Присъда № 74 от 21.05.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 74/21.05.2024 г. постановена по НОХД № 255/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимия П* С* К* от гр. Ямбол за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.07.2022 г., в гр. Ямбол, за времето от около 17:30 часа до 17:40 часа по ул. П* П* до № *, в посока към пътна отсечка, водеща до сградата на Областна администрация - Ямбол, противозаконно е пречил на органите на властта - Е* Х* П* - началник на група ОДПКПП към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Ямбол, Д* С* К* - полицейски инспектор към ОДМВР - Ямбол и А* К* Д* - младши разузнавач в група „Престъпления против собствеността“ към ОДМВР - Ямбол, да изпълнят служебните си задължения по ЗМВР, а именно да извършат проверка на лек автомобил, марка и модел Рено „Канго“ с рама № ***, и на лицата, возещи се в него, като след подаден светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил марка „Фолксваген“ рег.

№ *, не спрял управлявания от него автомобил, а след преустановяване на движението на лекия автомобил побягнал през паркинга на Областна администрация гр. Ямбол, като не изпълнил разпореждане „Стой, полиция!“, издадено от полицейските служители, като бил настигнат и задържан от А* К* Д* на ул. Д* в гр. Ямбол.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е изложено в обвинителния акт, като счита, че от събраните доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.270, ал.1 от НК. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, прокурорът предлага да му бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде намалено с една трета, т.е. една година, което да бъде изтърпяно при строг режим. Направените по делото разноски следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Взема становище и относно веществените доказателства, като една част от тях следва да бъдат унищожени, а други следва да останат по делото.

Подсъдимият П* С* К* участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адвокат от АК-Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. При последната си дума моли съда да му бъде наложено наказание глоба или наказание лишаване от свобода в минимален размер от три месеца. Защитникът му пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба, като счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието.

1

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2022 г. около 17:30 часа в гр. Ямбол, на паркинга на ул.,П* подсъдимият П* С* К* решил да предприеме управление на нерегистрирания по надлежния ред лек автомобил марка Рено „Канго“ с рама № ****. Неговите приятели - свидетелите С* Г*Д* и Н* Ж* Ж*, живущи в гр.Ямбол, също решили да пътуват в горепосочения лек автомобил, който бил управляван от подсъдимия К* На същата дата и час полицейските служители Д*К*, Е* П* и А* Д* изпълнявали своите служебни задължения в гр.Ямбол се намирали в служебен автомобил марка „Фолксваген“ рег. № *****, с който извършвали обход на улиците в централната градска част на гр. Ямбол. В момента, в който служебния лек автомобил достигнал до ул. П*, която била пресечка на ул. А* С* свидетелите - полицейски служители Д* К* Е* П* и А* Д*, забелязали, че подсъдимият Пл* К* заедно със свидетелите С* Д* и Н* Ж* се качвали в лек автомобил марка Рено „Канго“, паркиран на паркинга на ул. Петър Парчевич до механа „Къщата“. Поведението на подсъдимия П* К* по привеждането в движение и предприемане на управление на лекия автомобил Рено „Канго“ с рама № * било забеляза**но от свидетелите - Д*К*, Е* П* - полицейски служители в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Ямбол и свидетеля А* Д* полицейски служител при ОДМВР-Ямбол. Полицейските служители решили да извършат проверка на подсъдимия П* К* и на свидетелите С* Г*Д* и Н* Ж* Ж*, поради което управляваният от свидетелят Е* П* служебен автомобил спрял на ул. Ал* С*. По същото време управляваният от подсъдимият П*К* лек автомобил марка Рено „Канго“ с рама № V* предприел движен**ие по ул. Парчевич“ на заден ход с посока към ул. А* С*, движейки се към спреният лек автомобил на полицейските служители.

Веднага след това управляваният от свидетелят Е* П* служебен автомобил завил наляво по ул. Петър Парчевич, като едновременно с това полицейските служители подали със своя служебен автомобил Фолксваген с peг. № *** светлинен и звуков сигнал за спиране спрямо подсъдимия П*К*, който се движил към тях. Подсъдимият П* К* в забелязал сигналите, но не спрял управлението на лекия автомобил Рено „Канго“ с рама № V**, a рязко потеглил напред по ул. Петър Парчевич“, след което ускорил скоростта и завил наляво в пътна отсечка, водеща към сградата на Областна администрация Ямбол. По този начин подсъдимият П* К* се опитал да осуети извършването на проверка от полицейските служители на лекия автомобил Рено „Канго“ с рама № **** и на лицата, возещи се в него. Понеже подсъдимият К* не успял да преодолее изкуствено създадената преграда срещу преминаване на моторни превозни средства от ул. Парчевич до №*** към паркинга на Областна администрация - Ямбол, същият се принудил да спре горепосочения лек автомобил пред преградата. Полицейските служители също спрели своя служебен автомобил непосредствено зад управляваният от подсъдимия К* лек автомобил, но през това време подсъдимият К*извикал на свидетелите С* Д* и Н* Ж*„Бягайте“, след което отворил предната лява врата на лекия Рено 2

„Канго“ с рама № **** и побягнал към паркинга на Областна администрация Ямбол. По същото време свидетелите С* Д* и Н* Ж* също отворили другите врати на лекия автомобил и също побягнали в различни посоки.

