Решение № 10476 от 02.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10476 гр. София, 02.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110145672 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .... като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва:

2 627,49 лв., представляваща за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 429,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. (а не 15.09.2021 г., както погрешно е отразено в титулната част на доклада по делото) до 04.10.2022 г.; 45,37 лв., представляваща за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 9,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г., поправена с разпореждане за отстраняване на ОФГ от 30.08.2023 г., при следните квоти: по отношение 1 на С. Д. Г. - 1/2, а именно: 1 313,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 214,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 19.10.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. Б. Г. - 1/2, а именно: 1 313,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 214,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. Д., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не е доказано наличието на договорни отношения с ищеца, доставянето на топлинна енергия, чиято цена да възлиза на посочената стойност, както и, че качеството на същата съответства на БДС за топлопреносната мрежа.

Считат, че се дължи цена единствено за доставена и реално консумирана топлинна енергия, а не за презюмирана и начислена такава. Оспорват в периода от 01.05.2019 г. со 30.04.2021 г. да са използвали доставена от ищеца топлинна енергия. Счита, че е необходима писмена форма за действителност на договора за доставка на топлинна енергия, какъвто отричат да е бил сключен. Оспорват писменото приемане на общите условия от тяхна страна. Считат исковите суми за недължими, позовавайки се на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г., с който се гарантира реалното отчитане на консумираното количество енергия от крайния потребител, а не прогнозното такова.

Оспорват коректното разпределение на топлинната енергия между отделните обекти в рамките на сградата – етажна собственост. Оспорват доказателствената стойност на представените извлечение от сметки и съобщения към фактури, тъй като удостоверяват изгодни за издателя им факти, няма данни да са им били връчени, а освен това не отговарят на изискванията на чл. 6 от ЗСч. Допълват, че съгласно общите условия при неплащане на дължимите суми за период от повече от 2 месеца, ищецът е следвало да спре топлоподаването на топлинна енергия, което той не доказва да е сторил. Оспорват и претенциите за лихва, тъй като не са поставени в забава. Правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, чийто падеж е настъпил преди 19.10.2019 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ...не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна 2 енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от тях, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Найнапред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.01.1991 г. (л. 102 от делото), съставен на основание заповед № ДИ-03-117/18.01.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС „Люлин“, се установява, че С. Д. Г. и М. Б. Г. са придобили собствеността върху апартамент № 6, находящ се в гр. София, бл. 730, вх. А, ет. 2, заедно с избено помещение № 6 и 0,970 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед описанието на административния му адрес съдът прави извод, че същият изцяло съответства на имота, за който се отнасят исковите претенции. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от 21.01.1991 г. посочените лица да са били в брак, поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал.

2 ЗС. Нещо повече, наличието на съсобственост по отношение на него се потвърждава и от данните, удостоверени в представеното искане за вписване на възбрана с изх. № 06787/27.01.2020 г. на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ във връзка с образувано изпълнително дело № 20198380406642 по описа на същия, адресирано до Агенция по вписванията (л. 20 от делото), по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6, находящ се в ...., ет. 2, който по описание и административен адрес също изцяло съответства на имота, описан в договора за продажба на държавен недвижим имот от 21.01.1991 г. Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването впоследствие на разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 6, съдът приема, че в рамките на исковия период именно С. Д. Г. и М. Б. Г. се легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/2, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо, тъй като обсъдената по3 горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца такива или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били съсобственици на процесния апартамент № 6 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.