Решение № 4396 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4396 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110208382 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.дело № 8382 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. И. К. депозирана чрез адв. С. С. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 224332-024377 от 30.11.2022 г., издадено от Д.А.Д. - Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя А.

И. К. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 лв. /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

В жалбата от А. И. К. депозирана чрез адв. С. С. от САК се релевират доводи, че жалбоподателят К. не е извършил вмененото му нарушение и че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В тази връзка се 1 излагат съображения, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Посочва се, че актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и не дал пълно описание на правнорелевантните факти и обстоятелства, при които е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Описания порок се твърди в жалбата е пренесен механично и върху процесното НП, с което е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и съответно до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Отбелязва и фактът, че актосъставителя не е очевидец, което поставя под съмнение фактите и обстоятелствата описани в АУАН.

По отношение на второто му вменено нарушение жалбоподателят А. К. навежда доводи, че същото е в пълно несъответствие между правната квалификация и обективната фактическа обстановка. Твърди се, че на местопроизшествието не е спорил с другия участник, напротив спрял и се разбрали, че той бърза за лекар, оставил му своя визитка и се уговорили, при нужда да се чуят, поради което намира вмененото му нарушение за напълно неотговарящо на действителните факти. Липсват и описани имуществени вреди или пострадали хора от твърдяното нарушение.

Поради посочените факти и обстоятелства жалбоподателят намира, че обжалвания акт нарушава императивните норми на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено и отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. И. К., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения представител на същия адв. С. С. от САК.

Въззиваемата страна - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпили писмени бележки от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт ВП е изразено становище за неоснователност и необоснованост на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение и обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено искане за 2 присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2021 г. около 11.20 часа, в гр. София, на Околовръстен път жалбоподателят А. И. К. управлявал лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. № ***** РА, собственост на „ББ.“ ЕООД, с посока на движение „вход“ и срещу № 175 магазин *******", поради недостатъчен контрол върху МПС (отвличане на вниманието), реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег.№ ******.

След като настъпило ПТП между жалбоподателя А. К. и другия участник в произшествието възникнали разногласия относно същото.

Жалбоподателят К. обаче напуснал местопроизшествието като не уведомил компетентните органи на МВР.

След подаден сигнал за произшествието, на място, около 12.30 часа на 01.12.2021 г. пристигнали служители на отдел "Пътна полиция" при СДВР – В. Дончев и Н. Лозанов, които установили водача на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ****** - ДПЛ, констатирали щетите по управлявания от него автомобил и по негови данни съставили Протокол за ПТП № 1824190, рег. № 12169, ведно със изготвена скица на ПТП към него.

След постъпването на тези писмени данни в ОПП – СДВР и образуване на преписка по случая, същата била възложена на свид. Ц.

Ц. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. На 01.11.2022 г. свидетелят Ц., в присъствието на ДПЛ и А. Станилов /свидетел на съставянето на АУАН/, на осн чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съставил срещу жалбоподателя А. И. К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бл. № № 201809 за това, че на 01.12.2021 г. около 11:20 часа, в гр. София по Околовръстен път с посока на движение „вход“, управлявал лек автомобил лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. № ***** РА и срещу №175, магазин „Баня стил“, поради недостатъчен контрол върху МПС (отвличане на вниманието), реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег.№ ******, след което при възникналите разногласия напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР. Посочените фактически констатации са квалифицирани в акта, като нарушения на 3 чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, като актът бил връчен на жалбоподателя К. на същата дата и подписан от последния без възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН срещу А. И. К. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-024377 от 30.11.2022 г., издадено от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на А. К., на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 лв. /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 лв. /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право на управлява МПС" за 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

Процесното наказателното постановление било връчено на Анастасия И.а К.а - съпруга на жалбоподателя А. К. срещу подпис на 18.05.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена чрез АНО на 23.05.2023 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства показанията на свидетеля Ц. Ц.; декларация от ДПЛ от 01.12.2021 г., Протокол за ПТП № 1824190, рег. № 12169 от 01.12.2021 г., скица към протокола за ПТП, обяснение от А. И. К.; медицински документи на К.; справка – картон на водача А. К. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Ц. Ц. макар, че от същите не се установяват данни относно конкретните деяния, за които е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя А. К., тъй като свид. Ц. не е очевидец на нарушенията, а е съставил АУАН на основание чл. 40, ал.4 от ЗАНН във основа на докладна записка и материали от преписка по случая. Поради това съдът не постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на този свидетел, разпитани пред СРС в съдебно 4 заседание на 30.05.2024 г. Същевременно доколкото показанията на свидетеля, че е съставил АУАН намират опора в събраните по делото писмени доказателства (АУАН бланков № 201809 от 01.11.2022г.) съдът изгради своите изводи възоснова на същите.

Съдът кредитира протокол за ПТП № 1824190 от 01.12.2021 г., като обективно и достоверно писмено доказателство, изготвено около час след случилото се, като в него са посочени датата, часа и мястото на ПТП, посоката на движение на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. №***** РА и лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег.№ ******, разположението на другия автомобил спрямо този, управляван от ДПЛ, механизма на реализиране на ПТПто, нанесените на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег.№ ****** щети и отсъствието на единия от участниците в ПТП-то от местопроизшествието при пристигане на служителите на ОПП – СДВР, т.е. посочени са констатаци възприети от служителите на отдел "Пътна полиция" при СДВР, след тяхното пристигане на място, но същите не са очевидци на нарушенията, а са съставили протокола по данни и възоснова на попълнената от другия участник в ПТП - ДПЛ декларация.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на останалите писмени доказателства по делото.

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че посочените в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП не са доказани.

5

В тази връзка, следва да се посочи, че свидетеля Ц. Ц. сочи в показанията си, след предявяване по реда на чл. 284 от НПК, че е съставил, на осн чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, предявеният му АУАН бл. № 201809/01.11.2022 г. и е подписал същия, но заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай и не е очевидец на нарушенията, а единствено, че е съставил акта по докладна записка на колегите му, които са посетили ПТП на място и са съставили протокол за ПТП и скица към него, като са снели сведения от участника в ПТП, който е подал сигнала за същото, а така също, че впоследствие след като е бил призована жалбоподателя му е съставил АУАН. Свид Ц. обаче не изяснява каквито и да било обстоятелства относно времето и място на нарушенията, за които е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя А. К., обстоятелствата, при които са извършени и др., т.е. от събраните по делото доказателства, не се доказва безспорно фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.

На следващо място и за пълнота в контекста на изложеното е необходимо да се отбележи, че съставения от свид. Ц. Ц. АУАН има презумптивна доказателствена стойност и констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат за установени до доказване на противното, но в случая чрез допустимите от закона доказателства, в хода на съдебното следствие по делото не се установиха безспорно административните нарушения вменени на жалбоподателя А. И. К и обстоятелствата, при които същите са извършени, като съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи в жалбата на А. К. за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fa75eb1-9683-492f-a3ef-99271adfbaff