Полицейските служители също излезли от своя служебен автомобил, издали разпореждане „Стой, полиция!“ и побягнали след бягащите – подсъдимия П* К* и свидетелите С* Д*и Н* Ж*, като след кратко преследване свидетелите Д* и Ж* били настигнати и задържани. Свидетелят А* Д* подгонил подсъдимия К*, като последният побягнал през паркинга на Областна администрация - Ямбол, ул. Жорж Папазов, не изпълнил разпореждане „Стой, полиция!“, издадено от полицейските служители, като след кратко преследване бил настигнат и задържан от свидетелят А* К* Д* на ул.

Добруджа в гр. Ямбол, около 17:40 часа. Полицейски служители извършили проверка на лекия автомобил Рено „Канго“ с рама № **** и установили,че поставените на същия автомобил два броя табели с рег.№ **** били предназначени за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“, което било собственост на свид. М* Г*Т*. Отделно от това полицейските служители установили,че подсъдимия П* К* е лишен от право да управлява МПС.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият П* С* К*е м ногократно осъждан, включително и на ефективни наказания лишаване от свобода, като последното му осъждане е със споразумение № 22/07.04.2021 г. по НОХД № ****/2021 г. на Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 07.04.2021 г., с което му е определено общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, което е изтърпяно на 10.07.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П* С* К*е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, тъй като на 18.07.2022 г., в гр.

Ямбол, за времето от около 17:30 часа до 17:40 часа по ул. Петър Парчевич до № *, в посока към пътна отсечка, водеща до сградата на Областна администрация - Ямбол, противозаконно е пречил на органите на властта - Е* Х* П* - началник на група ОДПКПП към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Ямбол, Д*С* К* - полицейски инспектор към ОДМВР - Ямбол и А* К* Д* - младши разузнавач в група „Престъпления против собствеността“ към ОДМВР - Ямбол, да изпълнят служебните си задължения по ЗМВР, а именно да извършат проверка на лек автомобил, марка и модел Рено „Канго“ с рама № ****, и на лицата, возещи се в него, като след подаден светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил марка „Фолксваген“ рег. № *****, не спрял управлявания от него автомобил, а след преустановяване на движението на лекия автомобил побягнал през паркинга на Областна администрация гр.

Ямбол, като не изпълнил разпореждане „Стой, полиция!“, издадено от полицейските служители, като бил настигнат и задържан от А* К* Д* на ул.

Добруджа в гр. Ямбол.

3

Авторството на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия П* С* К*, дадени по реда на чл.371 т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели Е. Х. П., Д. С. К., А. К. Д., С. Г. Д., Н.

Ж.в Ж., М. Г. Т. и И. И. Як., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза като обективно и компетентно.

От обективна страна:

За да е налице осъществен състав на престъпление по чл.270, ал.1 от НК е необходимо извършителят противозаконно да е попречил на орган на властта да изпълни свои задължения. В конкретния случай е доказано и не се спори, че полицейските служители - Е. П., Д. К. и А. Д., притежават качеството „орган на власт“ по смисъла на чл.93, т.2 от НК. Не се спори и че те са изпълнявали служебните си задължения, видно от справки, протоколи и типови длъжностни характеристики. В случая обективното деяние „противозаконно пречене“ е осъществено чрез предприетите от страна на подсъдимия П. К. действия при извършване на проверката – да не спре на място, след подаден му звуков и светлинен сигнал, да не изпълнява разпорежданията, дадени му от полицейските служители, да мотивира свидетелите С. Г. и Н. Ж. да излязат от лекия автомобил и да побягнат, след което подсъдимият е преминал бягайки през няколко улици, докато бъде задържан от свид. А. Д.. Както бе посочено по-горе, противозаконното пречене е осъществено чрез действия от страна на подсъдимия, довели до бягството на задържаното лице.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че действията му могат да попречат на длъжностните лица, органи на властта да изпълнят служебните си задължения и е целял именно този резултат.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият П. К.е осъществил състава на престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия П. С. К. престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

Съгласно чл.373, ал.2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК. Според нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в 4 случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия П. К., съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено направените самопризнания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени начина, по който е извършено деянието, предишните осъждания на подсъдимия, както и това, че не е трудово ангажиран. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимия К. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Предвид това, че подсъдимият К. е осъждан на наказания лишаване от свобода за престъпления от общ характер, то съдът счита, че не са налице условията за прилагане на института на условното осъждане и наложеното му наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи от него ефективно, като с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.