Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 14.04.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 835/2021
Вид
Решение № 98
Подписан
14.04.2022
В сила
21.05.2022
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8,ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр. Добрич, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500835 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№261040/01.06.2021г., подадена от И. С. С. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ“П.-И. С.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.К., общ.Г.Т., ул.“Б.“№19, чрез адв.И.С.-ДАК, срещу решение №260039/13.05.2015г., допълнено с решение №260059/12.08.2021г., по гр.д.

№458/2019г.на РС-Г.Т., В ЧАСТТА в която е осъден да заплати на Б. СТ. СТ.

ЕГН ********** от с.К., ***, общ. Г.Т., на основание чл.8 от ЗАЗ сумата от 5 802.02 лева, представляващо дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. за общо 92.400 дка. земеделска земя; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на сумата от 1 076.60 лева, по главницата от 5 802.02 лева за стопанката 2016/2017г. за периода 01.01.2018г. до 30.10.2019г.; на основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ да заплати на ищеца общо сумата от 10 128.81 лева, представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. за общо 131 514 дка. земеделска земя; на основание чл.86, ал.,1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1 879.03 лева, представляващо обезщетение за забавено плащане на арендно възнаграждение 10 128.81 лева, дължимо за стопанската 2017/2018 1 година за периода от 01.01.2019г. до 30.10.2019г.; на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 13 124.64 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание, за стопанската 2016/2017г., на негови поземлени имоти с обща площ 164.008 дка., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-7.11.2019г. до окончателното издължаване; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2 640.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетение за ползване без правно основание, за стопанската 2016/2017г., на собствени на ищеца поземлени имоти, с главница от 13 124.64 лева, в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г., до 06.11.2019г. ; на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 944.00 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2016/2017 година на собствен на ищеца имот № 051016 в землището на с.Й., нива с площ 11.800 дка., ведно със законната лихва от предявяване на иска7.11.2019г. до окончателното издължаване; на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 8 808.19 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание, за стопанската 2017/2018г., на негови поземлени имоти с обща площ 164.008 дка., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-7.11.2019г. до окончателното издължаване; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 758. 48 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2017/2018г., с главница от 8 808.19 лева, в размер на законната лихва за периода от 01.01.2019г., до 06.11.2019г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 958.16 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2017/2018 година на собствен на ищеца имот № 051016 в землището на с.Й., нива с площ 11.800 дка., ведно със законната лихва от предявяване на иска-7.11.2019г. до окончателното издължаване.

Изразява несъгласие с изводите на съда относно размера на дължимото рентно плащане, които намира да са основани на необосновано и оспорено като такова от него заключение на вещо лице поради неправилно анализиране на записванията в сметка 701 в кореспонденция с кредитна сметка 411 за реализационна цена на добита продукция, включваща се в сметка 123.

Вещото лице не е определило правилно размера на рентното плащане и 2 позовавайки се на него съдът приложил неправилно материалния закон при определяне на рентното плащане в размер на 35% от паричната стойност на добитата продукция и за договори, при които такъв размер не е уговарян.

Произнасянето по евентуалните искове за неоснователно обогатяване било недопустимо поради непроизнасяне по главните спрямо тях искове за наем.

Евентуалните искове били и неоснователни поради установеното ползване на имотите с основание-договори за наем, в която връзка излага и обстоятелства относно съществуването на валидни такива. В нарушение на материалния закон съдът уважил претенцията за заплащане на обезщетение за забава плащането на обезщетение за лишаване от ползване за времето преди завеждане на исковата молба без да е налице покана за изпълнение.

