Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 463 от 21.12.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 12/2023
Вид
Решение № 463
Подписан
21.12.2023
В сила
18.01.2024
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. гр.Велинград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100012 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, против С. Я. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград ул."Божур" № 3, с които се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 883.62 лв.

/осемстотин осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, по Договор за потребителски кредит № 3039228353, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявление в съда- 28.07.2022 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 228.85 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемдесет и пет ст./, за периода от падежа на първата неизплатена вноска26.06.2020г. до датата на предсрочна изискуемост- 02.10.2020 и лихва за забава в размер на 106.01 лв. /сто и шест лева и една стотинка/, за периода от 02.10.2020 г. до 28.07.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 402 от 29.07.2022 г., по ч.гр.д. № 728, по описа ВРС за 2022 г., кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 663.08 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и осем стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от 1 допълнителни услуги, съгласно Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявление в съда- 02.10.2020 г. до изплащане на вземането.

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 402 от 29.07.2022 г., по ч.гр.д. № 728, по описа ВРС за 2022 г., като съдът отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, поради което в тази част е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, а по отношение на кумулативно съединените искове, поради подаване в срок възражения от длъжника. Твърди, че между него от една страна и С. Я. Х. и Д.Н.Б., от друга на 14.12.2018 г., е сключен Договор за потребителски кредит № 3039228353, по силата на който на ответницата е получила в заем сумата от 1200 лв., по посочена от нея банкова сметка, която се е задължила заедно със съдлъжника си Д.Н.Б. да върне в срок от 36 месеца, като общото задължение по кредита е в размер на 2107.80 лв.. Поддържа се, че е закупен и пакет допълнителна услуги за сума в размер на 1085.04 лв., поради което общото й задължение е в размер на 3192.84 лв.. Твърди се, че нa 27.02.2019 г. между ответницата и ищцовото дружество е сключен Анекс № 1 към ДПК № 3039228353, с който се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2,3 и 4, които трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.

Излага се, че ответницата дължи възнаградителна лихва за периода от падежа на първата неизплатена вноска - 26.06.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост - 02.10.2020 г.. Сочи се, че към настоящия момент сумата, с която е намалено задължението по ДПК № 3039228353 чрез плащане е в общ размер на 1665.40 лв.. Моли се съдът да уважи предявените установителни и осъдителен искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника С. Я. Х., изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена преждевременно, а същевременно не налице идентитет между заповедното и настоящето исково производство и моли съда да прекрати производството по делото. При условие на алтернативност, ако се счете, че исковата молба е редовна и допустима, то моли да се отхвърли като неоснователна, тъй като същата е недоказана нито по основание, нито по размер. Счита, че не се 2 дължи плащане и на договорна лихва от датата за забавяне понеже не била настъпил падежа на заплащане, т.к. не била налице изрична покана от ищеца за заплащането на сумите. Счита също, че определената с ДПК договора лихва не само е прекалено завишена, но и уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави. Уговорения й размер налага извода, че тя е определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява основание за обявяване на нищожността й на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Поддържа, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент па разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Поддържа се, че допълнителните услуги, които са уговорени, ведно с договорената възнаградителна лихва водят до увеличаване общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 49,89 % поради което размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Фиксиран лихвен процент в размер на 41.17 %. Така според ищеца по посочения по-горе договор се е задължила да върне сумата от 2107.80 лева, като реално е била отпусната сума от 1200 лева или горницата от 907.80 лева представлява всичките посочени по-горе такси, съставляващи възнаграждение на кредитора по договора. От своя страна сумата от 907.80 лева съставлява 78.65 % от размера на отпуснатия кредит или над половината от целия отпуснат кредит.

По тези съображения се поддържа, че процесният договор за кредит като нищожен не поражда правно действие, недействителен е на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, преда. 3 от ЗЗД и съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата му стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да 3 докаже, че между него и С. Я. Х. е налице валидно облигационно отношение, по Договор за потребителски кредит № 3039228353 от 14.12.2018 г., изменен с Анекс № 1 от 27.02.2019 г., по силата на които е предоставил на длъжницата процесната сума, а за нея е възникнало задължение за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. По релевираните възражения за нищожност на клаузите в процесния договор в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че не са нарушени императивните разпоредби на ЗПК и ЗПП, както и че е налице индивидуално договаряне на клаузите в сключения Анекс.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 3039228353/14.12.2018 г., подписан и неоспорен от ответницата, се установява, че е изявила воля за сключване на договор за заем с ответното дружество, по силата на който да получи сумата от 1200 лв., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 41,17% или задължението й, съгласно уговореното е в общ размер на 2107,80 лв., което следвало да погаси на 36 равни месечни вноски. Видно от договора страните са уговорили закупуване на допълнителен пакет от услуги на стойност от 1085,04 лв., като възнаграждението за него е следвало да бъде изплатено на вноски, всяка в размер от 30,14 лв.. Срещу посоченото възнаграждение ищцовото дружество е приело да предостави на длъжницата приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план. Следователно съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответницата на задължения по него.

Видно от сключения договор страните са уговорили и предоставяне на допълнителни услуги, срещу заплащане на допълнително възнаграждение ищцовото дружество е приело да предостави на ответницата приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план.

От приетата без възражения съдебно-икономическа експертиза се установи, че ако сумата на допълнителните услуги по договора в размер на 1085,04 лв., бъде включена в общите разходи по кредита, с параметрите на процесния договор от 14.12.2018 г., то размера на ГПР би бил равен на 104,65%, а ако същата бъде включена в общите разходи по кредита, с 4 параметрите на Анекс 1 от 27.02.2019., то размера на ГПР би бил равен на 98,44%. В заключението си вещото лице посочва, че в приложеното по делото от ищеца „Извлечение по сметка“, в табличната част са отразени плащания в размер на общо 1221,55 лв. а в края на същата справка, ищеца посочва като общо платена сума 1665,40 лв.. Сочи още, че в Приложение 1, към заключението са отразени начислени задължения и извършени плащания в размер на 1221,55 лв., а в Приложение 2 същите са отразени в размер на 1665,40 лв., съобразно посоченото от ищеца плащане.

Процесният договор представлява потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид правомощието на съда служебно да прецени неравноправния характер на договорна клауза, което произтича от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см.

Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, С – 243/ 08), а и предвид релевираното от ответницата възражение за нищожност, съдът го намира за основателно по следните съображения.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

В процесния случай ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е ангажирал никакви доказателства в посока, че процесните договорни клаузи са уговорени индивидуално поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.

5

На следващо място и съобразно изложените мотиви по- горе по приложението на чл. 143 ЗЗП съдът счита, че клаузата за заплащане на уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и споразумението в този смисъл не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Видно от него срещу заплащане на възнаграждението кредитополучателят може да се ползва от различни привилегии – приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план. Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по – горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски кредит.