Определение № 11158 от 21.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11158 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505111 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД срещу определение № 10007 от 12.03.2026г., постановено по гр.д. № 51509/2025г. по описа на СРС, 46-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на решение № 2059 от 04.02.2026г., постановено по същото дело.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото в полза на представлявалото насрещната адвокатско дружество „К. и Ж.“ адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 204,52 евро било несправедливо и несъответно на обстоятелствата по делото. Спорното обстоятелство по делото било единствено нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, за което съдът следял и служебно. Спорният предмет бил сведен единствено до изследване на договорните клаузи, като по въпроса имало формирана многобройна практика. Счита, че разноските в подобни производства не следвало да стават източник на неоснователно обогатяване, поради което моли възнаграждението да бъде намалено от 204,52 евро на 153,39 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата адвокатско дружество „К. и Ж.“ е подал отговор на частната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционният съд бил определил размера на възнаграждението в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице – ответник в производството – срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за 1 обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че съобразно решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-438/2022 и решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се касае до наредбата в нейната актуална редакция /изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г./ съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от нея тя урежда единствено критериите за определяне на възнагражденията при липса на писмен договор и в хипотезите на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, т.е. посочените в нея размери нямат обвързващ характер, а служат за ориентир на съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в изрично посочените хипотези.

Следва да се подчертае обаче, че предмет на преюдициалното запитване, разгледано от СЕС, е съответствието на националната правна уредба със забраната за несъвместими с вътрешния пазар съглашения, ограничаващи конкуренцията. Не е бил предмет на запитването, нито е обект на съмнение въпросът, дали адвокатите следва да получават справедливо и обосновано възнаграждение за положения от тях труд, респективно дали страните следва да бъдат обезщетени за сторените в тази насока разноски в съответствие с изхода от делото, когато те са в рамките на справедливия и обоснован размер. Нормите на чл. 36, ал. 1 ЗАдв и чл. 36, ал. 2 ЗАдв не противоречат на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и няма основание да бъдат игнорирани. При прилагане на тези норми следва да се държи сметка за печалбата на адвоката, чието реализиране е една от преките и непосредствени цели на договора за правна защита и съдействие.

Следователно неприложимостта на Наредбата не поражда извод, че съдът може да намалява възнаграждението до произволно избрани суми, а същите следва да бъдат обосновани от обстоятелствата по делото като неговата фактическа и правна сложност, материалния интерес на спора извършените от процесуалния представител действия и другите обстоятелства от значение за размера на възнаграждението.

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен от А.И.М. срещу „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от 19.06.2025г. към паричен заем № 3199523, сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

Цената на така предявения иск съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е 1500 лева. Производството е приключило в едно открито съдебно заседание, като са приети единствено приложените от страните писмени доказателства. Извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на исковата молба и молба-становище по хода на делото.

Фактическата и правна сложност на делото е ниска, обичайна за подобен вид дела. С оглед тези характеристики и като взе предвид обичайния в практиката размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева по дела с такъв предмет, сходен материален интерес и ниска фактическа и правна сложност, настоящата инстанция намира, че определеният и присъден 2 от първоинстанционния съд размер на адвокатскто възнаграждение от 204,52 евро не е прекомерен и съответства напълно на обстоятелствата по делото.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ай Тръст“ ЕООД частна жалба срещу определение № 10007 от 12.03.2026г., постановено по гр.д. № 51509/2025г. по описа на СРС, 46-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3