Недопустимо било осъждането му за законна лихва за забава плащането на възложените му в тежест съдебни разноски. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от Б. СТ. СТ., чрез адв.Д.Ч., с доводи за неоснователност на жалбата, правилност на решението, чието потвърждаване иска. Твърденията на въззивника за необоснованост на експертното заключения не кореспондирали с констатациите на вещото лице и приложените от него методи за оценка. Не било налице неправилно определяне на арендното плащане по договорите, по които е уговорено в размер на „ не по малко от 20лева/дка или 25лева/дка, тъй като това бил минималния размер на дължимото, а при приложение на правила на търговския обичай, приложими и в случая, дължимото възнаграждение следвало да се определи в размер на пазарната поземлена рента. При правилно определен размер на главното вземане, за изчисляване на акцесорните вземания за лихви не били нужни специални знания. Не било налице непроизнасяне по исковете за наемни възнаграждение, а фактическа грешка, за чието поправяне съдът бил сезиран. Правилно съдът приел, че липсва волеизявление на лицето, сочено като наемодател в договорите за наем, този факт бил известен на ищеца, при което не е било нужно да бъде канен да плати обезщетение срещу ползването без основание.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на обжалващата страна на 10.12.2018г., допустима е и с оглед наличието на интерес от въззивното обжалване при спазване на правилата по чл.260-261 от ГПК.

3

Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Постановено е по надлежно упражнено право на иск от Б. СТ. СТ. срещу И. С. С. в качеството му на ЕТ „П. – И. С.“ за парични вземаниянеизпълнени задължения за арендни/наемни възнаграждения, породени от договори за аренда и наем на земеделска земя, действащи за стопанските 2016/2017г и 2017/2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, акцесорни парични вземания за заплащане на обезщетения за забавено плащане на договорените арендни/наемни възнаграждения/мораторни лихви/, евентуални вземания за обезщетение за ползване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и обезщетения за забавено плащане/мораторни лихви/, както следва:

С искова молба вх.№3156/31.10.2019г., по която е образувано гр.д.

№458/2019г.на ГТРС, уточнена с молба вх.№3239/03.11.2021г./към в.гр.д.

№626/2021г.на ДОС, първоначално образувано за разглеждане на въззивната жалба/ ищецът иска осъждането на ответника да му заплати дължими по договори за аренда на земеделска земя, действащи за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., арендни възнаграждения и обезщетения за забава на плащането им, а именно:

1.сумата от

960лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под № 81, том Х, дв.вх.рег. № 4099/27.06.2008г. и анекс, вписан под №31, т.1, вх.рег.№36/08.01.2018г., за ползването на 12.000 дка, част от имот №022002 в землището на с.К., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, и сумата от 178.14лева, 4 представляваща обезщетение за забава плащането на главното задължение от 960лева в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2019г.

2.сумата 800лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под №222, том 4, вх.рег. №2603/10.07.2007г., за ползването на нива с площ от 10,000 дка, имот №029019 в землището на с.К., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, и сумата от 148.44лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 800лева в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2019г.

3.сумата 800лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под №125, том 14, вх.рег. №6285/10.11.2008г., за ползването на 10,000 дка от имот №071025 в землището на с.К., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, и сумата от 148.44лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 800лева в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2019г.

4.сумата

3

840лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под №97, том 5, вх.рег. №1860/09.04.2009г., за ползването на 48,000 дка от нива- имот №012006 в землището на с.Ч., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, и сумата от 712.54лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 3 840лева в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2019г.

5.сумата 992лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под №46, том 11, вх.рег. №4637/14.08.2008г. и анекс, вписан под№203, т.8, вх.рег.№4432/28.12.2015., за ползването на 12.400дка, част от имот №028006 в землището на с.Ч., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, 5 и сумата от 184.07лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 992лева, в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2019г.

6.сумата от

960лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под № 81, том Х, дв.вх.рег. № 4099/27.06.2008г. и анекс, вписан под №31, т.1, вх.рег.№36/08.01.2018г., за ползването на 12.000 дка, част от имот №022002 в землището на с.К., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, и сумата от 80.80лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главното задължение от 960лева в размер на законната лихва за периода от 01.01.2019г. до 30.10.2019г.

7.сумата 800лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по Договор за аренда земеделска земя, вписан в СлВп- гр. Г.Т. под №222, том 4, вх.рег. №2603/10.07.2007г., за ползването на нива с площ от 10,000 дка, имот №029019 в землището на с.К., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 31.10.2019г., до окончателното издължаване, и сумата от 67.33лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 800лева в размер на законната лихва за периода от 01.01.2019г. до 30.10.2019г.