Решение № 10904 от 04.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50498/2025
- Вид
- Решение № 10904
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10904 гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110***498 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕГН ***********, срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ **********, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 325,86 евро /637,33 лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ във връзка Щета № 470424252526***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 30.10.2025 г., до окончателното й плащане.
Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕГН
***********, основава исковите си претенции на твърдения, че на 01.05.2025 г. в гр. София, при движение по ул. „*************“ № 101 ( уточнение по чл.
143, ал. 1 ГПК), водачът на лек автомобил „БМВ 640 D X Drive“, с рег. № **********, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпват материални вреди за превозното средство. Твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в Застрахователна полица № 4704240300007***, валидна към датата на ПТП, въз основа на който била заведена Щета № 470424252526***.
1
По същата било одобрено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 637,33 лв. в полза на собственика на увреденото МПС. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение бил встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на 04.08.2025 г., за заплащане на процесната сума, но ответникът отказал да удовлетвори претенцията. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ **********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. М.К., с който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че по делото липсва приложен Протокол за ПТП, респ. – снимков материал. Счита, че не може да се установи наличието на твърдяното препятствие без посочване на мястото, размера и особеностите на същото. Посочва, че от доказателствата по делото не се установява наличието на дупка на пътното платно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
Установява се, че по силата на застрахователна полица №
4704240300007*** към датата на ПТП, автомобилът „БМВ 640 D X Drive“, с рег. № ********** е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско Стандарт“. Между страните са отделени за безспорни обстоятелства, че пред ищеца е била образувана Щета № 470424252526***, като по същата е одобрено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 637,33 лв. в полза на собственика на лек автомобил „БМВ 640 D X Drive“, с рег. № 2
********** във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 01.05.2025 г.
От заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
07.05.2025 г., декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, опис – заключение и доклад по претенция от 07.05.2025 г., както и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че на 01.05.2025 г., лек автомобил „БМВ 640 ДХ Драйв“ с рег. № ********* се движи по ул. ************* и в района на №101 , превозно средството преминава през дупка на платното за движение. От техническа гледна точка вещото лице определя, че всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.05.2025 г. произшествие. Към тази дата, процесното МПС е било в експлоатация 7 години, 3 месеца и 29 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 02.01.2018 г. Стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил изчислена на база средни пазарни цени съгласно към датата на ПТП е 750,40 лева.
От показанията на свидетеля В. В. Л., водач на увреденото МПС се установява, че през 2025 г. е претърпял пътен инцидент , при управление на автомобил БМВ – шеста серия, настъпил на ул. „*************“ , при който едновременно спукал две гуми (предна и задна дясна гума) в доста голяма остра дупка, която била леко изкривена осмица, с дължина около метър и ширина около 80 см. Ръбът на дупката бил остър, а автомобилът бил с нископрофилни гуми. Дълбочината на дупката бил около 10 см., може и повече. Нямало никаква сигнализация на дупката. Видял дупката в последния момент, но нямало как да я избегне. Извикал пътна помощ. Показанията на свидетеля Л. са логични, последователни и се възприемат от съда като достоверни. Изготвеното въз основа на уведомлението за щета /в което са възпроизведени същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред съда/ заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ и свидетелските показания доказват механизма, причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата/ ЗП/, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно 3 ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид горното, съдът приема, че е налице основание за възникване на регресното право, като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника, а възраженията на ответника, че е пасивно нелегитимиран са неоснователни.
Съдебната практика приема, че стойността на застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години /а в някои хипотези - не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Не се твърди нито установява автомобилът да е бил в гаранция към датата на ПТП, ето защо дължимото обезщетение възлиза на 750,40 лева.
Установява се по делото , че сума в размер на 637,33 лева е платена от застрахователното дружество, поради което за този размер възниква регресното вземане. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
4
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 495,54 евро /за държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел и адвокатско възнаграждение, платено по банков път/. Ответникът няма право на разноски предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „*********” № 33, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕГН *********** на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 325,86 евро /637,33 лева/, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „БМВ 640 D X Drive“, с рег. № **********, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 01.05.2025 г., на ул.
„*************“ № 101 по Щета № 470424252526***, заедно със законната лихва от 30.10.2025 г. до погасяване на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 495,54 евро, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5