Решение № 9 от 08.05.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 9/08.03.2023 г. по гр.д. № 85/2022 г.

Съдия докладчик: Сона Гарабедян

Съдът е сезиран искова молба, подадена от М. Х. В., ЕГН ********** против И. М. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на дата 06.11.2020 г. около 00.30 ч. в гр. Ч., до магазин „…….“, ответникът И. М. М. чрез нанасяне на удари с ръце /плесници и юмруци/ в лицето и ритници с крак в главата и по тялото на М. Х. В. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

По случая било образувано Досъдебно производство № 137/2020 г. по описа па РУ Чепеларе, по което било повдигнато и предявено обвинение срещу И. М. М. за престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. След приключване на разследването по досъдебното производство Районна прокуратура - Смолян внесла обвинителен акт срещу ответника и било образувано НОХД № 9/2022 г. по описа на РС - Чепеларе. Същото приключило с одобряване на постигнатото между страните по делото споразумение, с което: подсъдимият И. М. М. бил признат за виновен в това, че на 06.11.2020 г. около 00.30ч. в гр. Ч., до магазин „…..“, чрез нанасяне на удари с ръце /плесници и юмруци/ в лицето и ритници с крак в главата и по тялото на М. Х. В., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал.

2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК му е наложено наказание „пробация“, което наказание да се състои в изпълнението на следната съвкупност от пробационни мерки:

- на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - „задължителна регистрации по настоящ адрес“ за срок от 8 /осем/ месеца, което да се изпълни чрез явяване и подписване на осъдения при пробационен служител или определено от него лице, в периодичност от два пъти седмично;

- на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 /осем/ месеца, които да се проведат в пробационна служба по настоящ адрес на осъдения или по изключение на друго подходящо място, ако важни причини налагат това, с планирани и извънредни срещи по искане на пробационния служител или осъдения.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание, е било приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил задържан за 24 часа, по реда на ЗМВР със Заповед № 373зз-40/06.11.2020 г. по описа на РУ - Чепеларе за времето от 00.30 часа до 13.55 часа на 06.11.2020 г., като един ден задържане се зачита за три дни пробация.

Твърди се, че в деня на инцидента на инкриминираната дата 06.11.2020 г. пострадалият М.

В. е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където му били направени Рентгенография на череп - обзорна и редица изследвания, от които било установено счупване на долна челюст с лицева асиметрия, дължаща се на травматичен оток около долната челюст вляво, болезнен при палпация; приобритален оток и кръвонасядане в дясно; оток и хематом на долен клепач вдясно; субконюктивална хеморагия; оток на меките тъкани и охлузване в дясно темпорално, при които наранявания отварянето на устата му било силно болезнено и затруднено. Било установено и фрактура на левия ставен израстък. На пострадалия била извършена оперативна интервенция на дата 09.11.2020 г. стоматологично телено шиниране, при което бил подложен на местна анестезия, репонирани били челюстите му, били му поставени свободни лигатури на горна и долна челюст с осъществена междучелюстна фиксация. На 10.11.2020 г. пострадалият бил изписан от 1 болницата, като му било назначено медикаментозно лечение.

Вследствие на извършеното от осъденото лице И. М. М. противоправно деяние, на М. Х. В. била причинена средна телесна повреда по смисъла на НК, като нанесените му травми, довели до разстройство на здравето, при което той за продължителен период от време претърпял сериозни болки, страдания и ограничения, изживял силна уплаха за живота си, унижения и неудобства злепоставящи го в обществото. След побоя дълго време имал силно главоболие, затруднено дъвчене при хранене и затруднено говорене, изпитвал страх да излезе от дома си, ужас и срам от случилото се незаслужено от него унижение. Вследствие изживения силен стрес от тежкото посегателство над личността му, от предизвикания страх за живота му, се наложило да приема лекарства, като и до настоящия момент терапията му продължавала.

Така описаните по-горе негативни преживявания, болки, страдания и ограничения, претърпени от М. В. представлявали по естеството си неимуществени вреди, които били в пряка причинна връзка с виновното и неправомерно поведение на ответника И. М. и които счита, че следва да бъдат репарирани от него в размера, в който е предявената с настоящата искова молба претенция от 15000 лева.

В резултат на деянието, осъществено от ответника, М. Х. В. претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение и възнаграждение за адвокатска защита възлизащи общо в размер на 1752.45 лв., от които: заплащане на потребителска такса за престой в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив 4x5.80лв. = 23.20лв.; заплащане на санитарни материали за лечение - 18.16лв.; заплащане за медицинско освидетелстване в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив - 50.00лв.; заплащане на транспортни разходи във връзка с лечение и по извършване на разследването по ДП № 137/2020 г. - в общ размер на 171.09лв., заплащане възнаграждение за адвокатска защита по ДП № 137/2020 г. по описа на РУ- Чепеларе - 500лв. и заплащане на адвокатско възнаграждение по НОХД № 9/2022год. по описа на РС - Чепеларе в размер на 990 лева.

