Решение № 1580 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502236 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на

„Айзаем.БГ“ООД,ЕИК*****,гр.***** против решение № 1984/03.05.24г.,постановено по гр.д.№ 2639/23г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.,с което е осъдено дружеството „Айзаем.БГ“ООД да заплати на А. Д. Г.,ЕГН-********** и Н. Г. Г.,ЕГН**********, следните суми: сумата в общ размер на 123,02лв., разпределена по 61,51лв.за всеки от двамата ищци – недължимо платена от техния наследодател Д. Н. Г. по клауза за възнаградителна лихва от Договор за паричен заем № 7000000009387М/29.11.2017г., сключен между „Айзаем.БГ“ ООД и Д. Н. Г.; сумата в общ размер на 424,98лв.,разпределена по 212,49лв.за всеки от двамата ищци – недължимо платена от техния наследодател Д. Н. Г. по клауза за такса допълнителна услуга,по Договор за паричен заем № 7000000009387М/ 29.11.2017г.,във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от 29.11.2017г.,сключен между „Айзаем.БГ“ ООД и Д. Н.

Г., ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на 1 депозиране на исковата молба в съда– 21.02.2023г.,до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят е останал недоволен от решението,което счита за неправилно по изложени във въззивната жалба съображения.Поддържа,че неправилно съдът е приел,че наследодателят на ищците Д. Г. е заплатил на дружеството освен сумата по главницата по договора за потребителски кредит,още и възнаградителната лихва по договора и таксата за допълнителна услуга,като се е позовал на оспорена от ответника справка с невярно съдържание.Иска се отмяна на решението изцяло.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемите- А. Д. Г.,ЕГН-********** и Н. Г. Г.,ЕГН-********** оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Искат потвърждаване на атакуваното решение.Претендират разноски за инстанцията за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна против обжалваем съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,предявен от А. Д. Г. и Н. Г. Г. против „Айзаем.БГ“ООД .

Ищците твърдят,че наследодателят им Д. Г.,починал на ****.2021г.,е сключил ДПК с ответното дружество № 7000000009387М/ 29.11.2018г.,като договорът бил недействителен на осн.чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК.Договорената възнаградителна лихва била нищожна и поради противоречието с добрите нрави.Клаузата за заплащане на възнаграждение 2 за допълнителна услуга пък била нищожна,тъй като такава такса не се дължала на осн.чл.10а от ЗПК.

Ответникът в писмения си отговор не оспорва,че на 29.11.2017г.между наследодателя на ищците – Д. Н. Г. и ответното дружество бил сключен Договор за кредит,по силата на който на кредитополучателя била отпусната в заем сумата от 1000лв.,като Д. Н. Г. се задължил да заплати на ответника сумата от 1123,02лв.,от които 1000лв.- главница по договора и 123,02лв. възнаградителна лихва за периода 25.12.2017г.-25.05.2018г. при фиксирана месечна вноска в размер на 262,89лв.,включваща и такса за допълнителна услуга по сключен между страните на същия ден Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно който дължимата сума за извършената допълнителна услуга възлизала на 424,98лв.,която следвало да бъде заплатена на равни месечни вноски,всяка в размер на 70,83лв.Поддържа,че Д. Г. заплатил само главницата по договора за потребителски заем-1000лв,но не е плащал нито възнаградителна лихва,нито предвидената такса по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.Посочва, че остатъкът от задължението на Г. било в размер на 146лв.с оглед общия размер на задължението от 548лв.

Твърди,че на 31.03.2017г.остатъкът от общото задължение бил опростен от ответника,като била подадена информация към Централния кредитен регистър към БНБ,че процесният кредит е погасен и приключен.Оспорва се наличието на твърдените от ищците основания за недействителност на процесния договор за заем.

Районният съд е приел,че в случая не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК,поради което договорът за паричен заем бил недействителен и на осн.чл. 23 от ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита,без обаче да дължи лихва или други разходи.ПдРС е изложил и допълнителни аргументи,че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва по заема е нищожна и поради противоречие с добрите нрави,както и клаузата за дължимостта на възнаграждение за осъществяване на оценка на кредитното досие на Д. Г. била нищожна също поради противоречие с добрите нрави.

След като е стигал до извод за недействителност на ДПК и че съгл.чл.23 от ЗПК в този случай потребителят връща само чистата стойност на 3 кредита,съдът е очертал като спорен между страните по делото въпроса,какви суми по процесния договор за паричен заем е заплатил Д. Г. на ответното дружество,т.е. дали има заплатени суми от него над чистата стойност на заема от 1000лв. и ако да – по какви пера и в какви размери.

