Ю.

Д..

С молба от 29.10.2025 г., ищецът признава, че дългът е погасен, като събраните суми са с дати: 30.08.2024 г., 11.10.2024 г., 12.11.2024 г. и 12.12.2024 г. но обосновава правен интерес с основание за претенция на събрани без основание суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В съдебната практика /така напр. Определение по ч. т. д. № 577/2009 г. на ВКС, II т. о. и определение по ч. т. д. № 2331/2019 г. на ВКС, II т. о/ и в правната теория се приема, че искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която 1 е регламентирана именно в Глава тридесет и девета "Защита срещу изпълнението" на ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква право и задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото предявяване, като за наличието на която, съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и ако след завеждането на иска по чл. 439 ГПК е изпълнителното производство е приключило на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК /така и Определение № 337 от 21.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 854/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска/.

В случая и видно от книжата по делото, че образуваното срещу ищцата изпълнително дело е било прекратено в хода на настоящия процес, поради пълно погасяване от нейна страна на дължимите към ответника суми, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, от което се налага извода, че за ищцата не съществува правен интерес да води иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, тъй като същият е отпаднал. При тези данни, съдът намира предявените главен и евентуални искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за процесуално недопустими, което именно налага прекратяването на производството по делото, тъй като правният интерес от евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК съществува само при неоснователното продължаване на принудителното изпълнение, каквото не се твърди и не се установява.

В случая съдебният изпълнител е удостоверил извършеното пълно погасяване на задълженията чрез плащане и приключването на изпълнителното производство, поради което разглеждането и уважаването на иска по чл. 439 ГПК, дори като съобразим, че сумите по изпълнителното дело са събрани принудително, няма да предостави на ищцата защита на предявеното от него право в повече от разпореждането на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност за процесните вземания при условията на приключило принудително изпълнение е предявяването на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД съобразно т. 1 от ППВС № 1/1979 г., тъй като принудителното събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. В тази насока и становището в правната литература на проф. Ж. Сталев /БГПП, София, 1988, с. 632/, според което когато принудителното изпълнение е вече приключено, а удовлетвореният кредитор е привиден /изпълняемото право не съществува/, защитата на длъжника се състои във връщане на полученото от привидния кредитор[1]. За пълнота, тук е необходимо да се изтъкне и фактът, че изменение в тази насока от ищцата не е предприето, независимо от това, че същата се е запознала и е взела становище по становището на ответника, съдържащо възражение за недопустимост.

При горните мотиви настоящият съдебен състав намира, че с погасяването на съдебно установените притезателни права на взискателя чрез плащане в рамките на индивидуалното изпълнително производство правният интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отпаднал, като разглеждането и уважаването на сезиращата съда искова молба няма да предостави на ищцата защита на предявеното от него право в повече от 2 разпореждането на съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. С оглед така изложеното и като съобрази, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи и служебно във всеки момент на висящото производство, настоящият състав на СРС намира иска по чл. 439 ГПК за недопустим, поради което и исковата молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.

По разноските: С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ответната страна. Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на кратката продължителност на делото и ниската правна сложност на ищцата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ (съгласно обявените промени във възнаграждението с ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

Отменя хода на устните състезания даден в съдебно заседание на 30.10.2025г.

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. 237854/22.07.2024 г. на Я. Ю.

Д., с ЕГН: **********, с адрес град София, ж.к. „................, срещу „ЕОС Матрикс“ АД, с ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост ІV, бул./ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение вземанията за сумата от 1237,28 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.07.2014г. по ч.гр.д.№ 26006/2014г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20248560400588 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 43357/2024 г. на СРС, I ГО, 29 състав.

ОСЪЖДА Я. Ю. Д., с ЕГН: **********, с адрес град София, ж.к. „................ да заплати на „ЕОС Матрикс“ АД, с ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Младост ІV, бул./ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3