Определение № 149 от 30.05.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Монтана, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600157 по описа за 2023 година Образувано е по частна въззивна жалба от В.И.- управител на „ В.и К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в град *срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60 от 15. 03. 2023 година, постановено по ЧНД № 107 / 2023 година по описа на Районен съд – Лом, с което е оставена без разглеждане като НЕДОПУСТИМА жалбата му срещу постановление за прекратяване на досъдебно производство, водено по ДП № 305 / 2022 година по описа на РУ – Лом. Счита определението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, моли същото да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като се запозна с материалите по делото и възраженията в жалбата, въззивния съд установи следното:

Първоинстанционния съд приел, че жалбата е НЕДОПУСТИМА, без да я разгледа по същество.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 28.03.2022 година е образувано досъдебно производство № 305/2022 г. по описа на РУ *, пр. пр. № 664/2022 г. по описа на РП *за престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК – срещу лицето, което на неустановена дата, преди 12.10.2021 година, в землището на село *, обл. *, само или чрез другиго осъществило неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, с което създало условия за непълно отчитане на потребената вода. След проведено разследване с постановление на наблюдаващия прокурор от 13.02.2023г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр.

1 с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.

Настоящата инстанция споделя изцяло направеният извод от ЛРС, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, което няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК от престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, поради което не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 243, ал.4 от НПК.

Жалбата против постановлението на РП Монтана за прекратяване на наказателното производство е подадена пред първостепенния съд от В.И.управител на „ В.и К.“ ООД– юридическо лице, което по никакъв начин не попада в категорията „пострадал” по смисъла на разпоредбата чл. 74, ал. 1 от НПК, дефинираща това понятие като – „лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението”, като аналогична на тази норма е и разпоредбата на чл.76 НПК.

Безспорно е, че чл. 243, ал. 4 от НПК дава право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. В конкретния случай съдия - докладчика по делото е приел, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, което няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, и не е налице правен интерес от обжалване на постановлението, и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК.

Разпоредбата на чл. 234в, ал.1 от НК систематически се намира в специалната част на НК, в Глава шеста, озаглавена „Престъпления против стопанството”, Раздел II „Престъпления в отделни стопански отрасли“ и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани с отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, но само в аспекта на създаване на условия за това.

Следователно, без да се подлага на анализ въпроса, дали това престъпление има имуществен характер в по - широк смисъл, в случая следва да се отбележи, че от него не биха могли да настъпят, като пряка последица имуществени вреди, тъй като такива съставомерни вреди не са включени като обективен признак в състава по чл. 234в, ал. 1 НК. Следователно престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици. В състава на престъплението не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се 2 изразява и конкретният престъпен резултат.

В случая със състава на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК се криминализира деяние, с което се осъществява въздействие не по установения ред и средства за това, върху уредите за търговско измерване и е необходимо то да е от такова естество, че да създаде условия за непълно отчитане, и с осъществяването му престъплението е довършено. Ирелевантно е дали реално се е стигнало до непълно и неточно отчитане и в чий пасив са настъпили евентуални имуществени вреди.

Изложеното изключва извода, че в настоящата хипотеза е възможна фигурата на „пострадал” по воденото досъдебно производство с оглед квалификацията на престъпния състав.

Довод в подкрепа на горепосочения извод следва да бъде изведен и от граматическото тълкуване на разпоредбите на член 74, ал.1 НПК „Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“ и чл. 84, ал.1 от НПК „Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци“. Видно и от двете редакции на текста имуществените вреди следва да са претърпени от престъплението, т.е. да са съставомерни – включени в обективните признаци на състава на престъплението. Само съставомерните вреди причинени с престъплението обуславят наличието на възможност дадено физическо или юридическо лице да придобие качеството на пострадало лице или ощетено юридическо лице, което е необходимата процесуална предпоставка същото да бъде конституирано в качеството на граждански ищец.

От своя страна разпоредбата на член 234в от НК не предвижда в законовия си състав настъпването на съставомерни вреди, поради което се изключва наличието на пострадал от това конкретно престъпление.

Същевременно в разпоредбата на член 243, ал.7 от НПК (Предишна ал.

6, изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е предвиден кръгът от участници в процеса, които имат право да обжалват определението на първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство, който съвпада с кръга от лица по ал.4 (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), на същата разпоредба, където са посочени лицата имащи право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство.

В жалбата се сочи довод, че тъй като на дружеството е изпратен препис от постановлението за прекратяване на досъдебното производство от страна на прокуратурата, това обстоятелство обуславя неговата процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване пред съответния първоинстанционен съд, тъй като в едно бъдещо съдебно производство, дружеството би могло да се легитимира като граждански ищец. Този довод, въззивният съдът намира за незаконосъобразен, тъй като съгласно 3 разпоредбата на член 248, ал.2 от НПК, единствено първоинстанционния съд е компетентен да се произнесе с определение по направените искания за конституиране на страните в съдебното производство, в това число и гражданските ищци.

Никакви други обстоятелства не биха придали качеството на страна в съдебното производство на когото и да било от участниците в досъдебното производство, още по-малко изпратени книжа от страна на представителите на прокуратурата. Необходимата гаранция за контрола по законосъобразността на прекратителните прокурорски актове, относима към сходни с разглеждания случай, е с предоставената правна възможност по-горестоящата прокуратура да извърши служебна проверка по реда на член 243, ал.10 от НПК.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, затова на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, въззивния съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 60/15.03.2023 г. на РС Лом, с което е оставена без разглеждане подадената жалба от „ВиК“ ООД град *, срещу постановление на РП Монтана от 13.02.2023г. с което е прекратено досъдебно производство № 305/2022 г. на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК като недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва прокурорския акт по реда на чл.

243, ал.4 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4