С оглед на събраните по делото доказателства,включително представената от ищците справка- разбивка на плащанията по процесния кредит на л.122 от първоинстанционното дело,за която се твърди,че е препис от извлечение от електронна деловодна програма на ответното дружество „АйЗаем.БГ“ ООД,предоставена на кредитополучателя от отв.дружество и оспорена от ответника,както и от заключението на приетата по делото ССЕ,районният съд е приел,че всички суми по договора,включително за възнаградителна лихва и за допълнителна услуга,съгл. погасителния план,са били платени от потребителя.Поради което е уважил претенциите на ищците,доколкото наследодателят им е заплатил процесните суми за възнаградителна лихва в размер на 123,02лв. и сумата от 424,98лв.за възнаграждение за допълнителната услуга,явяващи се съгласно чл.23 във вр.с чл.22 от ЗПК платени при начална липса на основание.

Тези изводи на първоинстационния съд се споделят и от настоящата инстанция,която поради това и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение,които намира за правилни и обосновани.

Безспорно е между страните,че ищците са наследници на починалия на ****.2021г. Д. Н. Г.; че последният е сключил с ответното дружество договор за заем № 7000000009387М/ 29.11.2018г.,по силата на който му е била предоставена заемна сума в размер на 1000лв.,както и че между наследодателя на ищците и ответника е сключен договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 29.11.2017г.

Параметрите на сключения договор за заем включват предоставена заемна сума-1000лв.,уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 41.03% и годишен процент на разходите (ГПР)- 49.70%,връщане на 6 месечни вноски с дата на първо плащане: 25.12.2017г.в размер на 258лв.всяка,като е отразено, че месечната вноска е с включена допълнителна услуга.Общата сума за плащане с включена допълнителна услуга е записано, че възлиза на 1548лв.

На същата дата–29.11.2017г.между Д. Н. Г. и „Айзаем.БГ“ ООД е 4 сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг,с който Д. Г. е възложил на ответното дружество да изготви кредитен рейтинг,който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задълженията от страна на възложителя.В клаузата на чл.4,ал.1 от Договора е предвидено,че възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 1548 лева, платимо на 6 месечни вноски.По делото е представен погасителен план,от който е видно, че вноската по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е част от задълженията на заемополучателя.Нито в договора за заем,нито в договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг се посочва какъв е размерът на сумата за такса за допълнителната услуга,това се установява от погасителния план,според който месечната вноска е в размер на 70,83лв.,т.е.общия размер на таксата е 424,98лв.В договора за заем не е посочен размерът на дължимата възнаградителна лихва,нито каква е дължимата обща сума по заема без включената такса за допълнителна услуга,(също неупомената в договора).

Договорът за заем № 7000000009387М/ 29.11.2018г. по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК,в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори,уредени в глава трета на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби,сред които е и чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е недействителен.Правилни са изводите на ПдРС за недействителност на договора на основание чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК,които са подробно мотивирани.Правилни са изводите на ПдРС и относно недължимостта на таксата за допълнителната услуга по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.

Доводите във въззивната жалба касаят спорния въпрос каква част от дължимите суми по договора за заем е изплатил Д. Г.: дали е изплатил само главницата от 1000лв.,без възнаградителната лихва и таксата за допълнителна услуга по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг,както твърди ответника и съгласно предоставената от 5

„Айзаем.БГ“ООД на вещото лице справка-разбивка на плащанията по процесния договор за кредит (посочени в таблица 2 от ССЕ),или е заплатил сумата от 1548,56лв.,включваща главница,договорна лихва и такса доп.услуга съобразно представената от ищците в заверено копие справка-разбивка на плащанията по кредита и посочена в табл.4 от ССЕ.

Възраженията на жалбоподателя относно представената от ищците справка-разбивка на л.122 от първоинст.дело касаят нейното съдържание.Твърди се,че данните от справката не съвпадат с реално извършените плащания от Д. Г. по договора за заем и съдържанието на тази справка нямало нищо общо със съдържанието в софтуерната програма,използвана от ответника.Поддържа се,че представената от ищците справка не е издавана от отв.дружество и не е вярно тя да е от деловодната система на ответника.Тези възражения са били направени още в първоинстанционното производство,но са останали недоказани от ответника.Той не е представил доказателства във връзка с оспорването сикато извлечения от електронната деловодна програма на дружеството,за да се установи има ли действително разминаване в справката,представена от ищците и другите извлечения от електронната деловодна програма.Не е представена по делото,а само на вещото лице и справката-разбивка,според която Д. Г. е заплатил само 1000лв.по договора за заем.Едва с въззивната жалба се правят доказателствени искания в тази насока,които обаче са преклудирани на този етап от производството,а и жалбоподателят е оттеглил искането си след поискано от въззивния съд уточнение на коя от хипотезите на чл.266,ал.2 и 3 от ГПК се базира това искане.