Решение № 4156 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4156 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100506365 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5502 от 07.04.2023г. по гр.д. № 66207/2022г. на Софийски районен съд, 35 състав, ответникът Столична община е осъден да заплати на ЗАД „А.” по предявения иск с правно основание чл. 410 от КЗ сумата от 1647.59 лв., представляваща парично задължение по регресно вземане за застрахователно обезщетение по застраховка Каско по щета 10318030102100, ведно със законната лихва от 02.12.2022г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 502.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2019г. до 01.12.2022г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №

107894/19.04.2023г. от ответника Столична община, в която са изложени съображения за неправилност на съдебния акт. Въззивникът счита, че районният съд не е обсъдил наведените от него доводи и възражения за неоснователност и недоказаност на предявените искове, като във връзка с това е посочил, че решението не е мотивирано. Не се установило наличието на елементите от фактическия състав на чл.410 от КЗ, както и наличието на дупка на пътното платно, разположението на процесния автомобил и настъпилите щети. Неправилно съдът приел, че е настъпил покрит застрахователен риск по договора за застраховка, поради което плащането на обезщетение от страна на застрахователя било без основание. По делото не бил представен протокол за 1

ПТП, като механизмът на настъпване на произшествието не можел да се установи от уведомлението за щета, тъй като същото няма качеството на официален удостоверителен документ. Поддържа възражението си за съпричиняване. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ЗАД „А.” АД не е подал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 268399/02.12.2022г. на ищеца „ЗАД А.“ АД, с която е предявил срещу ответника Столична община обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1647,59 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие ПТП, настъпило на 14.03.2018г. в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 502,06 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2019г. до 01.12.2022г.

Ищецът твърди, че на 14.03.2018г. в гр. София, на ул. „******* е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ауди“, Модел „А8“, рег.№ ******* управляван от Д.П.Д., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП били причинени увреждания по предна дясна джанта на автомобила. След инцидента водачът на автомобила се обадил на телефон 112, като сигналът бил регистриран в АИС РСП 112 по номер 60927/14.03.2018г. Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ с комбинирана застрахователна полица

№

**********/12.06.2014г. с четиригодишен период на покритие от 13.06.2014г. до 12.06.2018г. Във връзка с настъпилото ПТП, на дата 14.03.2018г. било подадено уведомление за щета от водача на увреденото МПС, като въз основа на него била образувана преписка по щета № 10318030102100. По така образувана преписка бил изготвен опис на вредите на стойност от 1637,59 лева и същите били отстранени за сметка на ищеца. С плащането на посочената сума ищецът изпълнил задълженията си по договора и в негова полза възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът – Столична община, отговарял за поддръжката и изправността на общинските пътища съгласно ЗП, ЗДвП, като наличието на необезопасена дупка върху платното на общински път съставлявало неизпълнение на задълженията на ответника. Поддържа, че ответникът е бил поканен да заплати застрахователното обезщетение, както и 10 лева ликвидационни разноски, но същият не е платил, поради което е изпаднал в 2 забава. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорил е механизма на настъпване на процесното ПТП, посочен в уведомлението за щета, тъй като същият не се потвърждавал от останалите доказателства. Не ставало ясно, че причина за произшествието е наличието на необезопасена и несигнализирана дупка. Липсвали доказателства за скоростта на движение на автомобила, както и дали тя е била съобразена със състоянието на пътя. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като водачът не избрал скорост, която да му позволи да спре или избегне препятствието на пътя. Оспорил е наличието на дупка на платното за движение, тъй като липсвал протокол за ПТП, а останалите представени от ищеца документи, съставени в хода на ликвидационната преписка, представлявали частни документи, които не се ползват материална доказателствена сила. Декларацията, подадена от водача на увреденото МПС, не можела да замести протокола за ПТП, тъй като тя също не съставлява официален документ и от нея не можело да се установи, че автомобилът е участвал в ПТП по описания в исковата молба време, място и начин. Доколкото механизмът на събитието бил възприет от застрахователя единствено въз основа на данни от водача на автомобила, то недоказани били причинната връзка между увреждането и попадането в дупката. Направил е възражение за съпричиняване ПТП, тъй като водачът не съобразил поведението си с пътната обстановка. Оспорил е и получаването на регресната покана.

