Решение № 3032 от 21.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3032 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100509832 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. М. срещу решение № 11888/06.07.2023г., постановено по гр. д. № 38659/2022г. на СРС, 39 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на В. Г. И. да заплати на А. А. М. сумата от 592.26 лв., представляваща припадаща се част, съобразно притежавани от ответника права от собствеността от извършени разходи за изработка на нова врата, демонтаж и монтаж на входна врата, монтаж на дръжка, монтаж на защитен патрон, материали и труд за обръщане и измазване около касата на вратата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 18.07.2022г., до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа, че съдът не е обсъдил дали направените разноски не могат да бъдат приети като полезни такива, а не единствено като необходим разход. Излага доводи, че „тежести“ по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС могат да бъдат единствено необходимите разноски, докато полезните такива представляват „ползи“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗС. Още с исковата молба са претендирани не само необходимите разноски, но и полезните такива. Твърди, че разходът за смяна на входна врата е необходим разход, евентуално полезен такъв. Излага съображения, че неправилни са изводите на СРС, че подмяната на дървената врата с метална такава представлява луксозно подобрение.

Моли решението да бъде отменено, а предявените искове уважени изцяло като основателни и доказани.

1

В установения от закона срок, въззиваемият В. Г. И., е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Съгласно разясненията дадени в ППВС 6/1974 г. и ТР № 85/02.12.1968 г. по гр.д.

№ 149/68 г. на ОСГК на ВС при защита правата на съсобственик, направил разноски по съсобствен имот следва да се направи разграничение според отношението на останалите съсобственици – ако разноските са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността им се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, като при последните два случая се държи същевременно и сметка за вида на разноските – необходими или полезни.

В случая е налице специфична форма на съсобственост. Става въпрос за жилищна сграда, в която отделни етажи, принадлежат на различни собственици – съсобствеността е и тясно квалифицирана като етажна такава, тъй като попада в дефиниционното поле на разпоредбата на чл. 37 от ЗС.

По делото не се спори, че е извършена смяна на врата на съсобствената сграда от страна на един от съсобствениците.

Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС определя кое има характер на „общи части“ в сгради, представляващи етажна собственост, както и, че те, съгласно ал. 3, не може да се делят.

Външната врата на такава сграда е обща част съобразно императивната норма на чл. 41 от ЗС и всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.

В случая самостоятелните обекти в процесната сграда са три и принадлежат на 2 три групи съсобственици, като собственикт на трети етаж не е страна по настоящето дело.

Ето защо, в случая намира приложение чл. 3 от ЗУЕС, съгласно който за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността.

Въпросът за управлението, каквото представлява извършването на смяна на външната врата, е следвало да се реши, при липса на единодушие, от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общия имот, а всеки съсобственик да участва в разноските за този ремонт, съразмерно с частта си.

Относно разпределянето на разноски, извършени в сграда етажна собственост, е формирана непротиворечива практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. Разяснено е, че и необходимите, и полезните разноски, са за сметка на собствениците на сградата, като принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото събрание има значение за правно основание, на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. При наличието на одобрение от лицето, в чийто интерес е предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или последващо), отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл.

61, ал. 2 ЗЗД, гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само, ако работата е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

На още по-голямо основание, а и предвид изричната норма на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, без решение на общото събрание етажен собственик може да извърши с негови собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата, като останалите съсобственици му дължат част от сторените разходи, съобразно дела си. За дължимостта им е без правно значение дали етажният собственик 3 се е съгласил с тяхното извършване, дали през този период е ползвал имота си и причините за това, тъй като самото естество на ремонта, а именно наложителността му да се възстанови, поддържа или приведе съобразно функционалното й предназначение съответната обща част, предполага, че той винаги е в полза и на неучаствалия в разхода етажен собственик.

В горецитираната съдебна практика също така е разяснено, че различната уредба на последиците от поддържането и възстановяването (т. нар. „необходими разноски“) и от подобряването (т. нар. „полезни разноски“) налага във всеки отелен случай да се преценява необходимостта от извършването на съответната работа. Приема се, че необходимите разноски са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и др.) или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение. От друга страна, полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения.

Преценката за вида разноски, извършени по отношение ремонтни дейности на общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на общите части, изначалния вид на сграда, нейното предназначение и обстоятелствата (причините), наложили да бъде сторен един разход.

В т. 8, 9 и 12, §1 от Допълнителните разпоредби от Закон за управление на етажната собственост са дадени легални дефиниции на използваните в закона понятия „необходим ремонт“, „неотложен ремонт“, „полезни разходи“, които също са ориентиран за определяне дали сторени разноските за общите части са необходими или полезни.

Съдът споделя изводите на СРС, че в случая не става въпрос за необходими разноски, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че старата врата е изпълнявала предназначението си.

Според настоящия състав смяната на вратата обаче представлява полезен разход по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС. Извършен е във връзка с естествената амортизация на външната врата, не е нормативно предвидено и е извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване. Несъмнено с него се увеличава стойността на общите части.

Още в исковата молба ищецът е посочил, че претендираната сума представлява „припадаща се част от тежестите – необходими и полезни разноски”. Въпреки това, дори да не беше посочено изрично от ищеца, че става въпрос за полезни разноски, това не е основание за отхвърляне на иска, при положение, че се установи, че са извършени такива. В Решение на ВКС-I ГО № 242/21.12.2015г по гр.д.№ 3664/2015, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои-подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. Така общата идея на 4

Законодателя е да не бъде допускано неоснователно обогатяване чрез отхвърлянето на иска на посоченото от ищеца основание, щом като по делото са налице доказателства, че неоснователно обогатяване е налице, макар и на друга сходна разпоредба на закона.

Затова в правомощията на съда е да определи качеството на лицето, наличието на противопоставяне и характера на извършените подобрения и едва тогава да присъди дължимото обезщетение на база правното основание, приложимо към конкретния случай. В подобен смисъл е и разрешението, дадено и в решение № 86/15.07.2014 по гр.д.№ 1515/2014 на ВКС.

Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части.