Тъй като имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение и заплащане на разходи за адвокатска защита били в пряка причинна връзка с виновното и престъпно поведение на ответника, то счита, че последният дължи възстановяването им на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден И. М. М. да заплати на М. Х. В. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и да бъде осъден И. М. М. да заплати на М. Х. В. сумата от 1752.45лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, от които: сумата от 262.45лв. - разходи за лечение и транспорт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 06.11.2020 г. до окончателното изплащане и 1490лв. - разходи за адвокатска защита по ДП № 137/2020 г. по описа на РУ Чепеларе и по НОХД № 9/2022 г. по описа на РС - Чепеларе, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба.

Счита, че претендираното от ищеца обезщетение по чл. 45 ЗЗД било прекомерно и несправедливо завишено.

Заявява, че ищецът е пропуснал да търси дължимите разноски по НОХД № 9/2022 г. и воденото ДП. Редът за търсене на разноски по други дела бил преклудиран и същите не можели да се търсят в настоящия процес. Тези две суми от 500 лв. и 990 лв. били самостоятелни искове и не били предмет на осъдителната присъда по НОХД № 9/2022 г. С 2 тези два договора за правна помощ, процесуалният представител на ищеца неправомерно завел искова молба срещу ответника, тъй като липсвали представителни пълномощия.

Независимо от влязлата в сила присъда, твърди, че ответникът И. М. е действал при условията на самоотбрана, като се е защитавал от действията на ищеца. Ответникът не бил причината за възникналия скандал. В настоящия случай той бил потърпевш, тъй като бил провокиран на два пъти от ищеца, след което около 00.30 часа до магазин „…..“ бил нападнат от ищеца и бил принуден да се защитава. Преди нападението срещу И. М. М., в игралната зала за билярд, ищецът обиждал и провокирал ответника с цел да предизвика конфликт и да се стигне до саморазправа. Тези обстоятелства следвало да бъдат зачетени от съда при формиране на фактическата обстановка и при определяне на дължимото обезщетение, ако се приемело, че е налице някаква хипотетична вина на ответника.

Оспорва изцяло размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди.

Претендираната сума от 15 000 лева неимуществени вреди била прекомерно завишена и несправедлива. Същата била в противоречие с постоянната практика на съдилищата, където за подобни травматични увреждания се присъждало обезщетение в размер на 1000 - 2000 лева. Съдът следвало да се съобрази и с противоправното поведение на ищеца, тъй като същият е допринесъл за съпричиняването.

При нападението пред магазин „……“ на 06.11.2020 г. около 00.30 часа, станало сборичкване, придружено с блъскане и защитни реакции от страна на двата субекта, при което същите се ударили в стената на сградата, след което паднали на земята и било възможно травматичните увреждания да са причинени при самото падане на ищеца.

Оспорва изцяло механизма на причинените травматични увреждания. При инцидента на 06.11.2020 г. в 00.30 часа, пред магазин „…..“, присъствали също и лицата Е.К.К. и С. М. М., които били очевидци на инцидента. Преди това в игралната зала също имало свидетели очевидци, които са възприели поведението на ищеца с цел предизвикване на скандал и агресия към ответника.

Претенцията за имуществени вреди не била доказана, тъй като липсвали достоверни доказателства. Представените касови бележки не се отнасяли за ищеца. В сумата от 1752.45 лева имуществени вреди неправомерно, като причинени вреди, били включени два адвокатски хонорара за адв. П. по НОХД № 9/2022 г. и били неотносими към настоящия процес.

Моли да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адвокат П.. От негово име процесуалният му представител поддържа исковата молба. Представя списък на разноските. В хода на устните състезания моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски. Представя писмена защита. Ответникът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Р.. Поддържа отговора на исковата молба, като уточнява, че ответникът не вижда с лявото око, тъй като през 2012 г. е претърпял злополука. Направени му били три хирургически интервенции. Същият бил пенсионер с 50% нетрудоспособност. Когато бил нападнат от ищеца, той е изпитвал силен страх да не бъде лишен от зрението и на другото око, тоест окончателно да ослепее и затова се е защитавал с всички възможни средства. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. В хода на устните състезания моли да бъде отхвърлен иска като недоказан, евентуално - ако бъде прието, че искът е доказан по основание, моли да се вземе предвид, че по размер исковата претенция е явно завишена, като не отговаря на съдебната практика и добрите нрави. Моли да бъде взето предвид и провокативното поведение на ищеца, който е предизвикал скандала, както и да бъде съобразено тежкото здравословно състояние на ответника, което е повлияло върху неговото поведение - в подобна ситуация той изпадал във физиологичен афект.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

3

235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото заверено копие от протоколно определение № 4 от 19.04.2022 г. по НОХД № 9/2022 г. на РС - Чепеларе е видно, че със същото е одобрено споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК с което подсъдимият И. М. М. е признат за виновен с форма на вина - пряк умисъл, в това, че на 06.11.2020 г. около 00:30 часа в гр. Ч., до магазин "…..", чрез нанасяне на удари с ръце /плесници и юмруци/ в лицето и ритници с крак в главата и по тялото на М. Х. В. от гр. Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал.