Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1858 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1441/2025
Вид
Определение № 1858
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1858 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501441 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Д., срещу разпореждане с рег. № 12227 от 28.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 6347/2025 г. на ПдРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Б. Н., ЕГН: **********. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Б. Н. за вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 26.08.2023 г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД/ с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД/, който дружеството-заявител е придобило въз основа на Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.11.2023г. Заповедният съд, констатирайки нередовност, е оставил заявлението без движение, като с разпореждане от 04.04.2025 г. е указал на заявителя в едноседмичен срок от съобщението да изложи твърдения досежно извършвани ли са плащания по договора, колко и какви вземания са покрили същите. В указания му срок заявителят не е отстранил констатираните от заповедния съд нередовности, като в подадената на 17.04.2025 г. по делото молба е посочено, че тези факти и обстоятелства подлежат на доказване от длъжника в исково производство. С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, поради това, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на 1 обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения, касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е възникнало вземането. Разглеждането на останалите възражения в частната жалба, касаещи разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, би било резонно, в случай че формално заявителят има качеството кредитор. Доколкото жалбоподателят не е установил, че има качеството кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./

Като краен резултат е правилен извода на първостепенния съд, че следва да се остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, макар и изложените от въззивната инстанция съображения да са различни. Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с рег.№12227/28.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. №6347/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXIII граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2