Решение № 3194 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3194 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100511223 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20074864/23.03.2021 г., постановено по гр. д. № 150/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав, е признато за установено, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че М. В. Р. и Д. Н. Р. дължат разделно при равни квоти на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 101,08 лева – стойността на потребена топлинна енергия за периода май 2017 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сумата в размер на 121,11 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2018 г. – 24.08.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците са възложени в условията на разделност при равни квоти сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, както и разноските в исковото производство в размер на 275 лева.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответниците М. В. Р. и Д. Н. Р., чрез адвокат А. М..

Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване на същото в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че решаващият съд е достигнал до погрешни изводи, необсъждайки своевременно релевираните възражения за погасителна давност на част от претендираните вземания, липса на покана за заплащане на услугата за дялово разпределение и нищожност на част от клаузите на приложимите Общи условия на ищцовото дружество. Излагат се пространни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при отстраняването на процесуалния представител на ответниците от проведеното първо открито съдебно заседание по делото пред Софийски районен съд, като се сочи, че не са били налице основания за неговото отстраняване или за налагането на глоба по чл. 89 ГПК. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 06.10.2022 г. последният моли съда да постанови решение, с 1 което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с абонатен № 42973, като дължат на ищеца в условията на разделност при равни квоти заплащането на сумата в общ размер на 222,19 лева, от която: 101,08 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 31.08.2020 г. до окончателното плащане; и 121,11 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 24.08.2020 г. Във връзка с депозирано на 31.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41355/2020 г. по описа на СРС, 78 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 949,83 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г.; 114,79 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г.

– 24.08.2020 г.; 30,91 лева – главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г.; 6,32 лева – лихва за периода 31.08.2017 г. – 24.08.2020 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са извършени 2 частични плащания, всяко от които в размер на сумата от 439,83 лева, като ищецът претендира установяване съществуването на неизплатения остатък от 222,19 лева, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците М. В. Р. и Д. Н. Р., чрез адвокат А. М., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Позовават се на изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията за доставена ТЕ и дялово разпределение за месеците май, юни и юли 2017 г. Сочат, че за останалия процесен период вземанията са били погасени чрез плащане. Считат за неоснователни претенциите за заплащане на цена на услугата за дялово разпределение и обезщетение за забава върху тази цена поради липса на отправена покана за плащане на задължението преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се нищожност на клаузите от Общите условия /ОУ/ на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи падеж на задължението за плащане, обвързано с притежаване на специално техническо средство от страна на потребителя. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 41355/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 78 състав, от което се установява, че на 31.08.2020 г.

„Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу М. В. Р. и Д. Н. Р. за заплащане в условията на разделност при равни квоти на следните суми: 949,83 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г.; 114,79 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 24.08.2020 г.; 30,91 лева – главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г.; 6,32 лева – лихва за периода 31.08.2017 г. – 24.08.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че ответниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с абонатен № 42973. Претендират се сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 16.09.2020 г. по ч. гр. д. № 41355/2020 г. по описа Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 78 състав, съдът е постановил издаване на исканата 2 заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК Д. Н. Р. е депозирала възражение по чл. 414а ГПК срещу заповедта за изпълнение, като е заявила, че е изпълнила частично задължението по издадената заповед съгласно приложено платежно нареждане от 22.11.2020 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК М. В. Р. е депозирал възражение по чл. 414а ГПК срещу заповедта за изпълнение, като е заявил, че е изпълнил частично задължението по издадената заповед съгласно приложено платежно нареждане от 22.11.2020 г.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на неизплатената част от вземанията си по исков ред.

С определение по реда на чл. 140 ГПК СРС е конституирал като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 13.07.2007 г., по силата на който Столична община, като продавач, е прехвърлила на Д. Н. Р. и М. В. Р., като купувачи, собствеността върху апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. „****, ет. 2, срещу заплащане на сумата от 25 070,13 лева.

Видно от представения по делото протокол от проведено на 14.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 29.08.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „****“, ****, вх. А, Б и В, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната ТЕ в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № УN № 94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са приети извлечение от сметка и съобщение към фактура № 0096556226 от 31.07.2018 г. – на стойност 309,92 лева с начислен ДДС, и фактура № 0106372975 от 31.07.2019 г. на стойност 639,44. лева с начислен ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

3

Във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи настоящият състав намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – искове за вземания за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, и за плащане на обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия.