Решение № 201 от 26.11.2025, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 180/2025
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Нова Загора, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100180 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4” Бизнес Парк София сгр.№ 6, чрез адв.В. П. Г. от САК против Е. Й. Р. с ЕГН ********** и адрес: *** за установяване на вземане в размер на 296.44 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
В нея ищецът посочва, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Е. Й. Р. било образувано ч.гр.д № 20242220101560/2024 г. по описа на РС - Нова Загора. Против длъжницата била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 296.44 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на посочената сума, която представлявала 82.04 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 214.40 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Излага следните факти:
1. Между мобилния оператор „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и ответницата Е. Й. Р. били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника бил абонат на дружеството. По повод договор за мобилни услуги от дата 05.05.2016 г., сключен между страните, ответницата била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер 005111053 и титуляр по предпочетения мобилен номер 359896560795 с избрана абонаментна програма Тотал Макс 49,99лв. промо 37,99 лв., като е 1 уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 21.07.2024 г.
2. Впоследствие бил сключен договор за мобилни услуги от дата 03.07.2020 г., за ползване на мобилен номер 359896605716. Абонатът сключил и Допълнително споразумение от дата 21.07.2022 г., съгласно което е избрал да ползва абонаментен план Тотал Макс 49,99лв. промо 37,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 21.07.2024 г.
Въз основа на посочените договор ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружеството мобилни услуги, като потреблението му било фактурирано под горепосочения клиентския номер на абоната.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, но неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от дата 01.12.2022 до дата 31.01.2023 г. Йеттел издал:
Фактура № 7345253270/01.01.2023 г. за отчетния период на потребление от 01.12.2022 до 31.12.2022 г. с дължима стойност за плащане в размер на 37.10 лв. (тридесет и седем лв. и 10 ст.) за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума била платима в срок 16.01.2023 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура № 7346532414 / 01.02.2023 г. за отчетния период на потребление от 01.01.2023 - 31.01.2023 г. с дължима стойност за плащане в размер на 44.94 лв. (четиридесет и четири лв. и 94 ст.) за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума била платима в срок 16.02.2023. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност на 82.04 лв., фактурирани за два отчетни месеца за месец 12/2022 г. и месец 01/2023 г., а към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 82.04 лв. ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор, поради което Йеттел е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Е. Й. Р. за ползваните абонаменти и издал крайна Фактура № 7349103156/01.04.2023 г., в която били начислени суми в размер, както следва: 214.40 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; на 82.04 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, а именно процесните суми в 2 настоящото производство.
С оглед изложеното в настоящото производство интерес за ищеца представлявали начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които претендирал на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги чл.75, вр. с чл.196, в) от ОУ, както и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, която претендирал на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП спогодба, по която страна било „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Разяснява се, че датата на деактивация на процесния абонамент била 22.02.2023 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал Макс за мобилен номер 359896560795 до 21.07.2024 г., съгласно Допълнително споразумение от дата 21.07.2022 г. Тотал Макс за мобилен номер 359896605716 до 21.07.2024 г., съгласно Допълнително споразумение от дата 21.07.2022 г., съгласно Договор за мобилни услуги, а неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил и крайната издадена фактура и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка сим карта, по отношение на която било налице прекратяване.
Разяснява се, че към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с КЗП, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите била в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.
Също и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не бил изтекъл, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответствала на оставащия срок на договора.
3
С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка, съгласно уговорените правила с КЗП и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.1 от индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно, че неустойката в размер на 214.40 лв. формирана, както следва:
- 201.53 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.07.2022 г. за мобилен номер 359896560795, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
- 12.87 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.07.2022 г. за мобилен номер 359896605716, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Е. Й. Р. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Сочи, че според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите), да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен 4 ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът Е. Й. Р. била подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала процесните мобилни номера и не изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не ги била заплатила.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Сочи още, че представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.