Решение № 1125 от 03.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000500298 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260107/06.12.2021 г., постановено по т. д. № 9/2021 г. по описа на СОС, ТО, 5 с-в, изцяло е отхвърлен предявеният от Г. А. П. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 75000 лв. (след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното на 05.10.2021 г. о. с. з. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер от 50000 лв. на 75000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди (изживени болки и страдания от настъпилата на 12.03.2018 г. смърт на нейния баща А. Й.

Г.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 13.01.2021 г. до окончателното му изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че в процеса на доказване не е установен по несъмнен начин (чрез пълно доказване) от ищцата един от правопораждащите спорното материално право юридически факти, а именно че водачът на т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105”, с рег. № *** - В. И. Ж., е извършил твърдяното противоправно деяние, вследствие на което е настъпил непоправимият вредоносен резултат - кончината на бащата на ищцата.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано изцяло от ищцата - за присъждане на заместващо обезщетение за причинените й след смъртта на нейния баща неимуществени вреди в размер на сумата от 75000 лв. Въззивницата поддържа, че решението е необосновано, тъй като, макар и от събраните по делото доказателства, вкл. и от изслушаната САТЕ да се установява по несъмнен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП, при което е починал нейният баща, да е виновното поведение на водача на т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105”, СОС е достигнал до правния извод, че този водач на МПС не е извършил твърдяното противоправно деяние. В тази насока излага правни съображения за 1 предотвратимостта на релевантното ПТП, в случай че водачът на т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105” е бил спрял не изцяло на пътното платно, а плътно в дясната му част, респ. ако той е бил сигнализирал, че е спрял аварийно на пътното платно, не би се достигнало до настъпване на процесното застрахователно събитие - загиналият водач на микробус „Рено Мастер”, с рег.

№ *** би възприел своевременно спрения на платното товарен състав, като би предприел действия по спиране или заобикаляне на товарния автомобил.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като счита, че първоинстанционният съд обосновано въз основа на правилното анализиране на събраните по делото доказателства, е достигнал до законосъобразния извод за неустановеност на твърдяното противоправно поведение на водача на процесния т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105”. Поддържа и своевременно релевираното частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СОС, ТО, 5 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От представения по делото Констативен протокол с рег. № 1006р-4118/13.03.2018 г., издаден от компетентен орган при ОД на МВР-Пазарджик, се установява, че на 12.03.2018 г., в гр. Пазарджик, на път II-37 в посока с. Главиница-гр. Пазарджик, т. а. „Рено Мастер”, с рег. № ***, се удря в гребло на фадрома, натоварена на т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105”, с рег. № ***, намиращ се на платното за движение (паркиран).

Този Констативен протокол съставлява годно доказателствено средство, тъй като по своята правна природа той представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - съставен е от компетентно длъжностно лице (разследващия орган), в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с 2 обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено.

От приетата от СОС като компетентно изготвена и неоспорена от страните първоначална САТЕ, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, вкл. и съставения в образуваното досъдебно производство Протокол за оглед на местопроизшествие, се изяснява правнорелевантният факт, че на 12.03.2018 г., към 18,40 ч. в сумрака, но във видимата част на денонощието, в гр. Пазарджик, в дясната лента за движение, с посока от с. Главиница към гр. Пазарджик, в зоната на километър 133+000, в близост до постройка, собственост на фирма „Федон” е настъпило ПТП между движещия се със скорост от 70 км./ч. т. а. „Рено Мастер”, с рег. № *** и паркирания в областта на дясната лента за движение „ДАФ ФТ ХФ 105”, превозващ върху полуремарке челен товарач (фадром). Платното за движение е било прав, равнинен участък, двупосочно с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, бяла прекъсната линия „М3”. Асфалтовото покритие е било сухо - липсват данни дали към момента на настъпване на релевантния транспортен инцидент автомобилният състав да е бил сигнализиран.

Движейки се, т. а. „Рено Мастер” се удря с дясната си челна част в лявата задна част на полуремаркето и по-точно в дясната част на кофата на челния товарач. В зоната на удара този автомобил не е оставил следи, изясняващи реакция на водача със системите за управление - кормилна и спирачна, съответно за намаляване на скоростта, спиране или предприемане на действия по заобикаляне на опасността.

