Решение № 849 от 15.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110115958 по описа за 2022 година

Предявен е иск от И. Д. М. от гр.Варна срещу „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.Варна с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със Заповед от 28.11.22г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение №014/11.08.2021г. на управителя на Ю.К. ЕООД.

Ищецът, твърди, че е сключил трудов договор № 14/11.08.2021 г. с фирма „Ю.К." ЕООД за позицията „шофьор, товарен автомобил". С уговорено месечно възнаграждение в размер на 650 лв.

Излага, че на 22.08.2022 г. около 15:40 при извършване на трудовата дейност в гр.

Бургас, в складовата база на „К.Б." вертикалната подпора на ремаркето съпровождащо товарния автомобил, който управлявал, пада върху дясното му стъпало. След отвеждането му в спешен център на МБАЛ Бургас се установило, че ищеца има средна телесна повреда — счупване на палеца на дясното стъпало. Ищецът твърди, че от 24.08.2022 г. до настоящия момент е в болничен поради временна неработоспособност, като работодателят не е подал документи към НОИ Варна за признаване на злополуката като трудова.

И. М. сочи, че въпреки, че е в болничен, на 28.11.2022 г. е получил заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330,ал.2, т. 6 от КТ. Като факт за нарушаване на трудовата дисциплина работодателя е посочил, че е задържал служебния си телефон. Ищецът твърди, че е предал доброволно телефонния апарат с протокол на 11.10.2022 г.

Ищецът счита Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" за незаконосъобразна поради липса на мотиви и на дисциплинарно нарушение, както и че дисциплинарното производство не е проведено при спазване на разпоредбите на КТ. Сочи, че не са изискани и не са му снети обяснения, което го е лишило от правото да се защити в процеса. Твърди, че към 28.11.2022 г. е в болничен.

Оспорва релевираните доводи в Заповедта за уволнение, че има нарушение на 1 трудовата дисциплина. Сочи, че нито са му искани обяснения, нито е образувано дисциплинарно производство. Счита за нелогични твърденията на работодателя, че в този период има нарушения на трудовата дисциплина, като целта на ответника е била да скрие тази трудова злополука и ищецът да бъде дисциплинарно уволнен.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ Заповед от 28.11.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение и признае уволнението за незаконно. Моли да и бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът оспорва, че целта на дисциплинарното уволнение и прекратяване на трудовите правоотношения е да се скрие трудова злополука. Сочи, че на 23.08,2022 г. е съставена група по условия на труд, която да разследва злополука с И. М.. Ищецът е отказал да даде информация за това дали злополуката е трудова или битова, а освен това в представения от него болничен лист № Е20221177084 е констатирано, че злополуката е нетрудова. В заключение съставената група е стигнала до извода, че злополуката е нетрудова, поради което и не е декларирана в НОИ.

Оспорва твърдението на ищеца, че същият е получил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор в момент, когато се намира в болничен. Сочи, че ищецът се е намирал в отпуск при временна неработоспособност за периода от 24.08.2022 г. до 25.11.2022 г. Заповедта е връчена на 28.11.2022 г., а болничният на ищеца е изтекъл на 25.11.2022 г.

Счита, че ищеца не се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, поради това, че по време на връчване на заповедта за дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение - 28.11.2022 г. същият е бил на работа след изтичане на 25.11.2022 г. на отпуск за временна неработоспособност.

Ответникът излага, че на 28.11.2022 г. в началото на работния ден на И. М. са поискани от управителя К.Ш. обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина, първоначално устно, след това и писмено. Обяснения са поискани във връзка с влизане в склада на ищеца по време на болничен заедно с външни лица, задържане и изключване на телефона по време на болничен, за това, че не е водена пътната книжка на товарния автомобил, който управлява, защо е бил без работно облекло в т.ч. и обувки с бомбе, при положение, че товарния автомобил е бил оборудван с очила, каски, жилетка и обувки, както и за нанесените материални щети по тежкотоварния автомобил.

