Решение № 658 от 30.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2820/2024
- Вид
- Решение № 658
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Василена Петрова Мидова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.1, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 658 гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Николов
Членове:
Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20241100602820 по описа за 2024 година намери за установено следното:
Производството е образувано по реда на глава XXI от НПК, съгл. чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 НПК.
С протоколно определение № 7906 от 17.04.2024г., постановено по НЧД № 4311/2024г., по описа на СРС, НО, 94 състав, съдът е определил едно общо най-тежко наказание на осъдения Н. В. К. измежду наложените му по НОХД № 11586/2022г., по описа на СРС, НО, НОХД № 1988/2023 г., по описа на СГС, НОХД № 6413/2023г., по описа на СГС и НОХД № 16387/2023 г., по описа на СРС, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да се изтърпи ефективно и на основание чл.57, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗИНЗС - при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание е увеличено с 1 /една/ година „Лишаване от свобода“ до размер 5 /пет/ години и 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”.
На основание чл.57, ал.1, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът е постановил увеличеното наказание да се изтърпи при първоначален "строг" режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по делата, включени в съвкупността - по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор на основание чл.64 ал. 2 от НПК и с 1 мярка за неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест”.
На основание чл. 25, ал.2 от НК, съдът е приспаднал и изтърпяната част от наказанията по делата, включени в съвкупността.
Срещу постановеното определение, в частта, в която е приложен чл. 24 НК е депозирана въззивна жалба от адв. М. К. – САК, в качеството й на служебен защитник на осъдения Н. К., като се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че институтът на чл. 24 от НК е бил приложен необосновано.
В открито съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция на 25.09.2024г., прокурорът намира първоинстанционният акт за правилен и обоснован, както и намира мотивите на първоинстанционния състав относно приложението на чл. 24 от НК и размера на увеличението на определеното общо наказание за аргументирани и резонни. Посочва, че съдът е отчел високата обществена опасност на дееца и деянията, които е извършил, както и търпяните вече наказанията, които не са осъществили нужната предупредителна, възпираща и поправителна цел. В заключение моли за потвърждение на първоинстанционния съдебен акт.
Адв. К. – защитник на осъдения К., моли депозираната жалба да бъде приета за основателна и уважена от СГС. Тя преповтаря изложените аргументи пред първоинстанционният съд - че спрямо осъдения К. е налице отказ от обединяване и, респективно прилагане на чл. 26, ал.1 от НК. Посочва, че представителят на СРП е поискал завишаването да бъде в един сравнително нисък диапазон от девет месеца. На следващо място, счита че прилагането на чл. 24 от НК в производството пред СРС е било крайно и несъразмерно тежко, както спрямо процесуалното поведение на К., така и спрямо цялостната картина, представляваща неговото действително утежнено съдебно минало. В заключение, моли за отмяната на определението на СРС и определяне на едно общо наказание, без прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК.
Осъденият поддържа становището на защитника си и моли за изменение на присъдата в по-лека.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези, изтъкнати от страните в съдебно заседание, и, след като в съответствие с чл.314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
Производството пред СРС е било образувано по предложение на СРП по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Н. В. К. измежду наказанията, наложени му по НОХД № 11586/2022г., по описа на СРС, НО, НОХД № 1988/2023 г., по описа на СГС, НОХД № 6413/2023г., по описа на СГС и НОХД № 16387/2023 г., по описа на СРС.
В предложението е застъпено становище, че са налице предпоставките за увеличаване по реда на чл. 24 от НК на така определеното общото наказание „ Лишаване от свобода“ с до 1/2.
Първостепенният съд е направил правилния и законосъобразен правен 2 извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на осъдения К. на едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, за които е бил осъден по НОХД № 11586/2022г., по описа на СРС, НО, НОХД № 1988/2023 г., по описа на СГС, НОХД № 6413/2023г., по описа на СГС и НОХД № 16387/2023 г., по описа на СРС.
Настоящият въззивен съдебен състав, намира че при така установените обстоятелства, от фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за определяне на общо наказание измежду наложените, с отделните присъди, наказания. Всяко едно от престъпленията, за които е осъден К., са били извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тях са налице условия за определяне на едно общо най-тежко наказание. Именно така е сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материално правните предпоставки по чл.25 ал.1 вр. чл.23 НК. В мотивите си към атакуваното определение, първият съд е бил изчерпателен и фактически коректно е отбелязал постановените осъждания на лицето, съобразно приложената справка на съдимост, като е преценил и най-благоприятният вариант за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените.
Спорно в настоящото производство е прилагането на чл. 24 от НК и увеличението на определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ с 1 година до размера на 5 /пет/ години и 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”.
Приложението на чл. 24 от НК е предоставено на преценката на съответния решаващ съдебен орган при съблюдаване конкретиката по делото.
Законосъобразно, правилно, обосновано и убедително първостепенният съд е аргументирал тезата си, че целите на наказанието по чл.36 от НК и резултатите от проведените корекционни дейности с осъденото лице не са били постигнати и те не са успели да мотивират осъдения занапред да спазва законите на страната и да се въздържа от извършване на противоправни действия.
Осъденият К. е на 33 години и, видно от справката му съдимост, за тази възраст е осъждан 15 пъти за разнородни по вид престъпления, сред които тежки умишлени. Спрямо него е налагано ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, но това обстоятелство не е довело до категорично поправяне на престъпната нагласа у осъденото лице.
На следващо място - и по четирите осъждания по кумулираната група му е наложеното ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд намират, че с оглед постигането, както на обществената и индивидуалната превенция, а и на останалите цели по чл. 36 от НК, най-вече за възпиране и поправяне на осъд.К. е необходимо по-продължителното изолиране на осъденото лице от обществото. В тази смисъл и въззвният съд споделя извода на първоинстанционния такъв, че приложението на чл. 24 от НК в конкретния 3 случай се явява напълно пропорционално и обществено оправдано.
По изложените съображения атакуваното определение постановено по НЧД № 4311/2024г., по описа на СРС, НО, 94 състав следва да бъде потвърдено в неговата цялост, като законосъобразно, правилно и обосновано. състав:
Водeн от горното, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 7906 от 17.04.2024г., постановено по НЧД № 4311/2024г., по описа на СРС, НО, 94 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4