Решение № 566 от 19.07.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Благоевград, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210102719 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр. Бсрещу Община Благоевград, ЕИК 5, с адрес: Адрес: гр. Б представлявано от кмета М С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Б с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Г представлявано от кмета М че ищцата И. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бе собственик на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 97, квартал 13, парцел VII, с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи):

***;

***; ***; ***, ***.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцата И. Д. е придобила по давност правото на собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***.

Твърди се, че от 1959 година до настоящия момент, ищцата и нейното семейство владеят поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 97, квартал 13, парцел № VII, с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи): ***; ***, ***, ***,

***. Сочи се, че процесният имот е индивидуализиран в Скица на поземлен имот № 15290912-17.03.2023 г.

Твърди се, че от 1959 година до настоящия момент, ищцата и нейното семейството владеят и съседния поземлен имот с идентификатор *** и прилежащата двуетажна къща, която е построена през 1959 година. Сочи се, че посоченият имот и двуетажната жилища сграда се владеят лично от ищцата от началото на 90-те години, като поземленият 1 имот с идентификатор *** и прилежащата двуетажна къща са официално прехвърлени на ищцата от нейните родители - ДД., съгласно Нотариален акт № 24, том I, per.

№ 568, дело № 24/ 2012 г. за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *** и Нотариален акт № 139, том I, peг. № 4179, дело № 169/ 2000 г. за дарение на г-жа Д. на двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***. Сочи се, че според ищцата двуетажната къща е построена от нейния прадядо Спрез 1959 година, като от момента на построяване на къщата, прадядото Стоян Дивилски е оградил поземления имот с идентификатор *** и процесния имот с идентификатор № ***. Твърди се, че за ищцата и нейното семейство е била налице безспорна свързаност с процесния имот още от 1959 година.

Излага се, че от 1959 г. до настоящия момент, ищцата и нейното семейството владеят поземлен имот с идентификатор *** и процесния имот с идентификатор М ***, с ясното съзнание, че и двата имота са тяхна собственост. Твърди се, че ищцата самостоятелно е владяла процесния имот от началото на 1991 година до настоящия момент, поради което се сочи, че същата е предприе действия по снабдяване с констативен нотариален акт. Излага се, че през месец март 2023 г., ищцата се е снабдила с данъчна оценка и Скица на поземлен имот № 15-29091217.03.2023 г., от които се установява, че няма данни за собственици или други вещни права по КРНИ към 13.02.2023 г.

Сочи се, че в последствие ищцата подала молба-декларация за признаване на право на собственост върху процесния имот, чрез обстоятелствена проверка до нотариус И чрез кмета на община Благоевград и в тази връзка, от отдел „Общинска собственост“ било издадено удостоверение, в което било посочено, за процесния имот има издаден Акт за държавна собственост (АДС) № 90/6.5.1985 г., като впоследствие се сдобили с въпросния акт отново чрез Община Благоевград.

Сочи се, че процесният имот следва да се разглежда като частна държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), като в спорния акт не било посочено основанието на правото на собственост на държавата, а само разпоредбата на чл.

77 от Наредбата за държавните имоти (НДИ). В АДС не било посочено, коя хипотеза от цитираната разпоредба е относима към конкретния случай. Нещо повече, сочи се, че разпоредбата на чл. 77 НДИ не урежда придобивен способ, а реда за актуване, отчитане и отписване на държавни недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 2 НДИ - на актуване подлежат всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използват като ниви, пасища, градини, лозя и др. Посочва се, че видно от самият акт е, че процесният имот не попада в материалноправния обхват на чл. 77, ал. 2 НДИ, тъй като представлява жилищен парцел, който е в границите на регулационните планове на с. Бучино.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗДС - държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но същият няма правопораждащо действие, по аргумент от чл. 5, ал. 2 и ал. 3 ЗДС. Посочва се, че в този смисъл е и трайно установената съдебна практика, съгласно която актовете за държавна собственост са констативни актове, т.е. нямат правопораждащо и транслантивно действие по отношение на правото на собственост при удостоверяване на възникването, изменението или погасяването на правото на собственост върху имоти държавна собственост.

