Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 02.02.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2277/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
Евгений Стайков, Десислава Добрева, Ирина Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20228002902277 по описа за 2022 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 81/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 31/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, в полза на А. С. П. е присъдено допълнително обезщетение в размер на 7 480 лв. по застраховка „Пълно Каско“ полица № 0020185101900996 и допълнително обезщетение за забава в размер на 396, 86 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при оценка на събрания доказателствен материал, което е довело до необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон, а именно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, според който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена стойност, както и чл. 400, ал. 1 КЗ, който предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В процесната хипотеза съставът на Апелативен съд Бургас е използвал „специални знания“, за да определи действителната пазарна стойност на откраднатия автомобил като е прибавил към определената от 1 вещото лице стойност още 20% заради AMG тунинг. Приетата от съда стойност от 38 880 лв. не отговаря на нито една от стойностите, определени от вещите лица. Релевира се, че съдът не е възприел заключението на вещите лица, изслушани в хода на въззивното производство, без да изложи мотиви, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК и създадената съдебна практика.

Според касатора постановяване на решение без да е изяснен въпросът каква е действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие води до нарушаване правата на страната и до необоснованост на решението, тъй като вещите лица в нито едно от заключенията си не са извели извод, че AMG пакетът на процесния автомобил оскъпява цената му с 20%.

Отделно, съдът не е изложил мотиви дали като е определял пазарната цена е имал предвид датата на производство на автомобила, или датата на първата му регистрация като отправна точка. Съдебната инстанция не е направила изцяло самостоятелен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, с което е неглижирала задължението си за обективно всестранно и пълно изясняване на фактите по делото. В касационната жалба се прави искане за постановяване на решение, с което въззивното бъде отменено в обжалваната част с присъждане на разноски.

Ответникът по касация А. С. П. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. В отговора изразява становище за пълно и всестранно изясняване на спора от въззивната инстанция. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представители.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът А. С. П. извежда своята материалноправна легитимация от валиден застрахователен договор на имущество, както и настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобил. Констатирал е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е заплатено от застрахователя. При обжалван от ищеца размер на присъденото му застрахователно обезщетение /31 400 лв./ съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че спорът между страните е концентриран само около този въпрос. Счел е за неоснователни оплакванията на въззивника, че оценката на застрахованото имущество следва да бъде извършена при прилагане на Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховател по чл. 249, т. 1, и т. 2 КЗ /отм./ като се възприемат изводите на вещото лице Апостолова по приетата пред първа инстанция оценителна експертиза. Съдът е допуснал изслушването на основна и допълнителна експертиза в рамките на въззивното производство. Назначените вещи лица са дали заключение при прилагане метода на сравнимите пазарни аналози и коригиране стойностите по офертите с дисконт и увеличение за постигане на резултат към датата на застрахователното събитие и са посочили, че средната цена на автомобила към 17.12.2019 г. /датата на кражбата/ е в размер на 32 400 лв. Съдът е 2 кредитирал изслушаните и приети в хода на въззивното производство експертни заключения, но е приел, че определеното от вещите лица обезщетение следва да бъде завишено с 20% заради тунинговане на откраднатия автомобил – оптичен тунинг на екстериор и интериор. В мотивите на решението е пресъздал отговорите на експертите, дадени при разпита им в съдебно заседание, че подобен тунинг, макар да повишава цената като нов, няма формираща и определяща значимост при оценяването на употребяван автомобил, дори при продажба този фактор може да е отрицателно влияещ върху цената. При формиране на решаващите си изводи обаче съставът на апелативния съд е завишил определеното от Окръжен съд Бургас обезщетение със 7 480 лв. при съобразяване на обстоятелството, че процесният автомобил е бил произведен през 2012 г., добавяйки 20% върху определеното от експертите обезщетение, в резултат на което е присъдил обезщетение в общ размер от 38 880 лв.

Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Бургас и отхвърлени претенциите на А. С. П., е влязло в сила като необжалвано.

