Определение № 96 от 14.02.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 14.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500072 по описа за 2023 година намира следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 1013/25.07.2022г., постановено по гражданско дело № 79 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:

1.Въззивна жалба вх. № 22876/04.10.22г., уточнена с молба с вх. № 24844/25.10.22г. на В. А. от с. Осеново, обл. Варна чрез адв. Юл. Г. от АКВарна, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, за заплащане на разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до сумата от 12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпления по чл.

119 от НК, по които воденото срещу него наказателно производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста за 24 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Посочено е, че порочността на обжалвания акт се състои в неговата неправилност и неправилно определяне на размера на обезщетението, тъй като не са били отчетени изцяло установените в процеса факти. Освен това в диспозитива не е било посочено, че обезщетението е и за това, че ищецът е бил обвиняем последователно по две обвинения за убийство, като не е посочено това, което е било с правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. Не е било присъдено обезщетение за неправомерно задържане под стража в арест за 96 часа, а само за 24 часа. Тези пропуски се счита, че са оказали влияние при определянето на занижено по размер обезщетение, тъй като не е било отчетено обстоятелството, че 1 обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК е за „тежко престъпление“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Изложено е, че първоначалното обвинение в извършването на това тежко престъпление е обосновало и искането за определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда. Поддържа се, че настъпилият с участието на ищеца инцидент е бил класически пример за неизбежна отбрана, поради което и след като прокурорът не го е отчел, са настъпили вредите на ищеца от воденето на един мъчителен за ищеца съдебен процес, преминал през три инстанции. При липсата на вина, приета в съдебните актове на въззивната и касационната инстанция, ищецът е претърпял описаните негативни преживявания, а отделно от това именно повдигнатото и поддържано обвинение от прокуратурата е създало предпоставките за широкото отразяване на случая в медиите. Претендира се решението да бъде отменено в обжалваната му част и в полза на ищеца да се присъди обезщетение в размер на общо 12 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.21г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, а в полза на адв. Г. – и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., предвид предоставянето на безплатна адвокатска помощ на въззивника.

В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба.

2. Насрещна въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден да заплати на В. А. от с. Осеново, обл. Варна сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпления по чл. 119 от НК, по които воденото срещу него наказателно производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста за 24 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 128.54 лв. на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че в обжалваната му част решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и отхвърляне иска на ищеца. Счита се, че по делото не са събрани доказателства за настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу ищеца наказателно производство. В тази връзка се сочи заключението на СПЕ, че по-големият стрес за ищеца е било от самото деяние и осъзнаването на последиците от същото, а не от самия арест. Освен това към 08.07.22г. експертите са посочили, че при ищеца не е налице психична травма, психическо разстройство, нито влошаване на психичното му състояние, както и че без повдигнатото му обвинение, за него със сигурност са щели да настъпят поне част от проявилите се негативни преживявания, за които той претендира обезщетение. Реакцията на обществото и на близките не е била свързана със самото повдигане на обвинението, а със същността на извършеното деяние. Поддържа се, че определеният размер от 8 000 лв. като обезщетение в случая се явява източник на обогатяване на пострадалия, тъй като наказателното производство е протекло в разумен срок, а действията на 2

Прокуратурата са били изцяло съобразени със закона при наличните доказателства с оглед причинената смърт и яснота относно авторството на деянието. Съобразно изменението на доказателствения материал своевременно са били изменяни и съответните обвинения като не са били налице доказателства от същите да са произтекли вреди за ищеца.

Задържането на ищеца е било в рамките на 22 часа, а след това спрямо него е била приложена най-леката мярка за неотклонение „под надзор на инспектор ДПС“. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна В. А. чрез адв. Юл. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че при събраните в рамките на досъдебното производство доказателства, сочещи на липсата на вина у ищеца и извършването на деянието в условията на неизбежна отбрана, то наказателното производство е следвало да бъде прекратено от прокурора.

Вместо това са били повдигани и поддържани обвинения, както и е осъществено задържане в ареста за три денонощия, които са провокирали негативните преживявания у ищеца и вредите от това следва да бъдат възмездени по справедливост. Претендира се насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена, а на процесуалния представител на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Настоящото производство има за предмет и подадената от адв. Юл. Г. частна жалба, насочена против постановеното по делото определение № 4290/17.11.22г. в частта му, с която е била отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждането му на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Излага се, че в исковата молба е било посочено от ищеца, че се претендира адвокатско възнаграждение, а освен това в съдебно заседание самият той лично е поддържал пред съда исковата си молба, което означавало, че му се оказва безплатна правна помощ. Освен това в текста на чл. 38 от ЗАдв. не е въведено изискване за оформянето на договор за оказването на безплатна адвокатска помощ, а само, че при оказването на такава и насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В с.з. на 02.07.22г. е бил представен и списък по чл. 80 от ГПК с изрично посочване на правното основание по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., което означава, че именно това е било договореното между ищеца и адвоката.

Цитирана е и съдебна практика на ВКС и ВАпС, относима към поддържаното от жалбоподателя становище. Претендира се определението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от ОП-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че по делото не са били представени доказателства, че адвокатската помощ от адв. Г. е била оказана на ищеца безплатно, тъй като това не е било посочено в представения договор, сключен между страните. Претендира се определението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и съответно частната жалба са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваеми съдебни актове и при надлежна представителна власт, поради 3 което същите се явяват допустими.

Решението не е обжалвано от ищеца А. в частта му, с която е отхвърлен иска му за горницата над 12 000 лв. до първоначално предявения размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 46 000 лв., поради което в тази му част е влязло в сила.

Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания в подадените от всяка от тях въззивна и насрещна въззивна жалба, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва производството по делото в открито с.з. на 15.03.23г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4