Твърди се, че процесният имот се владее още от прадядото на ищцата - Сот 1959 г., като от 1959 г. до настоящия момент, никой не е оспорвал владението на имота от ищцата и нейното семейство, като същите са го владели с ясното съзнание, че процесният имот е тяхна собственост. Ищцата в самостоятелно качество, се твърди, че владее имотът от началото на 1991 година до настоящия момент, като имотът е ограден с ограда от всички страни от ищцата и нейното семейство. Излага се, че през 1996 година ищцата е построила и подпорна, циментова стена в имота, на границата с поземлен имот ***. Циментова ограда била построена и от страната на процесния имот, която граничи с улицата. Сочи се, 2 че през 70-те години, бащата на ищцата изградила кладенец, който се ползва от ищцата до настоящия момент. Сочи се, че ищцата е осигурила хидрофорна помпа за кладенеца, която изпомпва вода, необходима за поливане на овощните насаждения в имота. В тази връзка се сочи, че в имота има овощна градина, която се обработва от ищцата и семейството й, като в имота е изградена алея от ищцата и са посадени и цветя. В процесния имот бил изграден и гараж от ищцата.

С оглед на гореизложеното се твърди, че от 1991 г. до настоящия момент ищцата е стопанисвала, обработвала и облагородявала процесния имот, тоест същата е инвестирала в него, вярвайки, че той е нейна собственост. Трети лица не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от ищцата.

Твърди се, че ищцата е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като собственик, следователно, владението на процесния имот от ищцата е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. Сочи се, че ищцата е придобила правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение по смисъл на чл. 79, ал. 1 ЗС предвид факта, че владее непрекъснато имота повече от 10 години. Твърди се, че през 2023 г. ищцата е започнала производство за снабдяване с нотариален акт, с ясното съзнанието, че е собственик на посочения имота и едва тогава е разбрала, че процесният имот е актуван като държавна частна собственост.

Сочи се, че с изменението на разпоредбата на чл. 86 ЗС (ДВ, бр.33/96 год. в сила от 31.05.1996 год.) се лимитира ограничението за придобиване на държавна собственост, само по отношение на придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна собственост. По аргумент на противното се налага изводът, че по отношение на частната държавна и общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение 1.06.1996 година, отпада забраната за придобиване на основание давност на вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна държавна и общинска собственост. Съгласно трайно установената съдебна практика се посочва, че в сходни казуси, началото на давностния срок за придобиване на вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост е започнал да тече на 1.06.1996 г., съгласно изменението начл. 86 ЗС от ДВ бр.ЗЗ от 1996 г., но е спрян в последния ден от срока - 31.05.2006 г. за определен период от време - 7.03.2022 г. С Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. 16/2021г. на Конституционния съд на Република България, бяха обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост. Посочва се, че решението било обнародвано на 04.03.2022 г. и същото е влязло в сила на 08.03.2022 г.

В тази връзка се сочи, че следва да се направи разграничение между спиране на давностен срок и неговото прекъсване. Когато срокът бъде спрян, той започва да тече отначало при отпадане на основанието за спиране. Следователно, се излага, че времето до момента на спирането се включва в общия давностен срок. От 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. придобивната давност не е текла. С влизане в сила от 08.03.2022 г. на Решението на КС, придобивната давност продължи да тече. След периода на спиране, придобивната давност върху имотите - частна държавна собственост и частна общинска собственост, продължава да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност.

Посочва се, че оттук се прави безусловния извод, че ищцата е собственик на процесния имот, въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно непрекъснато давностно владение за повече от 10 години, считано от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 и от 08.03.2022 г. до настоящия момент.

В заключение се сочи, че към настоящия момент не е издаван друг акт за процесния имот, нито от Област Благоевград, нито от Община Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от Наредбата за държавните имоти, която е отменена, считано от 27.09.1886 г. (ДВ, бр. 82 от 27 септември 1996г.), но е приложима към момента на съставяне на спорния акт за държавна собственост М 90/ 6.5.1985 г. - актовете за държавните недвижими имоти по чл. 77, ал. 1, 2, 3

3, 4 и 5 се съставят от службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети или кметствата по чл. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за държавните имоти- при окръжните и общинските народни съвети и кметства на по-големите населени шета, определени от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и на Столичния народен съвет, се създават служби "Държавни имоти" към специализираните органи "Финанси". От изложеното следва, че Община Благоевград е надлежен ответник по възникналия спор.

Твърди се, че възникналата колизия между ищцата и община Благоевград относно правото на собствеността върху спорния имот, пораждат правния интерес на ищцата да сезира съда с искане за произнасяне по съответния спор.

С Разпореждане № 3013/21.12.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.