С определение № 516/04.07.2023 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Бургас решение за проверка на съответствието му с разрешенията, дадени в решение № 157/2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г. на I г.о., решение № 10/2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г.о., решение № 241/2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на г.о ., ВКС по въпроса:

„Налице ли е задължение на съда да изложи мотиви при преценка на прието по делото експертно заключение, когато не го възприема?“. В цитираните съдебни актове е дадено разяснение, че, когато на съда липсват специални знания, той трябва да ползва експерти, за да установи релевантните за спора факти. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица дори и когато страните не са направили възражение срещу него. При всички случаи той трябва да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертното становище независимо дали го приема или не. При противоречиви становища на вещите лица по изслушани в исковото производство експертизи по въпрос, за отговор на който се изискват специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което да не почива на негови собствени предположения.

Настоящият състав изцяло споделя дадените разрешения по поставения за разглеждане въпрос. В процесния случай въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС по релевантния въпрос и в разрез с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, които изискват съдът да постанови решението си въз основа на приетото от него за установено, да обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, да прецени доказателствата и направи фактически констатации и правни изводи, които да изложи в мотивите към решението. Отделно, съдът е нарушил правилата, регламентирани в чл. 195, ал. 1 ГПК, чл. 202 ГПК и чл. 203 ГПК, които го задължават да ползва помощта на вещи лица, когато изясняването на спорен 3 въпрос изисква специални знания, и да вземе становище по разногласията на вещите лица като изложи подробни мотиви защо приема, респективно не приема едно експертно заключение, а не да постанови решение, обосновано с предположения относно въпроси, за разрешаване на които съдът не притежава специални знания.

Като е прибавил 20% към пазарната оценка на процесния автомобил при отклонение от даденото от експертите заключение без да обоснове този си извод, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е рефлектирало в необоснованост на постановеното от него решение – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Експертите, изслушани в хода на въззивното производство, много ясно са заявили, че AMG тунингът е само оптичен, но не и силов /подобрение на двигателя/ и той оскъпява цената на автомобила с 20%-50%, но само, ако се продава като чисто нов /лист 79 от делото на Апелативен съд Бургас/. На въпрос на съда коя от вариативно дадените стойности считат за най-близка до пазарната стойност на автомобила вещите лица категорично са заявили, че това е стойността, която са дали в първоначалната си експертиза, отчитайки датата на производство, а именно 2012 г., т. е. 32 400 лв.

Решението на Апелативен съд Бургас е неправилно, нарушило е правата на касатора, поради което следва да бъде отменено.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде уважен в размер на 32 400 лв. Няма основание да се приеме, че даденото от трите вещи лица пред въззивната инстанция заключение е необективно необосновано и неправилно. То не е било оспорено и се доближава до заключението на вещото лице Златев, изслушано от първоинстанционния съд и послужило за основа на присъденото от Окръжен съд Бургас обезщетение. Вследствие на този извод претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде увеличена с 53, 05 лв., а не с 396, 86 лв., както е определил въззивния съд с помощта на електронен калкулатор, достъпен на сайта www.calculator.bg.

Поради изложеното, решението на Апелативен съд Бургас следва да бъде отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за трите съдебни инстанции в доказания по делото размер от 8 581, 37 лв. лв., съразмерно с уважената част от исковете и приспадане на присъдените от първа инстанция, а именно – 3 006, 62 лв., а ищецът дължи на ответника разноски за настоящата, въззивната и първа инстанция в размер на 574, 74 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска и приспадане на присъдените разноски от първа инстанция.

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 81/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 31/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, в полза на А. С. П. е присъдено допълнително обезщетение в размер на 7 480 лв. по застраховка „Пълно Каско“ полица № 0020185101900996 и допълнително обезщетение за забава в размер на 396, 86 лв., включително в частта за разноските, вместо което постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, да заплати на А. С. П. сума в размер на 1 000 лв., представляваща разлика между присъдената с първоинстанционното решение сума от 31 400 лв. и дължимото обезщетение от 32 400 лв. по застраховка „Пълно Каско“, полица № 0020185101900996/2019 г. по заведена щета № 0020-185/0045/17.12.2019 г., и сумата 53, 05 лв. – обезщетение за забава на главницата от 1 000 лв. за периода 14.01.2020 г. – 22.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 32 400 лв., считано от 23.07.2020 г. до окончателно изплащане.