Твърди се, че ищецът е дал устни обяснения в офиса на работодателя находящ се в гр.В. в присъствието на Н.С. и С.Ц.и двамата работещи във фирмата на длъжност „спедитор". И. М. е посочил, че служебния телефон го е изключил, защото му звънели клиенти. Не е посочил, защо го е задържал в периода от 24.08.2022 г. до 11.10.2022 г., когато с приемо-предавателен протокол е върнал служебния телефон. По отношение на другото дисциплинарно нарушение, обективирано в Заповедта от 28.11.2022 г, ответникът твърди, че по време на болничен ищеца е влязъл в склада на работодателя с външно лице и обяснил, че му трябва мотора. След устните обяснения е предоставена възможност на И. М. да напише и писмено дадените от него обяснения. След като е написал своите обяснения е отказал да ги предаде на управителя на „Ю.К." ЕООД и си ги е прибрал в присъствието на Н.С. и С.Ц., като тези обстоятелства са отразени в протокол от 28.11.2022 г.

Ответникът счита, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Достатъчно е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Такава възможност на И. М. е предоставена и той е дал устни обяснения, 2 но практически е отказал да даде писмени такива.

Ответникът сочи, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя от И. М. съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ -злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, което в случая е налице с посочените в Заповедта от 28.11.2022 г. и извършени от ищеца две дисциплинарни нарушения. Касае се за хипотези, в което работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (работещи в предприятието или други), независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага.

Работодателя счита, че процесиите нарушения на трудовата дисциплина са тежки и обосновават прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал.1 т.4 от КТ, като издадената заповед е законосъобразна и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира и съдебно-деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от представения трудов договор №014/11.08.2021 г. се установява, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което И. Д. М. е приел да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил” в „Ю.К.“ ЕООД, считано от 12.08.2021 г., на 8 часов работен ден с месечно възнаграждение от 650 лв.

Със заповед от 28.11.22г. е наложено дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правотношение №014/11.08.21г. на И. Д. М. е наложено дисциплинарно наказание – уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1,т.2 и т.7 от КТ във вр. с чл.188,т.3 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 28.11.22г., което съдът е приел за безспорно.

По делото е представен приемно-предавателен протокол от 11.10.22г. за предадени от И. М. технически устройства, собственост на работодателя.

Видно от болничен лист № Е20222251728, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 24.08.22 до 26.09.22г.

Видно от болничен лист № Е20223293185, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 27.09.22 до 26.10.22г.

Видно от болничен лист № Е20223293549, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 27.10.22 до 25.11.22г.

Видно от болничен лист № Е20223827527, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 26.11.22 до 10.12.22г.

Видно от Епикриза на И. Д. М., изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД, ищецът е постъпил на 24.08.22г. и изписан на 27.08.22г. с диагноза: счупване на палеца на стъпалото, закрито,в дясно.

По делото е представен Правилник за вътрешен трудов ред в предприятието.

С разпореждане №5104-03-36 от 27.02.23г. на ТП-Варна НОИ декларирана от осигурителя Ю.К. ЕООД, станала с И. Д. М. на 22.08.22г. е приета за трудова злополука по 3 чл.55,ал.1 от КСО.

От заключението на назначената и приета от съда, СГЕ се установява, че от изследването на оригинала на Протокол №1/28.11.2022г. подписът за С.А.Ц. –спедитор в протокола е положен от С.А.Ц. с ЕГН **********. Поради което и представен Протокол №1/28.11.2022г. не се изключва от доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.

Нормата на чл. 195, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, с решение № 676/12.10.2010г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Правно релевантно е също така и обстоятелството дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си.

В разглеждания случай работодателят не е изпълнил задължението си, установено в посочената норма, като не е описал нарушението на трудовата дисциплина, за което е наказан ищецът, чрез съществените му признаци. Работодателят не е посочил кога са извършени дисциплинарните нарушения като дата, място, време, липсва и конкретика относно извършените нарушения-в кой, какъв склад е влязъл работника, какъв телефон е бил задържан и т.н.