По делото са приети комбинирана застрахователна полица по застраховка „Каско” и „Злополука“ с № ********** от 12.06.2014г., носеща подпис за страните по нея, от която се установява, че л.а. „Ауди“, модел: „А8“, рама № WAUZZZ4H5EN013321, е бил застрахован при ищеца за периода от 13.06.2014г. до 12.06.2018г. при клауза „П“-Пълно каско. Представено е и досие на посочената полица, видно от което лекият автомобил „Ауди“ с рама № WAUZZZ4H5EN013321 притежава рег. № ******* Приети са и общи условия на ищеца по сключения застрахователен договор.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета от 14.03.2018г. по полица № **********., подадено от водача Д.П.Д., в което е отразено, че на 14.03.2018г., при движение по ул. „******* автомобилът е попаднал в доста дълбока дупка, в резултат на което била надраскана предна дясна джанта. Отбелязано е, че за събитието е уведомен дежурен служител на „А.“, както и служител на КАТ, което обаждане е регистрирано под № 60927.

Ангажирана е и декларация от 14.03.2018г. на лицето, управлявало процесния автомобил, в която са посочени идентични обстоятелства - движение по ул.

„*******, попадане в дупка и надиране на джанта.

3

Ищецът е представил разпечатка от електронна си система за входящи обаждания, от която се установява, че на 14.03.2018г., в 09:50 часа, Д.Д. е регистрирал обаждане във връзка с попадането на същата дата на л.а. „Ауди“, рег. № ******* в дупка, намираща се на ул. „*******, в резултат на което настъпило увреждане по предна дясна джанта.

Постъпила е информация от МВР, Дирекция „Национална система 112“, че към телефон за спешни повиквания 112 е постъпило обаждане на дата 14.03.2018г., в 09:54 часа, от лице, което се е представило като Д.П.Д., касаещо инцидент с автомобил „Ауди А8“, рег. № *******

Приети са 5 броя снимки от мястото на произшествието, от които е видно, че на ул.“******* се намира необезопасена дупка на пътното платно, непосредствено след която е спрял л.а. „Ауди А8“ с рег. № ******* по една от джантите на който се наблюдават надирания.

Във връзка с настъпилите щети по процесното МПС е приет описзаключение по щета от 17.04.2018г. и опис на претенция от 14.03.2018г., от които се установява, че е настъпило увреждане по предна дясна джанта.

Посочените увреждания са отстранени от автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ООД, като стойността на ремонта възлиза на 1637,59 лева, видно от представената фактура от 11.06.2018г. Застрахователят е извършил експертиза по претенцията от 13.06.2018г., приета по делото, като плащането на сумата е одобрено с доклад от 22.06.2018г.

Посочената по-горе сума е заплатена от ищеца на автосервиза на дата 02.07.2018г., като в тази връзка е представено платежно нареждане от същата дата.

Ищецът е изпратил регресна покана с изх. № А-5457/18.07.2018г., с която е поканил ответника да възстанови сумата от 1647,59 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, като тази покана е приета по делото и е получена от Столична община на дата 19.07.2018г., видно от поставения върху нея входящ номер при ответника.

По делото е изслушано и заключението на допусната съдебноавтотехническа експертиза, по която вещото лице, след запознаване с представеното по делото уведомление и декларация от водача на увреденото МПС, както и снимковия материал, е посочило, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На 14.03.2018г. водачът на МПС „Ауди А8“, рег. № ******* се е движил по ул. „Нишава“ в гр.София и района на № 108 преминава през несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се пътното платно. Експертът е посочил, че увреждането на предна дясна джанта се намира в причинна връзка настъпилото застрахователно събитие. Стойността на щетите по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на 1637,89 лева.

Разпитан е и свидетелят Д.П.Д. – водач на увреденото МПС. Същият е заявил, че е завеждал множество щети, но не си спомня за процесното 4 произшествие на ул. „Нишава“ толкова години назад. След предявяване на уведомление-декларация за щета, свидетелят е заявил, че същото е подписано от него и всичко в декларацията е написано от него и той е завел щетата.

Посочил е, че най-вероятно се е обадил на застрахователя. На КАТ винаги се обаждал. Декларацията на л.34 от делото също била подписана и попълнена от него, като там посочил, че ПТП е настъпило на ул. „*******, по която било възможно движение със скорост от около 20-30 км/ч. Управляваният от него автомобил бил застрахован с пълна застраховка Каско. Сигурен е, че процесното събитие е настъпило през деня.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.