Установява се, че в условията на сумрак водачът на т. а. „Рено Мастер” е имал възможност да възприеме спрялата (паркирана) на пътното платно товарна композиция не по-малко от 200 м., а опасната зона за спиране при скорост от 70 км./ч. е била 64 метра.

Съгласно фактическите изводи на САТЕ се изяснява, че на мястото, където е бил паркиран товарният състав, той е създавал опасност и пречки за движението на останалите участници в движението, тъй като при извършване на заобикаляне на състава попътно движещите се превозни средства, за да спазят безопасна странична дистанция, ще са принудени да навлязат в лентата на насрещно движение, поради което паркирането на състава на мястото, където се е намирал по време на ПТП, е било забранено.

Загиналият водач, виждайки паркирания товарен състав, е имал възможност да намали скоростта си на движение и са спре, ако е необходимо преди мястото на удара и по този начин за предотврати ПТП.

От приетата от САС като компетентно изготвена и неоспорена от страните допълнителна САТЕ се изяснява, че за възприемане на спряната неподвижно автокомпозиция най-съществено е дали водачът на „ДАФ ФТ ХФ 105” е включил аварийните светлини, като това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. В дясно по посоката на огледа и движението на микробуса - до стената на двора на „Федон” ООД, е имало тревна площ, но преди оградата е имало храсти и дървета.

По настоящото дело обаче липсват данни за причината за спиране на „ДАФ ФТ ХФ 105” на 3 пътното платно.

При изслушването на тази съдебна експертиза в проведеното пред САС на 31.05.2022 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че водачът на микробуса не е бил заспал, тъй като преди удара е отклонил МПС вляво. Установява се правнорелевантният факт, че от дясната страна на пътното платно има бордюрче и тротоар. В случай че водачът на „ДАФ ФТ ХФ 105” е бил спрял товарния автомобил по-близо до стената, само левите колела биха се намирали върху платното за движение. Тъй като левият габарит на полуремаркето се е намирало на 2,80 м. от десния бордюр - този факт е доказателство, че композицията е била спряна на около 30 см. вляво от бордюра. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства вещото лице достига до категоричния доказателствения извод, че дори и този товарен автомобил да е бил спрял плътно до бордюра („с тези 30 см.”), то удар би настъпил, но с крайната дясна част на микробуса. Но ако е бил спрял на 2-3 метра по-напред, то в този случай обективно е могъл да качи само десните колела на тротоара и удар при тези условия не би настъпил, а „ако той спре още по-навътре, по-близо до стената на фирмата, съвсем няма да има удар”.

Съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на вещите лица, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като в. л са изследвали пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и при преглед на Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и изготвените снимки, и са отговорили изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите САТЕ.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените по правилата на логическото мислене, научните достижения и опитните правила взаимовръзки между явленията и обстоятелства в обективната действителност (арг. чл. 153, предл. 2 ГПК) – чрез приетите САТЕ, настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че деянието на водача на т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105”, с рег. № *** В. И. Ж., е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по републиканските пътища на Република България (чл. 94, ал. 3 ЗДвП, предписващ, че за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя и чл.

31 ЗДвП, респ. чл. 74а ЗДвП, предписващ, че за предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели), тъй като без установена по настоящото дело причина (постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство не е годно доказателствено средство в гражданския процес, тъй като обективира правни умозаключения (изводи) на прокурора въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства) водачът на т. а. „ДАФ ФТ ХФ 105”, с рег. № *** е спрял на около 30 см. вляво от бордюра без включени аварийни светлини и поставен обезопасителен триъгълник - в сумрак, които да указват на всички участници в движението, че товарната композиция, заемаща цялата дясна лента за движение на пътното платно, представлява съществена опасност. Нещо повече, от приетото от САС заключение на допълнителната САТЕ се 4 изяснява правнорелевантният факт, че ако водачът на този автомобилен състав е бил спрял на 2-3 метра по-напред, то в този случай обективно е могъл да качи само десните колела на тротоара и удар при тези условия не би настъпил, а „ако той спре още по-навътре, по-близо до стената на фирмата, съвсем няма да има удар”. От друга страна, изяснява се, че той е могъл - при прекъсната разделителна линия на пътното платно, да паркира на намиращата се вляво на пътното платно уширение (тревна площ, която се използва за спиране и паркиране сн. 1, респ. фигура 2 от допълнителната САТЕ).