Решение № 2948 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20231110204628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на *** срещу Наказателно постановление (НП) № 38-29 от 15.02.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” /ДАНС/, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 55, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 53, ал. 7 вр. чл. 15, ал. 1 ЗМИП.

В жалбата се излагат доводи за това, че са нарушени чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, тъй като не са описани съществени елементи на нарушението. Твърди се, че дружеството е идентифицирало клиента, но липсата на документиране на това се дължи на технически пропуск на служител. Сочи се, че дружеството води документация за идентифициране на клиентите, че се касае за инцидентен случай, че няма други нарушения на закона и нарушението само формално е налице. Сочи, че следва да се приложи чл. 56, ал. 1 ЗМИП, тъй като кредитополучателите получават отпусканите заеми чрез „***” АД, където представят лична карта. Поради това счита, че случаят е маловажен по чл. 28 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП. Алтернативно – да приложи чл. 28 ЗАНН Пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата в писмена молба, като моли НП да бъде отменено или приложен чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. В писмен вид излага доводи за наличие на извършено нарушение и, че случаят не е маловажен. Моли съда да потвърди 1 обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

*** извършва дейност по отпускане на кредити и е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции. На 30.12.2021 г. в гр. София дружеството сключило с *** договор за потребителски кредит, с който му отпуснало кредит в размер на 200 лева.

Договорът бил сключен по електронен път без присъствието на кредитополучателя. При сключването на договора служител на дружеството извършил проверка на идентификационните данни на *** в Централния кредитен регистър на БНБ, МВР и НОИ, както и съхранил данните в специализиран кредитен софтуеър, но не документирал проверката им.

На 04.07.2022 г. била издадена заповед за проверка на дейността ***. Проверката била извършена от св. П. – експерт в дирекция „Финансово разузнаване” в ДАНС, която прегледала клиентските досиета, сред които и това на *** ***. Установила, че в него липсва документиране на извършена проверка на идентификационните данни на ***. Изискала от дружеството информация за това какви способи за проверка на тези данни са били използвани. Дружеството отговорило, че при сключване на договора в електронна форма желаещият кредит е попълнил личните си данни и служител бил извършил проверка на същите в Централния кредитен регистър на БНБ, МВР и НОИ, както и съхранил данните в специализиран кредитен софтуеър, но не съхранил справките.

Св. П. преценила, че като не е документирало извършената проверка на идентификационните данни на кредитополучателя, дружеството е извършило нарушение на чл. 55, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 53, ал. 7 вр. чл. 15, ал. 1 ЗМИП и съставила на 28.11.20122г. срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ФР-10-8280.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля П., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК, която 2 норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Издадени са от лица,притежаващи съответната материална компетентност, съгласно чл. 123 ЗМИП.

И двата акта описват ясно, точно и пълно състава на деянието, което се твърди, че представлява нарушение, поради което възраженията в тази връзка са повече от неоснователни.

По същество:

Чл. 3 ЗМИП визира мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Част от тях са комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон; съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация.

Жалбоподателят, действащ като финансова институция, съгласно чл. 4, т. 3 от закона е сред адресатите на тези мерки.

В тази връзка, чл. 10 от закона урежда съдържанието на комплексната проверка на клиента, като предвижда идентификация на клиентите и две от действията в тази посока са: т. 1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници; т. 2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента.

Тази проверка, съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМИП се прави преди установяването на делови взаимоотношения.

Според чл. 53, ал. 7 ЗМИП, в случаите когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. В тези случаи проверката на събраните идентификационни данни се извършва по реда на чл. 55, ал.

2.

Способите за проверка са визирани в чл. 55, ал. 1 ЗМИП. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от закона предвижда, че при установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента лицата по чл.

4 извършват проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на два или 3 повече от способите по ал. 1. Условията и редът за прилагане на мерките за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента се определят с правилника за прилагане на закона.

Алинея 3 на същия член предвижда задължение за документирани на предприетите по ал. 1 и 2 действия, като в документите за извършената проверка на идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило.

В конкретния случай, тъй като дружеството жалбоподател, като е сключило договор по електронен път с кредитополучател без неговото присъствие, е било длъжно след като е извършило проверка на идентификационните данни на същия, да ги документира тези свои действия. То не е сторило това, с което от обективна страна не е изпълнило задължението по чл. 55, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 53, ал. 7 ЗМИП и от обективна страна е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Не се споделя възражението за приложимост на чл. 56,ал. 1 ЗМИП, тъй като дружеството „***” АД, чрез което кредитополучателите получават отпусканите от него заеми, не е кредитна институция.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството,че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност за маловажен случай на административно нарушение да не се налага наказание на нарушителя, като а той да бъде предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че случаят е маловажен. Извършеното нарушение не води до невъзможност или затруднение за идентифициране на клиента. Сумата по кредита предмет на договора за потребителски кредит е малка - 200 лева. Видно е, че дружеството съхранява информационен масив с идентификационните данни на своите клиенти. Няма други нарушения по реда на ЗМИП. Това води до извод, че конкретният пропуск, съставляващ нарушението, се явява инцидентен в дейността на дружеството. Поради това, обществените отношения, закриляни от ЗМИП, са засегнати в несъществена степен. Ето защо, деянието разкрива по–ниска обществена опасност в сравнение с типичните случаи на това нарушение.

С оглед горното, съдът намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без налагането на санкция на жалбоподателя, а чрез предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН.

4

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да отмени, а жалбоподателят да бъде предупреден по реда на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Доказателства такива да са сторени няма, предвид което искането следва да се остави без уважение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП 38-29 от 15.02.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.

ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5